Усвояването на едно изкуство изисква дълга практика под ръководството на добър учител, но има някои основни положения, които се признават от всички школи. Първо, човек трябва да осъзнае, че начинът, по който изглеждат растенията в етествената си среда, трябва да бъде основата на всяка една композиция. След като биват отрязани и откъснати от природата, растенията стават елементи за композиция със свой, собствен уникален характер. Когато избирате елементите трябва да имате предвид общата им форма, а не отделните детайли. При камелиите например, е важен целият клон и по-точно листата, а не цветовете - те могат да бъдат премахнати от естественото им положение и поставени на други места в композицията, където да имат по-голям цялостен ефект. Прегъването на клончетата им придава грация, но така можете и да изправите някоя нежелана крива. Премахването на нежелани детайли е важно умение, а подрязването на клоните цели подчертаване красотата на линията. Откъсването на цветове от черешови и сливови клончета не само изчиства линиите, но и подчертава красотата на оставащите цветове.
Всички естествени материи могат да бъдат използвани за линии, повърхност, цветове или пълнеж. Широко листо например може да бъде силен фон, но то може и да бъде поставено настрани, за да създаде линия. Всички цветя имат лицева част, която сочи в определена посока. При подреждането на цветя, човек трябва да реши дали да постави цветето с лице, в профил или с гръб към наблюдаващите. По принцип цветята се използват с листата им, но листата на перуниката или нарцисът обикновено се отделят от стъблото, подреждат се в по-добре изглеждащи групи, след което отново се прикрепят към цветето. Така те изглеждат едновременно естествено и ефектно.