Приветствие от посланика на Япония Н. Пр. Цунехару Такеда

Ако трябва да обобщим с една дума българо-японските отношения, можем да кажем, че и на правителствено и на местно равнище това са спокойни отношения, на основата на взаимното доверие. Със задоволство бихме могли да потърсим утвърдителни доказателства сред обществеността в нашите две страни.

Географската отдалеченост на Япония и България и фактът, че интересите ни никога не са се преплитали, по-скоро са позволили от една необременена гледна точка да засвидетелстваме взаимно уважение към историята и културата на нашите народи и да ги изучаваме задълбочено и с подчертан интерес. В този смисъл, двустранните отношения може би са били облагодетелствани от благоприятните обстоятелства на съдбата.

При това, независимо от бурната ни история в течение на 50 години след края на войната, благодарение на мъдростта на нашите забележителни предшественици и техните неуморни усилия, успяхме да натрупаме половин вековна история на изключително съдържателно сътрудничество, на чиито плодове сме свидетели днес.

Сериозното теоретично и практическо изучаване на японския език и култура в България е извънредно радостен и вълнуващ факт не само за мен, но и за всички японци, които посещават Вашата страна. От назначението ми за посланик на Япония в България, за мен е чест и огромна радост да чуя онези топли думи на признателност на безчет българи, които никога няма да забравят помощта на Япония за България в най-трудните за нея години. За нас няма нищо по-драгоценно, че тази заслужена помощ, извоювана с цената на труда и усилията на японския народ, намира израз в името на мира и просперитета на Вашата страна. За нея се разказва от човек на човек и тя се радва на високата оценка на българите.

Двустранните дипломатически отношения между Япония и България, които бяха възстановени в средата на 20-ти век ще посрещнат своя 100-годишен юбилей в средата на настоящия. Какво ли ще бъде тяхното развитие дотогава? Несъмнено, те ще имат своя съществен принос за общественото, икономическото, духовното и културното развитие на нашите две страни. Дали ще съумеем да оставим това безценно наследство на нашите деца, зависи в немалка степен от това дали сме в състояние, тук и сега, да преследваме с нестихващ ентусиазъм и ясна визия за бъдещето всяка една все още нереализирана възможност в отношенията между нашите две страни.

За да не пропилеем усилията на своите предшественици, които изградиха стабилна и здрава основа на взаимно доверие, нека да се вгледаме отново в постигнатите резултати и създадем нови възможности. Убеден съм, че те ще се превърнат в огромно богатство за нашите две страни.

Преди да предприемем първата стъпка на едно качествено ново начало, нека още веднъж обърнем поглед назад.