Тук накратко ще ви предадем съдържанието на една историческа и на една домашна пиеса от Кабуки.

Канджичо
(Подписката)

Тази джидаймоно (историческа пиеса) се смята за най-популярната от репертоара на Кабуки; тя е адаптирана от пиесата Атака, писана за театър но. Великият воин Минамото но Иошицуне (1147-1189) пътува на север, за да избяга от неговия доведен брат Минамото но Йоритомо (1147-1199), родоначалник на шогуната Камакура , който несправедливо подозира Иошицуне в измяна. Иошицуне пътува преоблечен като един от носачите на Бенкей. Бенкей всъщност е негов верен слуга.

Тогаши Саемон, старшия офицер на граничната бариера при Атака в провинция Кага (част от днешната префектура Ишикава), обяснява като въведение в пиесата, че граничната бариера е поставена, за да хванат Иошицуне, за когото смятат, че пътува на север преоблечен като ямабуши (будистки отшелник).

Иошицуне и хората му влизат по ханамичи (буквално "цветна пътека" -рампа, отвеждаща към сцената). Те нямат необходимите документи, но Бенкей се държи като глава на групата и се опитва да убеди Тогаши, че те събират дарения за реставрация на храмът Тодайджи в Нара. Тъй като подозира, че това е номер, Тогаши му заповядва да прочете подписката (канджинчо), която би трябвало да носят със себе си, ако наистина събират дарения. В тази известна сцена Банкей изважда празен лист и се прави, че чете.

Впечатлен от уменията и предаността на Бенкей, въпреки че се досеща кои са Тогаши им позволява да преминат. Тогава обаче един от хората му заподозрява, поради нежния вид на единия от носачите, че това е преоблечения Иошицуне. Бенкей удря и наругава Иошицуне, за да убеди Тогаши, че слугата не би могъл да бъде преоблечен господар. Още повече трогнат от предаността на Бенкей, състрадателният Тогаши им разрешава да преминат.

След като пресичат бариерата, Бенкей моли господаря си за прошка, а Иошицуне възхвалява изобретателността му. След като другите персонажи са напуснали сцената, Бенкей изразява радостта си от успешното бягство като излиза с известното роппо по ханамичи.

Аото-зоши хана но нишикие

Тази сеуамоно (домашна пиеса) е популярна с името Бентен Козо ("Бентен крадецът"). Написана е от Каватаке Мокуами (1816-1893) - известен драматург от късния период Едо. Пиесата първоначално е била от 5 действия, но днес се играят само действие III, IV и V.

Пиесата описва геройството на измамника Бентен Козо Кикуносуке и на бандата от петима крадци, на която той е член. В действие III Бентен, преоблечен като дъщеря на самурай заедно с друг крадец играещ негов слуга влизат в магазин за кимона и се правят, че крадат някакъв плат. Бентен бива погрешно обвинен, че краде и е ударен от магазинера. Бентен и неговият довереник искат обезщетение, но тяхната измама бива разкрита от наблизо намиращ се самурай. Тогава, една от най-известните сцени от пиесата, Бентен показва татуировката на рамото си и заявява, че е престъпник като постепенно променя говора и маниерите си от тези на високопоставена млада дама до тези на долен крадец.

В действителност, самураят, който разкрива Бентен е Ниппон Даемон -главатарят на бандата. Това е част от един по-голям заговор по-късно да оберат магазина.

Всичките им планове пропадат и в действие IV петимата крадци бягат към брега на реката, преследвани от полицията. В друга известна сцена крадците са облечени в красиви кимона, носят чадърчета и преминават от ханамичи към сцената като предизвикват застаналите на по-заден план полицаи.

Въпреки че действие V се играе рядко, то описва една драматична сцена, в която Бентен Козо избягва сам по покрива на храма Гокуракуджи. Там той се сражава с полицаите и се самоубива.