27-ми ДНИ НА ЯПОНСКАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ: Представления на Едо Сато-Кагура (РЕПОРТАЖ)
2016/11/11
На 4 и 5 ноември в рамките на 27-мите Дни на японската култура в България в Учебния театър на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ се състояха представления на Едо Сато-Кагура.
Кагура е традиционен японски сценичен жанр, за който се счита, че води началото си от мита за богинята на слънцето Аматерасу. Обидена на брат си Сусаноо, тя се скрила дълбоко в една пещера и мрак се спуснал над земята. Митът разказва, че за да я накарат да излезе от тъмнината, боговете се събрали пред пещерата и започнали да танцуват. Именно този божествен танц се вярва, че е поставил началото на „кагура“ – ритуални музика и танц, които се изпълняват като приношение към боговете. В шинтоизма се отличават два вида кагура – Ми-Кагура, която се изпълнява в кралския двор и Сато-Кагура, която се изпълнява в шинтоистките храмове или на други публични места. Едо Сато-Кагура, както подсказва и името й, е сценично изкуство, развило се в Едо (днешно Токио).
Едо Сато-Кагура е особен вид пантомимно изкуство, в което актьорите играят с маски под музикален съпровод на хаяши. За разлика от танците в театър Но и др., тук движенията са енергични и отривисти. На 4 и 5 ноември пред българската публика бяха представени две от най-изпълняваните пиеси от репертоара на Едо Сато-Кагура – „Орочи-тайджи“ („Прогонване на Голямата змия“), базираща се на друг мит от японската митология и комичната „Акки-тайджи“ („Прогонване на злите духове“) и задължителният за всеки празник ритуален танц „Шиши-маи“, който, подобно на молитва има за цел да прогони злото и нещастията и да привлече здраве, благоденствие и дълголетие. А в антракта между действията, г-н Петко Славов изнесе кратка лекция, посветена на сюжета, маските и музикалните инструменти.
В приветствието си към гостите посланик Яманака сподели, че искрено се надява българската публика да успее да се наслади на това традиционно японско театрално изкуство, което е успяло от най-древни времена да проправи и утвърди своя път към сърцата на японците.
Кагура е традиционен японски сценичен жанр, за който се счита, че води началото си от мита за богинята на слънцето Аматерасу. Обидена на брат си Сусаноо, тя се скрила дълбоко в една пещера и мрак се спуснал над земята. Митът разказва, че за да я накарат да излезе от тъмнината, боговете се събрали пред пещерата и започнали да танцуват. Именно този божествен танц се вярва, че е поставил началото на „кагура“ – ритуални музика и танц, които се изпълняват като приношение към боговете. В шинтоизма се отличават два вида кагура – Ми-Кагура, която се изпълнява в кралския двор и Сато-Кагура, която се изпълнява в шинтоистките храмове или на други публични места. Едо Сато-Кагура, както подсказва и името й, е сценично изкуство, развило се в Едо (днешно Токио).
Едо Сато-Кагура е особен вид пантомимно изкуство, в което актьорите играят с маски под музикален съпровод на хаяши. За разлика от танците в театър Но и др., тук движенията са енергични и отривисти. На 4 и 5 ноември пред българската публика бяха представени две от най-изпълняваните пиеси от репертоара на Едо Сато-Кагура – „Орочи-тайджи“ („Прогонване на Голямата змия“), базираща се на друг мит от японската митология и комичната „Акки-тайджи“ („Прогонване на злите духове“) и задължителният за всеки празник ритуален танц „Шиши-маи“, който, подобно на молитва има за цел да прогони злото и нещастията и да привлече здраве, благоденствие и дълголетие. А в антракта между действията, г-н Петко Славов изнесе кратка лекция, посветена на сюжета, маските и музикалните инструменти.
В приветствието си към гостите посланик Яманака сподели, че искрено се надява българската публика да успее да се наслади на това традиционно японско театрално изкуство, което е успяло от най-древни времена да проправи и утвърди своя път към сърцата на японците.
