ИИмператорското възстановяване през 1868 г. бива последвано от широко навлизане на западни технологии и култура, които изместват китайските. В крайна сметка романът се утвърждава като един от най-силните и ценени жанрове в японската литература. Това съответно води до постепенно загърбване на книжовния език и употреба на разговорна реч в литературата.
Футабатей Шимей написва първия съвременен японски роман - Укигумо (1887-1889;
"Реещи облаци"). Това, което прави впечатление, е употребата на разговорен език, концепцията на Футабатей за положението на главния герой в бързо променящото се общество и тънкия психологически портрет на действащото лице. През 90-те години на 19 век този начин на писане се възприема и от някои млади писатели. Една от най-забележителните творби от този жанр е разказът Такекурабе (1895-1896; "Порастването") от Хигучи Ичио. Ичио разказва за деца, които живеят в квартала на червените фенери. Той описва тяхната самотност и объркването, което съпътства подрастващите в пубертета. Друг писател - Шимазаки Тосон, разказва в първия си роман Хакай (1906 г.; "Разбитите заповеди") историята на учител, който крие че е роден в общност на парии и един ден осъзнава, че ще бъде спасен само ако живее с истината. След написването на Хакай, Тосон се оттегля в собствения си свят и започва да пише своята история - жанр, познат като "Аз Романът" (шишосецу).
Стилът на съвременния японски реалистичен роман е утвърден от Нацуме Сосеки. Неговите герои обикновено са хора с университетско образование и уязвима душевност поради егоизма си и неимоверно силното усещане за отдалеченост от света. За Сосеки вината, предателството и изолацията са неизбежните последици от освобождаването на съзнанието и несигурността при навлизането на западната култура. Тези теми са развити в романите му Кокоро (1914г.; "Сърце"), Мон (1910г.; "Портата") и Коджин (1912-1913; "Пътешественикът").
Мори Огай получава признание с три романтични разказа, чието действие се развива в Германия. Най-известният от тях Маихиме (1890 г.; "Танцуващото момиче") разказва за обречената любов на млад японски студент в Берлин към германска танцьорка. Най-добрите му късни творби са романизирани исторически и биографични проучвания като например животът на един лекар от периода Едо в книгата му Шибуе Чусай (1916 г.).
Акутагава Рюноске е един от най-известните японски майстори на късия разказ. Разказите му Рашомон (1915 г.; "Рашомон") и Ваби но нака (1922 г.; "В ръкавица") са поразителни. Те съчетават психологически елементи и язвителни нотки с причудливо възхищение от гротескното.
Нагай Кафу, чийто живот и произведения отразяват напрежението между съвременния начин на живот и тъгата по "старата Япония", е известен с елегиите си. Бокуто кидан (1937 г.; "Странен разказ на запад от реката") е типичен пример за неговото творчество. Там той изобразява подробно изчезването на един свят в покрайнините на Токио.
Писателят, който най-ясно отразява чувството на обърканост и смущение след опустошенията на Втората световна война е Дадзай Осаму. Романът му Шайо (1947 г.; "Залязващо слънце") и друг негов роман, публикуван точно преди самоубийството му - Нинген шиккаку (1948 г.; "Никога вече човек") привличат огромна по брой публика.
Малко след разгрома на Япония Танидзаки Джуничиро публикува шедьовъра си, романът Сасамеюки (1943-1948; "Сестрите Макиока"). Той представлява хроника на живота на дъщерите на патрицианско търговско семейство в последните дни на упадък точно преди войната. Това е една красива елегия за края на стария изящен свят.
В романите си какъвто е например Юкигуни (1935-1948; "Снежната страна"), нобеловият лауреат Кавабата Ясунари поставя героите си на огромни разстояния един от друг и описва страха от близост, който е заплаха дори и за най-обещаващите човешки взаимоотношения. След войната Кавабата започва да пише както той сам ги нарича "елегии за изгубената Япония" - творби като Яма но ото (1954 г.; "Звукът на планината").
И все пак японската литература в следвоенния период не може да бъде единствено характеризирана с думите сътресение и обърканост от разгрома. В действителност след 1945г. се наблюдава разцвет на литературата. Появява се нова група писатели известни като "първата генерация" в следвоенния период. Нейни членове са Нома Хироши и Оока Шохей. От "втората генерация" на следвоенните автори са Абе Кобо и Мишима Юкио. Докато Абе пише алегории в характерния стил на Кафука като например Суна но онна (1962 г.; "Жена на дюните"), Мишима привлича международна публика с пищното си естетизиране, например в Кинкакуджи (1956 г.; "Храмът на златния павилион").
През 50-те години на 20 век критиката налага повратна точка, след което японската литература не може да бъде наричана ранна следвоенна литература. Горе-долу по това време "третата генерация" следвоенни писатели като Коджима Нобуо, Ясуока Шотаро, Йошиюки Джюнноске и Шимао Тошио възраждат и преструктурират "Аз романът". В тази група писатели се включва и Ендо Шусаку. Той сменя вярата си и става католик и в произведенията си описва теми като предателство, малодушие и мъченичество. Такъв роман е Чиммо-ки (1966)г.; "Тишина"). Авторите след 60-те години започват да синтезират различни подходи на писане или да експериментират с нови методи за представяне на творбата. Ое Кендзабуро получава Нобелова награда за литература през 1994 г. Той е изключителен новатор в съвременната литература и дълго време експериментира с формата и начина на представяне в творбите си. Примери за това са Коджинтеки на тайкен (1964 г.; "Личен въпрос") и Манен ганнен но футтобори (1967г. ; "Тихият плач"). Цушима Юко, дъщерята на Дадзай Осаму, в произведението си Чоджи (1978 г.; "Дете на съдбата") изследва живота на самотните майки.
И накрая, генерацията, повлияна от международната култура през последните десетилетия е представена от Мураками Риукагиринаку - томей ни чикай буру (1976 г.; "Почти прозрачно синьо") и от Мураками Харуки - Норууей но мори (1987 г.; "Норвежко дърво"), продадена в повече от три милиона копия. Йошимото Банана, роден през 1964 г., описва в своето произведение- Киттоя (1987 г.; "Кухнята") живота на хората в безизходни ситуации.
Всички тези автори се радват на широка известност както в Япония, така и в цял свят.