През периода Едо (1600-1868 г.) различните стилове от древността се синтезират в градините каию, специално създадени за феодалите.
Изящни камъни и дървета били използвани за създаването на миниатюрни копия на известни пейзажи. От една градина се преминава в друга, свързани от малки езерца. Градината в двореца Кацура в Киото е създадена в ранния период Едо и е типичен пример за стила каию с езеро в средата и няколко чайни къщи около него. Тази градина придобива широка известност благодарение на немския архитект Бруно Таут. Друга прочута градина е Оикенива - "Градината с езерото" в Императорския дворец в Киото, построена през XVII век. Тя представлява голямо езеро, осеяно с обрасли с борове островчета.
Градината Коракуен в Токио, построена през 1626 г., е една от най-забележителните градини в стил каию. Сред езерото има остров с малък храм, посветен на индийската богиня Бензаитен, известна в Япония като едно от седемте божества на късмета. Каменният мост към острова се нарича "Моста на пълната луна" поради полукръглата си форма. Отражението му във водата допълва окръжността. Градината на двореца Хама в Токио е още една известна градина каию, построена през периода Едо, прочута с красивото си езеро с три моста. Всеки мост е оформен с дървени решетки, увити в глицерия, и води до островче. Разположението на езерата, тревните площи и алеите за езда пресъздават атмосферата на вила на феодален владетел от периода Едо.
Считаните за трите най-красиви градини, наподобяващи пейзажи в Япония са също в този стил - Каиракуен в Мито, префектура Ибараки, Кенрокуен в Каназава, префектура Ишикава и Коракуен в Окаяма, префектура Окаяма.
От началото на периода Мейджи (1868-1912 г.) Западът оказва влияние дори върху традиционното японско градинарско изкуство. Токийският национален парк Шинджуку Гьоен, със своите големи пространства с обширни тревни площи, е пример за това влияние.