Основната структура на японското изречение е подлог-допълнение-сказуемо. Например, Таро га ринго о табета буквално означава "Таро ябълка изяде".

В японския език често се изпуска подлогът или допълнението, или дори и двете, когато те се подразбират от контекста. В такъв случай горното изречение ще добие вида: ринго о табета ("изяде ябълка") или просто табета ("изяде").

В японския, за разлика от английския език, подредбата на думите в изречението не играе граматическа роля. Съществителните имена нямат различни падежни форми, както в други езици. Граматическата функция се изпълнява от частиците, които следват съществителното име, като най-важните са: га, ва, о, ни и но. Частицата ва е особено важна, защото определя вида и смисъла на изречението.

В японския език глаголите не се спрягат по род и число. В съвременния език основната форма (императив) на всички глаголи завършва на у. Така глаголът таберу означава "ям", както и "ще ям". Някои флексивни форми на глагола са табенаи ("не ям" или "няма да ям"), табейо ("да ядем" или "може би яде"), табетай ("искам да ям"), табета ("ядох"), табереба ("ако ядеш") и табери ("яж!").