В миналото японските къщи били изцяло отворени, без прегради, разделящи отделните пространства. Постепенно започнало да се отдава повече внимание на определени помещения и тяхната функция, като ядене, спане или обличане. Това наложило използването на прегради, наречени бьобу. По-късно се появили плъзгащите се врати от хартия (шоджи или фусума), които все още могат да се видят в традиционните японски къщи. Въпреки че не са добра преграда за шума, те осигуряват уединение и могат да се премахнат, за да се отвори цялото пространство (без разбира се колоните, които поддържат къщата). Шоджи също така пропускат светлината.
Друга важна черта на традиционния японски дизайн е начинът, по който японците възприемат интериора и екстериора на къщата не като две отделни среди, а като едно цяло. Тази идея е олицетворена в японската веранда (енгава), която играе роля на преходна част между вътрешността и околността на къщата. Нуреен е вариант на енгава, който е прикрепен за къщата и се мокри, когато вали.
От естетическа гледна точка традиционната японска къща е построена за хора, които седят, а не стоят прави. Вратите, прозорците и нишите са поставени така, че произведенията на изкуството в къщата, както и в градината да се виждат добре от седнало положение.
Традиционният японски стил не е изчезнал въпреки промените, настъпили с модернизацията на жилищата. Дори в къщите, построени в западен стил, е обичайно подът на стаите да е покрит с татами (японска настилка), както се е запазил и обичаят японците да се събуват преди да влязат в къщата.