С думата кьоген обикновено се обозначават независими комични пиеси, които се играят между 2 но пиеси, но тя се използва и когато един актьор на кьоген поеме роля в пиеса но (също използвана дума е и аикьоген). Освен че е неразривна част от пиесите но кьоген е и своеобразен мост между първото и второто действие на пиесите. При развитието на театъра постепенно актьорът, който изпълнява кьоген застава сам на сцената и обяснява на разговорен език сюжета на пиесата. Това позволява на но шите да смени костюма си и улеснява разбирането на пиесата от по-необразованата публика.
В съвременния репертоар на кьоген има около 260 независими пиеси. Най-общо те могат да се разделят на: ваки кьоген (пиеси, вещаещи добро), пиеси даймио (феодален господар), пиеси Тарокаджа (Тарокаджа е името на слугата, който е главен герой), пиеси муко (зет), пиеси онна (жена), пиеси они (демон), пиеси вамабуши (планински отшелници), пиеси шукке (будистки свещеници), пиеси дзато (слепец), пиеси май (танц) и пиеси здацу (разни). След дзацу пиесите, най-широко разпространени са пиесите Тарокаджа. Тарокаджа е умен човек от простолюдието, който не може да избяга от съдбата си на слуга, но може да направи живота си малко по-приятен, като се възползва възможно най-добре от положението на господаря си.
Костюмите в кьоген са много по-обикновени от костюмите, използвани в театър но, и са автентични такива, каквито са били дрехите през средновековието в Япония. В повечето случаи не се носят маски. Има само около 50 пиеси, в които маската присъства, но тя обикновено не изобразява човешко същество, а различни животни, богове и духове. Противоположно на безизразността в пиесите но, независимо дали актьорът е с или без маска, в кьоген актьорите разчитат на силните гримаси, за да постигнат комичен ефект.