Местно управление

Според Закона за местна автономност, префектурите са административно оглавявани от губернатори (чиджи), а големите градове, селата и малките градове - от кметове (чо). Тези чиновници представляват местното управление при поддържането на външни за съответната единица отношения, а на местно ниво заедно с избрано чрез гласуване местно събрание представляват изпълнителната власт при обсъждането на различни локални въпроси. Губернаторите и кметовете се избират за 4 години с директен вот на гласуване и носят отговорност за проблемите на местното население.
Членовете на местните събрания (включително и на 23-те специални поделения на Токио) са избрани с гласуване от местните гласоподаватели. Функцията на местните събрания е да постановява или анулира локални декрети, да определя местния бюджет, да ръководи въпроси от местно финансово естество, както и да контролират местните групировки и работата им, подета по тяхна инициатива или с власт делегирана от органите на централно управление. Те налагат и извършването на одити от одитиращите комисии на местната власт и имат право на мнение при избирането на чиновници на ръководни постове (например вицегубернатори, заместник кметове и пр.). По-голямата част от работата на местните събрания се извършва от комисии, наречени джонин иинкай.
Като ръководни органи, местните събрания са, заедно с изпълнителните органи организирани около губернаторите и кметовете, най-важните единици в местното управление. Важно е обаче да се подчертае и факта, че работата и начинанията на събранията са до известна степен недостатъчни, той като по-голямата част от обсъжданите от тях предложения се съставят и подават първо в кабинетите на губернаторите и кметовете.
Ръководителите на местното управление се избират с директен вот от гражданите за разлика от начина, по който се избира премиера - чрез гласуване на членовете на Долната камара на Парламента. Местните събрания като ръководни органи и ръководителите на местната власт, които са, така да се каже, местните изпълнителни органи, се избират според желанията на гражданите и са почти равнопоставени. Въвеждането на тази демократична структура има за задача да допринесе за по-добро самоуправление посредством множеството проверки, които ръководителите на местната власт и местните събрания извършват един на друг.
Местни държавни служители се наричат работещите за местните обществени единици на префектуриално или по-долно ниво. С този термин обикновено се наричат служители на по-обикновени обществени постове, без тези на губернатора, вице-губернатора, кмета, заместник-кмета, главните счетоводители и прочие. Въпроси, свързани с набирането на работна ръка, получаването на възнаграждения и условията на работа на местните държавни служители се решават според наредба, много близка до тази за националните държавни служители и определена от Закона за местните държавни служители. Към 1 април 1996 г., общият брой на местните държавни служители плюс учителите, полицейските служители и наетите от специалните счетоводни служби чиновници надвишава 3,27 милиона. Местните административни реформи, които се поставят за обсъждане и решение включват, освен повишаването на заплатите и пенсиите, и контрол (намаляване броя) на местните държавни служители. В последните няколко години има тенденция към увеличаването им като резултат от различните изисквания на местното население и необходимостта от повече държавни служители, които да поемат нуждите на застаряващото японско общество.