Съвременни методи в архитектурата били въведени в Япония след началото на периода Мейджи през 1868 г. Първите сгради като резултат на тези усилия комбинирали традиционните японски дървени конструкции и западните методи и дизайн. Основното училище в префектура Нагано станало стандарт и еталон за много училища, построени из цялата страна.
През осемдесетте години възникнало реакционно движение срещу бързото отваряне на запад. То имало въздействие и върху архитектурата, като отново бил предпочитан азиатският архитектурен стил. След Първата световна война традиционната японска архитектура се преосмисля наново, след като архитекти като Франк Лоид Райт (1869-1959) от Съединените щати и Бруно Таут (1880-1938) от Германия идват да работят в Япония.
През годините след Втората световна война продължават усилията да се обединят традиционната и съвременна архитектура. Танге Кензо, един от най-известните и влиятелни японски архитекти след войната, успява да обедини традиционната японска архитектура с научните и технологични постижения. През петдесетте и шестдесетте години на XIX век той проектира няколко забележителни постройки, включително националния стадион Йойоджи, построен за Олимпийските игри през 1964 г. в Токио.
За Япония, която често е подложена на земетресения, е много важно развитието на земетръсоустойчивите конструкции. При изграждането на първия небостъргач в Япония, сградата Казумигасеки, през 1968 г. са използвани последните земетръсоустойчиви технологии. От тогава в Япония са построени много небостъргачи като Ниши-шинджуку в Токио и забележителната кула, висока 296 м. в Йокохама.
В страната започва да се наблюдава отдръпване от пълната комерсиализация и пренасочване към основните търсения в архитектурата. Исозаки Арата, който в началото на кариерата си работи с Танге, оказва голямо влияние на младото поколение архитекти. През седемдесетте години също така възниква архитектурно течение, което набляга на художествения вид на сградите и се отдръпва от подчертаното техническо мислене в архитектурата.
През осемдесетте години архитектурните бюра в страната са затрупани с работа и някои известни чуждестранни архитекти са поканени да работят в Япония. "Прегряването на икономиката" в началото на деветдесетте бе причина за спада в архитектурната продукция; Въпреки това много японски архитекти са високо ценени в страната и по света и много чуждестранни архитекти намират работа в Япония. Между най забележителните произведения на деветдесетте са сградата на Международния форум в Токио (1997 г.) и сградата на Столичната община в Токио (1991 г.) и двете проектирани от Танге Кензо.
През осемдесетте и деветдесетте много японски архитекти работят по чуждестранни проекти. Между тях са Исозаки, проектирал Музея за съвременно изкуство в Лос Анджелис; Курокава Кишо, проектирал Кулата Пасифик в Париж; Маки Фумихико, проектирал Плуващия павилион на фестивала Грьонинген в Холандия;
Танге, проектирал центъра ОЦВ в Сингапур и градоустройствени планове на Шанхай и Гуандзу в Китай и Андо Тадао, проектирал Кулата за медитация в комплекса на ЮНЕСКО в Париж. Андо е японски архитект, който е изключително високо ценен в чужбина. Той е печелил няколко международни награди като наградата за архитектура Прицкер на фондация Хуат през 1995 г. и кралския златен медал за архитектура на Кралския институт по архитектура във Великобритания през 1997 г.