Училища и учебни програми

Училищен календар: За повечето начални и средни училища и гимназии, учебната година в Япония започва на 1-ви април и се разделя на три учебни срока - от април до юли, от септември до декември и от януари до март. Някои училища обаче имат по два учебни срока. Училищата постепенно преминават към пет учебни дни в седмицата, но до 1998 г. децата посещават училище и в събота по два-три пъти в месеца. Средно японските ученици прекарват много повече време в учене отколкото учениците на по-напредналите индустриални нации. Това може би се дължи на по-късата лятна ваканция и на повечето домашни, давани в училищата, плюс времето, което много от учениците прекарват в извънкласни дейности.

Предучилищно образование: Образованието преди началното училище се дава в детските градини (йочиен) и дневните детски центрове (хоикуен). Обществените и частните дневни детски центрове приемат деца от една до петгодишна възраст. Техните програми за деца от три до пет години съвпадат с тези на детските градини. През 1996 г. в детските градини, от които около 42 % обществени, се обучават съответно 29 %, 57 % и 63 %, три, четири и пет годишни деца. Посещаемостта на пет годишни деца общо в детски градини и дневни детски центрове надвишава 95 %. Образователния подход в детските градини е много различен - от неструктурирана среда, която акцентира върху играта и е със слаба образователна насоченост до строго структурирана среда с фокус върху подготовката на детето за покриване на входния изпит в частните начални училища.

Начални училища: Посещаването на шестгодишните начални училища е задължително. През 1996 г. 99 % от началните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Учебната програма за начално образование е съставена от Министерството на образованието и е една за цялата страна, всички ученици учат едно и също ниво, едни и същи предмети. Учениците не се разделят по способности. Учебната програма включва: японски език, обществознание, музика, изкуства и занаяти, физическо възпитание и домакинство. Има и допълнителни извънкласни дейности, както и един час седмично нравоучение. Четенето и писането са може би най-важната част от учебната програма за начално образование. Освен двете сричкови японски азбуки, учениците в края на шести клас следва да знаят и най-малко 1006 китайски йероглифа.

Средни училища: Посещаването на тригодишните средни училища е задължително. През 1996 г. 94 % от средните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Предметите, които се изучават, се определят от Министерството на образованието, но учителите могат сами да изберат какви теми ще се разглеждат в техните часове.
Учениците не се разделят по способности. Стандартната учебна програма включва следните задължителни предмети: японски език, обществознание, математика, наука, музика, изящни изкуства, здравно и физическо възпитание и трудово обучение или домакинство. Освен това се учи един свободно избираем език (почти винаги английски), извънкласни предмети, както и един час седмично нравоучение.

Гимназии: Гимназиалното образование не е задължително. През 1996 г. обществените гимназии, повечето от които движени от префектурни образователни бордове, събират 76 % от общия брой на учениците, като 96 % от завършилите средно училище влизат в гимназии. Има приемни гимназиални изпити и конкуренцията за някои известни гимназии е голяма. Най-желани са онези гимназии, при които голям процент от завършилите са приети в добри университети. Повечето от учениците се записват на общообразователни курсове, но се предлагат и специализирани курсове с професионална насоченост. Учебната програма включва следните задължителни курсове и свободноизбираеми предмети: японски език, география и история, гражданско учение, математика, наука, здравно и физическо обучение, изкуства, чужд език и икономика на Япония.

Университети: През 1996 г. 46 % от завършилите гимназия започват обучение в двугодишен колеж или в четиригодишен университет. По-голямата част от обучаващите се в колеж са жени. 74 % от всички университети и 84 % от колежите са частни. През 1996 г. 9 % от завършилите университет влизат в университети за научни степени.
Поради голямото значение на авторитета на университета за бъдещата професионална реализация, конкуренцията сред последните училищни класове е невероятно жестока. Кандидатстудентите, които не успеят да влязат в желания от тях университет, понякога прекарват следващата година като "ронини" (буквално думата означава "самурай без господар"), за да учат за следващите кандидатстудентски изпити. За някои студенти четирите години в университета са добре дошла почивка между тежкото учене и последващите години на тежка работа в общия свят. Японските компании не се притесняват от липсата на добро колежанско образование, тъй като те така или иначе обучават и тренират новопостъпилите за дълъг период от време. Все повече обаче навлиза идеята, че липсата на добро обучение и изследване на материята от научните и инженерните студенти, както и способностите на завършилите университет като цяло поставят Япония в неблагоприятно положение при бързо развиващите се нови технологии.