С навлизането на будизма в Япония през VI век започнало строителството на манастири, посветени на култа към Буда, чиито архитектурни форми произхождали от Китай и Корея. В двора на всеки храм изниквали сгради за нуждите на монасите или монахините, които живеели там, както и подслони за обикновените богомолци.
През VIII век седем основни конструкции оформяли облика на манастира: пагода, главна зала, зала за проповеди, камбанария, хранилище, обща спалня и столова. Дворът бил обграден с масивна стена с врати от всички страни, като обикновено вратите били на два етажа.
Главната зала била основното помещение за поклонение. В по-старите храмове залата за проповеди била най-голямата и се използвала от монасите като място за четене, учене и богослужение.
Преобладавали два вида кули: едните били с камбани за известяване на ежедневните религиозни обреди, а другите служели за хранилища на свещените текстове (сутра). Трапезарията и спалните помещения се намирали зад или встрани от вътрешния двор.
В ранните дни на будизма в Япония пагодите се издигали в средата на двора, тъй като там се пазели свещени реликви.