Този шедьовър на Чикамацу Монзаемон е първата пиеса от новия жанр домашни пиеси (сева моно), които акцентират върху конфликта между човешките емоции и строгите ограничения и задължения на съвременното общество. Големият успех на пиесата води до създаването на много други такива драми за трагичната любов между търговци и куртизанки. Смята се, че тези пиеси предизвикват поредица от самоубийства, които имитират сюжетите на пиесите.
Действие I: По време на обиколка на клиентите си, Токубей - чиновник при един търговец на соев сос, среща своята любима куртизанката Охацу, която случайно е на посещение на храма Икутама в Осака. Хлипайки, тя го обвинява, че той е забравил да й пише и че не я посещава. Токубей обяснява, че е имал проблеми и след като тя настоява, той й разказва цялата история.
Чичото на Токубей, собственикът на бизнеса със соев сос моли Токубей да се ожени за племенницата на жена му но Токубей отказва, защото е влюбен в Охацу. Мащехата на Токубей обаче се съгласява на този брак зад гърба му и взима голяма част от зестрата на бъдещата невеста със себе си в провинцията. След като Токубей се отказва още въднъж от брака, чичо му се разгневява и иска да му върнат парите. Токубей успява да получи зестрата от мащехата си, но я заема на приятеля си Кухейджи. Кухейджи не успява да върне парите навреме.
Точно на това място в храма влиза пияния Кухейджи заедно с неколцина приятели. Когато Токубей го моли да му върне парите, Кухейджи отрича въобще да е взимал заема и той и приятелите му набиват Токубей.
След заминаването на Кухейджи, Токубей се обявява за невинен пред присъстващите и намеква, че ще се самоубие.
Действие II: Същата вечер Охацу се връща в Тенма Хауз бордея, където работи. Тя все още е разстроена от станалото и успява да се измъкне от бордея, след като вижда Токубей. Двамата плачат и той й казва, че единственото, което може да направи, е да се самоубие.
Охацу помага на Токубей да се скрие под верандата и скоро след това пристигат Кухейджи и приятелите му. Кухейджи продължава да вини Токубей, но Охацу заявява, че знае, че Токубей е невинен. Тогава, сякаш говори на себе си, тя пита дали наистина Токубей е решен да умре. Без другите да го забележат, Токубей й отговаря като придърпва крака й към врата си. (Тъй като по принцип женските кукли нямат крака, в тази сцена се използва специално изработено стъпало.)
Кухейджи казва, че ако Токубей се самоубие, той ще се грижи за Охацу, но тя го нарича крадец и лъжец и заявява, че е сигурна, че Токубей е решен да умре и че тя ще умре с него. Разчувстван от нейната любов Токубей й отвръща като докосва стъпалото й с чело.
След като Кухейджи излиза и къщата утихва, Охацу излиза навън.
Действие III: По време на пътуването си до гората Сонедзаки, Токубей и Охацу говорят за любовта си един към друг и разказвачът рецитира лирически монолог за преходността на живота. От една крайпътна чайна долитат гуляйджийски песни за едно самоубийство от любов и Токубей се замисля дали ще бъдат писани песни за него и за Охацу.
След като пристигат в гората, Сонедзаки разрязва пояса си и те се връзват заедно, за да са красиви в смъртта. Токубей се извинява на чичо си, а Охацу на родителите си за причинените неприятности. Пеейки молитва към Амида Буда Токубей промушва Охацу и после себе си.