Местен бюджет

Всяка година Кабинетът е длъжен да представи за следващата фискална година общата сума на приходите и разходите на местните управленски единици. Този документ следва да бъде обявен публично и представен пред Долната камара на Парламента. Известен е като план за местния бюджет и става основата за всички финансови операции, извършвани от местните управленски единици. Размерът на местните бюджети е огромен, тъй като около 60% от общата сума на всички държавни обществени разходи се поема от местните власти. През фискалната 1997 г., размерът на местните разходи е около 88 билиона йени (US$ 730 милиарда).
Данъците на местно ниво са автономен начин за събиране на постъпления от местните управленски единици, които упражняват законовото си право да налагат данъци в рамките на постановеното. Съществуват два вида данъци - префектурни и такива за големите градове, малките градове и селата. И двата вида се разделят на под видове - данъци за определени цели и обикновени данъци, чиято употреба не е уточнена.
През 1995 г. местните данъци покриват само около 33,2 % от общата сума на разходите на местните управленски единици. Финансовата липса е запълнена от местни управленски облигации (чихосай) - 16 %, бюджетен трансфер от централно към местно управленско ниво - 15,9 % местни разпределителни данъци (чихо кофузей) и 14,9% национални разплащателни бонове (кокко шишуцукин). От финансова гледна точка местните управленски единици разчитат на помощта на централното управление. Имайки предвид този факт, някои хора критикуват местните управленски единици и твърдят, че така те получават едва една трета от автономността си.
Местните разпределителни данъци се използват от централното управление като начин за финансово изравняване на местните административни единици по цялата страна.
Средствата се разпределят като общи приходи, които местната власт може да упротреби по свое усмотрение. Тук влизат широк диапазон най-различни данъци, постановени от централните управленски органи, като 25 % от данъците върху тютюна, 24 % от данък общо потребление и 32 % от данъците върху алкохола плюс корпоративния данък и данък общ доход. От друга страна, националните разплащателни бонове се прилагат за намаляване стойността на някои определени местни програми.
Като начин за увеличаване на финансовите средства на местните власти, повишаването на независимостта им и подобряването на резултатите от местните начинания, през 1997 г. се институализира система за местно потребление на данъците. Издаването на местни управленски бонове става при определени ограничения, наложени от централните управленски единици. Такова ограничение например е необходимостта от официално одобрение от Министъра на вътрешните работи. Комисията по реформите, създадена по Закона за поощрение на децентрализацията, настоява налагането на забрана върху тази система за получаване на разрешение.