Една традиционна програма за театър но, включва 5 пиеси но, отделени от 3 или 4 пиеси кьоген. Днес обаче в повечето случаи програмата е съставена от 2 или 3 пиеси но с 1 или 2 пиеси кьоген. И програмата, и всяка отделна пиеса имат театралната структура джо-ха-кю (въведение, изложение, бърз финал), като обикновено пиесите имат 1 действие - джо, З действия - ха и 1 действие - кю.
Репертоарът на но включва Окина - играе се само в специални случаи и е по-скоро ритуален танц, отколкото пиеса, както и около 240 налични пиеси, които са разделени в 5 групи. Първата група обхваща пиеси за боговете (ваки но) и в тях шите първоначално играе човешко същество, а по-късно става бог. Днес тази група пиеси се играят сравнително рядко. При тях движенията са изключително забавени дори и за стандартите на театър но. Втората група включва военни пиеси (шурамоно). В повечето от тях мъртъв воин от губещата страна във войната между родовете Тайра и Минамото умолява свещеник да се помоли за спасението на душата му. Пиесите с перуки (казу-ра-моно) са третата група пиеси. Често те представят красива влюбена жена от периода Хеян (794-1185). Четвъртата група е най-широко разпространена и се нарича "различни пиеси но" (дзацу но), тъй като обхваща най-различни теми. Петата последна група е представена от пиеси за демони (кичику-моно). При тях актьорите се движат по-бързо отколкото при пиесите от другите групи и обикновено в първото действие шите се появява в човешки образ, а във второто се разкрива като демон.