Много хора и в Япония и извън страната, които не знаят много за театър но, все пак са се срещали с това изкуство посредством прочутите маски, които често са показвани по музеи и изложби. Различните маски се разделят на няколко основни типа: млада жена, стар мъж, демон. Дори маските, които се използват за една и съща роля, имат няколко почетни нива (курай). Тези нива определят развитието на ролята и пиесата. Радост и тъга могат да се изразят с една и съща маска чрез лека промяна на сенките, които падат върху нея.
Обикновено маска носи само главният герой (шите), въпреки че в някои пиеси и придружаващите го актьори (цуре) са с маски. Поддържащите актьори (ваки), техните придружители (вакидзуре) и детските герои (коката) не носят маски.
Освен с маските, театър но е известен и с пищните си костюми, които силно контрастират с голата сцена и ограничените движения на актьорите. Костюмът на шите (б.пр. главния герой) е от пет слоя и външна украса от брокат. Той създава внушително впечатление на сцената, а понякога ефектът бива подсилен от великолепни червени или бели перуки.
Способността на шите и ваки да създават впечатление за обемност с едно движение се подчертава от различните умения на ръцете, от които най-важно е сгъването на ветрило (чикей). Ветрилото се използва както за представяне на предмет, например кама или черпак, така и за различни действия - повикване или наблюдаване на луната.