Отварянето на Япония към западното влияние през периода Мейджи (1868-1912) води до много промени във всички сфери на живота. В икебана се появява стилът морибана (буквално означава "отрупани цветя"), създаден от Охара Уншин (1861-1916) - основател на школата Охара. Този стил напълно революционизира изкуството. Докато при традиционните стилове елементите са събрани и се разклоняват от една точка, Охара използва различни приспособления, с които подрежда елементите по цялата повърхност на плитки съдове - суибан (буквално означава "воден басейн"). Това позволява употребата на нови внесени в страната материали, които не биха могли да бъдат използвани в традиционните стилове. Този стил дава възможност и за създаване на пейзажни стилове - шенкей, които изобразяват природни картини по чисто натуралистичен, а не символичен начин. Друг важен иноватор е Адачи Чока (1887-1969). Той работи морибана и описва композициите си просто като "украса".
Нововъведенията продължават с появата на нови съвременни школи. Тешигахара Софу (1900-1979) основава школата Согецу и поставя началото на икебана като съвременно изкуство, което стимулира свободния творчески изказ. През следвоенния период авангардните композиции зен ейбана увеличават възможностите на икебана чрез въвеждането на абстрактен скулптурен и сюреалистичен подход и редица нови материи. Освен това традиционните школи като Икебоно запазват собствения си класически стил, но развиват и съвременни версии на стиловете рикка и сейка и добавят модерни елементи като морибана към учебните си програми. Днес определящи са три големи школи - Икебоно, Охара и Согецу, всяка от които имат по повече от 1 милион последователи, но освен тях съществуват и хиляди други големи и малки школи. Много школи откриват свои клонове и преподават икебана по целия свят, а през 1956 г. в Токио бива основава организацията Икебана Интернешънъл, която поощрява изкуството в глобален мащаб.
Икебана се практикува от много обикновени хора, които не принадлежат към никоя школа, тя е съществена част от японското ежедневие. Различни композиции украсяват дома през цялата година, а някои специфични материи се използват само за специални случаи и празници. Вечнозеленият бор символизира вечността и е предпочитан елемент за Нова година; обикновено той се композира в съчетание с бамбук - символ на младежката приспособимост, и цъфнали кайсиеви клончета символ на достопочтените старини. На 3 март за Деня на куклите (Хина-мацури), познат още под името Фестивал на девойките, цъфнали клончета от праскова се добавят към традиционните кукли. Японските перуники символизират мъжката сила и се композират на 5 май - Денят на детето, а бамбукът е част от украсата за Танабата - Фестивалът на звездите, който се състои на 7 юли. Японската трева пампас, типично есенно растение, се използва през септември, когато хората се събират да гледат луната (цукими).