През 794 г. столицата на японската държава се премества от Нара в Киото.
Това се счита за началото на периода Хейан (794 - 1185 г.). С утвърждаването на властта на семейство Фудживара започнало развитието на изкуствата и културата.
Аристократите живеели в луксозни дворци, построени в стила шиндензукури. Градините от тази епоха били също величествени.
През Киото минават няколко реки и изкуствени канали текат през различните части на града. Летата в Киото са горещи и влажни, затова започнало изграждането на езера и водопади, които носели прохлада. Потоци, наречени яримизу, минавали между сградите и през градините на дворците. Овалните езера в стил фуна асоби (разходка с лодка) често били достатъчно големи за плаване, а за удобство по време на риболова били издигани павилиони, надвиснали над водата и свързани с другите части на двореца чрез покрити коридори. Между основната сграда и езерото имало обширна площ, покрита с бял пясък, живописно място за провеждане на официални церемонии.
В градините в стил шую (разходка) има пътека, позволяваща на разхождащите се да се радват на разнообразните гледки. Такива са градините в храмовете и дворците от периодите Хейан, Камакура и Муромачи.
Градината на храма Сайходжи в Киото, построена от свещеника Мусо Сосеки през периода Муромачи, се счита за типичен пример на стила шую. Създава се впечатление, че езерото естествено стои на фона на планината.