Административната система в големите градове

Поради спецификата на административните системи в големите градове Законът за местна автономност включва и редица наредби, които са по-различни от наредбите за малките градове и села.
Първо, за столицата Токио е въведена уникална административна система - 23 специални отделения (токубецуку), които обхващат най-гъсто населената част на Токио. Статусът на всяко едно от тези поделения и много подобен на този на малките градове, но в определени граници. Например едно такова поделение може да има кмет. Столичната токийска управа поема част от услугите и задълженията към метрополиса. В бъдеще се очакват промени, които да приближат още повече административната система на поделенията към тази на по-малките градове.
На второ място, в Закона за местната автономност стои заповед на Кабинета за градовете с жители наброяващи повече от 500 000 души, за които се въвеждат специални условия.
Тези градове са 12 на брой, без Токио, а населението на повечето от тях е над 1 000 000 жители. Градовете са както следва: Осака, Киото, Нагоя, Иокохама, Кобе, Кита Кюшю, Саппоро, Кавасаки, Фукуока, Хирошима, Сендай и Чиба. За 18 административни дейности, измежду които благосъстоянието на жителите, хигиената и градското планиране (в по-малките градове те обикновено са приоритет на префектурите и губернаторите) в тези 12 града отговорността и взимането на решения се прехвърля на административни единици. Допълнителни законови разпоредби прехвърлят други елементи на префектурен контрол и власт на администрацията на поделенията на големите градове, за да могат по чисто практични причини градовете да бъдат равнопоставени с префектурите. Всеки един от тези големи
градове е разделен на няколко поделения, което улеснява работата на градската администрация, а всяко географско подразделение има главен офис, начело на който стои началник на поделение и работят държавни служители.