Последователите на Шинто вярват, че съществува ками (божество) във всяко
природно явление или предмет, от действащите вулкани и красиви планини до дърветата, скалите и водопадите. Светилищата шинто се издигат там, където живеят божествата ками и където хората могат да се молят.
Без да се придържат към определени правила, сградите на шинтоистките храмове се изграждат в зависимост от местността. Пътека тръгва от извисяващите се порти торий на вътрешния двор и води до главната сграда на храма като пътя е очертан от каменни светилници. За да се запази чистотата на светилището, във вътрешния двор има водни басейни, където богомолците могат да измият ръцете и устата си. Пред входната врата или главната зала на повечето шинтоистки храмове има две фигури на лъвове комаину, които са пазители на светилището.
Временни светилища на ками били изграждани за специални случаи. Този конструктивен стил се счита, че съществува от около 300 пр.н.е. Основната сграда на храма Сумийоши в Осака е подобна на този вид временни светилища и е запазила облика на древниите религиозни сгради.
Друг основен архитектурен стил е взаимствал простите си форми от житниците и съкровищниците на праисторическа Япония. Най-добрия пример за този стил е шинтоисткият храм Исе в префектура Мие. Вътрешният параклис е посветен на богинята на слънцето Аматерасу Омиками.

Храмът Изумо
Това е най-големият действащ шинтоистки храм В Япония и единственият, описан в митологията. Висок е 25 метра. В сегашния си вид е от 1744 а. Основната част на храма е в стил Тайша и представлява квадрат с размери 12 на 12 метра, с Колонада - 9 Колони, по три в три реда.
Външният параклис е посветен на богинята на житото Тойоуке но Омиками.
Елементи от жилищната архитектура могат да се видят в основната сграда на храма Изумо в префектура Шимане. Колоните се издигат директно от земята и подът е повдигнат.
След появата на будизма религията шинто се променя и сградите на шинтоистките храмове взаимстват елементи от будистката архитектура. Например, започнали да боядисват много от светилищата в китайски стил: червени колони и бели стени.
Обичайно било свещените сгради да се реконструират, за да се пречисти мястото и да се подновят материалите (обичай, който все още спазват в храма Исе). Поради тази причина, както и в резултат на пожари и други природни бедствия, най-старите храмове датират от XI и XII век.