Период на ограничения в общественото благосъстояние

В края на 50-те години приемането на два закона - Закон за националната здравна застраховка и Закон за националната пенсионна система, даде възможност на самонаетите, на тези които се занимават със земеделие и други, които преди това не са имали достъп до схеми за социално осигуряване, да се възползват от национално пенсионно и национално здравно осигуряване. В началото на април 1961 г. бе въведена всеобхватна система за здравно и пенсионно осигуряване за всички японски граждани. Тази политика на социално благополучие бе подкрепена с правителствени финансови ресурси, които бяха в изобилие благодарение на бързия икономически растеж. Постепенно това се превърна в основна система, осигуряваща благосъстоянието на хората. През 1973 г. времето, което някои наричат "Първа година от ерата на благополучието", изменение в Закона за благосъстоянието на възрастните премахва таксите за здравни услуги за възрастни, а поправка в националната система за здравно осигуряване увеличава процента, поеман от правителството за семейни здравни нужди. С изменения в Правилника за пенсионно осигуряване бе увеличен размерът на пенсиите и въведена динамична скала (отразяваща промените в потребителските цени), от която се облагодетелствуваха най-нуждаещите се.
След петролните кризи през 1973 и 1979 г. Япония навлезе в период на ограничения в социалната сфера. През 1983 г. беше приет Закон за здравно и медицинско обслужване на възрастните. Законът постановява заплащането на гериатричното медицинското обслужване да се поеме не само от националната здравна осигуровка, но и от работнически, кооперативни или други здравноосигурителни фондове, като по този начин се облекчат разходите на бюджета за националната здравно осигурителна система. Освен това, бе въведена фиксирана цена за медицинско обслужване на възрастните граждани. През април 1986 г. влезе в сила нов правилник за пенсионно осигуряване. Реформата в пенсионното осигуряване целеше преди всичко да създаде система, която може да бъде поддържана в условия на застаряването на японското общество чрез въвеждане на ограничения върху пенсиите до такива размери, които могат да бъдат поддържани благодарение на постъпленията в пенсионните фондове от работещите.