Позиция на Япония за Такешима

Исторически факти

    Голям брой исторически документи потвърждават, че Япония е установила суверенитет над Такешима поне до средата на XVIIв.. От друга страна, няма никакви доказателства, че Корея е имала контрол на Такешима преди установяването на японския териториален суверенитет. Например, РК твърди, че остров Усан, който е описан в стари корейски текстове като “Sinjeung Dong Yeoji Seungnam (A Revised Edition of the Augmented Survey of the Geography of Korea: 1531),” е днешната Такешима. Но в картата на “Sinjeung Dong Yeoji Seungnam (A Revised Edition of the Augmented Survey of the Geography of Korea)” [Приложение2], островът Усан се намира на запад от остров Уцурьо. Но всъщност, Такешима се намира на изток от остров Уцурьо. Това ясно показва, че остров Усан не е днешната Такешима.

    През януари 1905г., нашето правителство взе решение да включи Такешима към Префектура Шимане, потвърждавайки намерението на Япония да претендира за суверинитет над Такешима. По-късно, при изготвянето на мирния договор от Сан Франциско, РК отправи искане към САЩ искане за включване на Такешима в териториите, от които Япония трябва да се откаже. САЩ отхвърли това искане, и по този начин изрази своята позиция, че Такешима е неделима част от територия. Тази позиция беше потвърдена допълнително от факта, че по-късно в двустранния пакт за сигурност между САШ и Япония от 1952г. Такешима фигурира в зона на противовъздушната отбрана на силите на САЩ в Япония.

    В светлината на историческите факти и въз основа на международното право, Такешима е неделима и прилежаща част от японската територия. Въпреки това, през 1952г., РК едностранно обяви изкуствена граница, включваща Такешима (която нарече Линията Сингман Рее), в открито противоречие на международното право, и РК нелегално окупира Такешима до ден днешен. По време на 13 години след като „Линията Сингман Рее” беше установена, до момента, когато беше забранена със заключението на риболовското съглашение между Япония и РК, много японски риболовни съдове бяха хванати и много японски рибари бяха задържали, което доведе до сериозни човешки и материални щети.

    Въпреки, че Япония предложи на РК проблемът, свързан със суверенитета на Такешима да бъде отнесен до Международния съд през 1954, 1962 и 2012г., РК отхвърли тези предложения. В подобен дух, на 17 август, министър-председателят на Япония Нода изпрати писмо до президента Ли относно въпроса за Такешима. Корейската страна, обаче, не го получи, защото съдържаше думата ‘Такешима’ и го върна, което не би трябвало да се прави, в съответствие с дипломатическата практика. Обичайната практика изисква от РК честно и недвусмислено да посочи своите твърдения във вид на отговор, в случай, че в писмото има някакво съдържание, което РК не може да приеме. В този смисъл, фактът, че РК три пъти отказва да отнесе споря до Международния съд, подсилен и от факта, че РК върна писмото между лидерите на двете страни, защото съдържаше думата ‘Такешима’, сочат, че РК не е сигурна в суверенитета на Такешима.