Разнообразието на японската природа и древният земеделски начин на живот предопределят факторите за развитието на икебана. Голямо влияние оказва също и въвеждането през 6 век на Будизма от Китай и заедно с него обичаят да се поднасят цветя (куге) на Буда и на душите на мъртвите. Първоначално букетите са били с проста симентрична композиция от три стръкчета, но в началото на 17 век се появява стилът рикка (буквално "изправени цветя"). Той е въведен от будистките монаси от школата Икенобо. Тази претенциозна подредба се е правила във високи бронзови вази и за нея е била необходимо голямо техническо умение. Основният елемент символизира небето или истината и обикновено е асиметричен като сочи надясно или наляво. По-късно той заема централно и вертикално положение. Останалите многобройни клончета, всяко от които има собствено символично значение и декоративна функция, се поставят в центъра и образуват сърцевината на своеобразна сфера. Като цяло рикка е микрокосмос, който представя цялата вселена под формата на природна картина. Основните елементи на този стил - асиметрия, символизъм и пространствена дълбочина, оказват силно влияние на по-късните форми на икебана.
Пълна противоположност на рикка е опростената чабана (буквално "чайни цветя"). Тя възниква през 16 век като част от чайните церемонии (чаною). Композицията се състои от едно или две клончета или цветя, поставени в малък съд. Чабана дава основата на друг стил - нагеире (със значение "вмъквам"), при който малко на брой елементи се подреждат във висока ваза. При този стил се използват едва доловими технически средства, които предизвикат поетическо вдъхновение от естествената красота. Стиловете рикка и нагеире предопределят последвалото развитие на икебана. От една страна се набляга върху сложните техники, размаха на композицията, символизма и фиксираните стилове, а от друга на спонтанността, опростеността, многозначността и почитта към естествения характер на самите материали. Противоречието на двата стила поставя началото на бъдещото развитие на изкуството.
През периода Едо (1600-1868), Япония се радва на мирни години и стабилен икономически растеж. Икебана, първоначално занимание на будистките монаси, представителите на двора и аристокрацията, започва широко да се практикува от самураи, богати търговци, както и от други съсловия, включително и от жени. През този период стилът рикка става все по- скован и формален и възниква нов по- опростен стил наречен сейка или шока (от китайски - "живи цветя"), който добива широка популярност. Този стил е официален и композицията е съставена от три клончета, поставени така, че да образуват разностранен триъгълник. Много школи налагат свои стилове в подредбата, но трите клончета стават известни като съответно тен (небе), чи (земя) и джин (човек). Различни варианти на този стил се преподават като въведение в икебана дори и в съвременните школи.
Друго важно събитие през този период е появата на бунджинбана, подредба правена от литератори. Тя изразява чувствителността на китайските ученици и художници. Японската подредба бунджинбана оказва голямо влияние върху стила нагеире, който се развива от стила чабана. Тъй като стилът бунджинбана се използва като начин за лично изразяване, подредбата има нерелигиозен характер и се композира за конкретния случай доста различна концепция от аскетич-ността на чайните или официалността на рикка или сейка. Освен това китайският произход на този стил добавя цветови и литературни нюанси.