Конституцията на Япония, която влезе в сила през 1947г. е основана на принципите на народната власт, признаване на основните човешки права и опазването на мира. Японската политическа система представлява конституционна демокрация. В съответствие на принципа за ‘разделението на властите’, дейностите на националното управление са формално разделени на законодателни, съдебни и изпълнителни органи.

    Императорът е ‘символ на държавата и единството на народа’. Императорът назначава министър председателя и главния съдия на Върховния съд както са посочени от парламента (Диета) и изпълнява ‘само такива актове по държавни дела’, които са предвидени в конституцията заедно със съвета и одобрението на кабинета, като обнародването на поправки на конституцията, закони, правителствени заповеди и договори, свикване на парламента, разпускане на Камарата на представителите и т.н.

    Конституцията на Япония предвижда система на представителна демокрация, в която парламентът е ‘най-висшият орган на държавна власт’. Формално се определя, че парламентът, като основен в японската система на управление, има предимство над изпълнителната власт. Определянето на министър председател, който оглавява изпълнителната власт, се извършва чрез резолюция на парламента. Япония практикува система на парламентарен кабинет, според която министър председателят назначава мнозинството от министрите в кабинета от членовете на парламента. Така кабинетът работи в солидарност с парламента и носи отговорност към него. В този смисъл, системата е подобна на тази във Великобритания, но различна от тази в САЩ, където трите власти са теоретично на ниво идеално равенство.

    Парламентът се дели на две камари: долна камара, или Камара на представителите, и горна камара, или Камара на съветниците. Камарата на представителите може да внася искания за вот на недоверие на правителството. Правителството, от друга страна може да разпуска Камарата на представителите. То също има правомощието да номинира главния съдия и да назначава другите съдии от Върховния съд. Върховният съд определя дали е конституционен всеки закон или държавен акт. Конституцията дава право на парламента да ‘създаде съд за импийчмент от членове от двете камари за да се съдят съдии, срещу които са започнали процедури за уволнение’.

    Японският парламент е определен от конституцията като ‘най-висшия орган на държавна власт’. Парламентът е съставен от членове, които са директно избрани от граждани на възраст най-малко 20години. Политическите партии, към които принадлежат почти всички депутати, са основните единици на политическа дейност. Ето защо, Япония се счита за практикуваща партийна политика. Министър председателят се избира от парламента сред депутатите. След това, министър председателят формира кабинет и кабинетът контролира изпълнителната власт.

    Парламентът е ‘единственият законодателен орган на държавата’. Всички закони трябва да следват процес, водещ до окончателното одобрение на парламента. Парламентът има допълнителни важни функции, като одобрението на държавния бюджет, ратификацията на международни договори, и задействането на всички формални предложения за поправка на конституцията. Парламентът провежда три категории сесии: регулярна, извънредна и специална. Регулярната сесия, която се свиква веднъж годишно през януари със срок от 150 дни, играе централна роля, защото тогава депутатите обсъждат бюджета за следващата година и законите, необходими за изпълнението на бюджета.

    Въпреки, че Камарата на съветниците и Камарата на представителите си споделят властта, втората има предимство в решенията, свързани със законодателство, бюджетни въпроси и международни договори. Например, ако един закон е приет от Камарата на представителите, но Камарата на съветниците е на друго мнение (отхвърля закона или настоява за промени), законът въпреки всичко ще стане закон, ако е върнат обратно на Камарата на представителите и е одобрен от две трети от присъстващите депутати.

    Член на Камарата на представителите може да бъде само човек на 25 или повече години. Към 2011, членовете на Камарата на представителите е 480. От тях, 300 са избрани според системата за едномандатен избирателен район, според която само един човек се избира от един район. Другите 180 са избрани по пропорционалната представителна система според която местата се разпределят на членовете на предпочитаната партия според пропорцията на вота, получен от партията. Членовете на Камарата на представителите се избират за период от четири години, но кабинетът може да я разпусне предсрочно.

    Член на Камарата на съветниците може да бъде само човек на възраст 30 или повече години. През 2001г., общият брой на членовете беше намален от 252 на 247, а през 2004г., беше намален на 242. Към 2011, от 242 места, 146 са попълнени от системата за избирателни райони, а останалите 96, въз основа на пропорционалната представителна система. Всички членове се избират за период от шест години. Половината от общия брой членове се избират на три години. Членовете на Камарата на съветниците остават на постовете си независимо дали има разпускане на Камарата на представителите.

    Кабинетът, повечето членове на който трябва да дойдат от парламента, е висшият орган за вземане на решение на изпълнителната власт на управлението. Министър председателят, който оглавява кабинета, има правото да назначава и освобождава държавни министри (кокуму дайджин), които съставляват кабинета. Той или тя председателства заседанията на кабинета и може да упражнява правото си да контролира и насочва различните сектори на държавния административен апарат. Така наречените правителствени решения се постигат въз основа на единодушие на възгледите. Министър председателят и всички членове на кабинета според конституцията трябва да са цивилни.

    Конституцията още казва, че ‘изпълнителната власт е олицетворена от кабинета’. Въпреки това, кабинета има под контрола и координацията си министерства и други централни административни органи, на които той делегира упражняването и контрола на много рутинни задачи на Японското централно управление.

    Като част от усилията за реформи, които бяха насочени към увеличаването на ефективността на дейността на правителството, през януари 2001г., изпълнителната власт претърпя голяма реорганизация, при която броят на министерствата и комисиите на министерско ниво и агенциите, тогава 22 на брой, беше намален почти наполовина. Освен новосъздадената Правителствена служба, кабинета включва 11 министерства, като 11то беше създадено през януари 2007г., когато Агенцията по отбрана стана Министерство на отбраната. Към 2011г., всяко министерство е оглавявано от държавен министър, назначен от министър председателят.

    Правителствената служба беше създадена по време на реорганизацията през 2011г., за да се засилят функциите на кабинета и цялостната ръководна функция на министър председателя. Тя се оглавява от министър председателя и пише проектопланове и осигурява цялостна координация от нивото си на едно стъпало над другите правителствени министерства и агенции. Правителствената служба контролира Агенцията за императорското семейство и три външни служби: Комисията за честна търговия, Националната комисия за обществена сигурност и Агенцията за финансови услуги. Освен държавните министри за специални мисии, Правителствената служба също така включва три важни политически съвета: Съвета за политики за наука и технологии, Централния съвет за управлението на бедствия и Съвета за равенство на половете.

    Взети заедно, Правителствената служба, министерствата и различните комисии се наричат централни правителствени служби (чуо шошо). Към 2011г., централните правителствени служби на Япония действат според система, основана на пирамидална йерархична структура. Отговорността за определяне на границите на правомощията на постовете във всяко министерство и агенция е в ръцете на членовете на кабинета.

    В Япония, хората, които се занимават с административни дейности в различните централни правителствени служби, включително заместник-министрите (джиму джикан) и всички обикновени държавни служители с по-малък ранг, са избирани въз основа на национални изпити за държавна служба; техните служби не са политически назначения, нито могат да бъдат загубени в резултат на смяна на политическите сили на правителствено ниво.

    След реорганизацията на правителствените министерства, приватизацията на Японските национални железници и скорошната приватизация на пощите през 2007г., броят на националните държавни служители (с изключени на членовете на Японските сили за самозащита) бяха 333 800 през 2010г.. В края на януари 2010г., преди реорганизацията на министерствата, броят на държавните служители беше 1.268 милиона.

    Конституцията определя, че ‘всички държавни служители са служители на цялото общество, а не на която и да е група от него’.

    В Япония, независимостта на съдебната власт е защитена и конституцията казва, че ‘никакви дисциплинарни действия не могат да се администрират от който и да е орган или агенция на изпълнителната власт.’ Всички правни конфликти, независимо дали граждански, административни или криминални, се решават от съдилища. Създаден по конституция, Върховният съд е най-висшия съдебен орган на Япония. Има четири вида по-нисши съдилища и те са следните: 8 висши съда, 50 областни съда, 50 семейни съда и 438 съда за бързо производство. Според конституцията, никакъв извънреден трибунал не може да се създаде, ‘нито някой органи или агенция на изпълнителната власт могат да имат крайната съдебна власт.’

    Според чл.6 на конституцията, ‘императорът назначава главния съдия на Върховния съд, който е номиниран от кабинета’, докато кабинетът директно назначава другите 14 съдии от Върховния съд. Според Закона за съдилищата, могат да бъдат номинирани лица които са ‘изтъкнати, с добри познания по право и поне 40-годишни’. Поне 10 от членовете трябва да бъдат избрани сред изтъкнати съдии, прокурори, адвокати, професори или помощник професори по правни науки в университети; останалите не е необходимо да са юристи. Всички съдии от Върховния съд трябва да бъдат одобрени от народа при първите общи избори след назначението им, и на всеки десет години оттам нататък. Пенсионната възраст е 70 години.

    Заседанията и решенията на Върховния съд се правят или от пълния състав с кворум поне девет съдии, или от един от три съдийски състава, като всеки един от тях се състои от три до пет члена. Пълният състав разглежда случаи, предадени от един от съдийските състави, които включват конституционни въпроси, прецеденти и т.н.

    В допълнение към властта си като единствен съд на последна инстанция, Върховният съд също има правомощията да определя правилата за процедурите на съдебните процеси, заедно с други специални права на съдебна администрация, включително номинацията на списък от лица, от които кабинетът назначава съдии за другите съдилища.

    Японската съдебна система е в основата си трипроцесуална система, в която страните в един спор, след съдебно изслушване и решение, имат правото да се явят на две допълнителни съдебни изслушвания и решения, както е посочено от процедурите за обжалване (косо), и, най-накрая, последно обжалване (джококу). Броят на съдиите, обаче, е малък в сравнение с броя на заведените дела. В резултат на това, съдебните решения обикновено отнемат дълго време.

    През май 2004г., Законът за участието на непрофесионални съдебни съветници в наказателни дела беше приет, въз основа на препоръките на Съвета за съдебна реформа, който беше формиран за двугодишен период през юли 1999г.. Мировата съдебна система, в която обикновени граждани обсъждат, заедно със съдиите, на определени наказателни дела, влезе в сила на 21 май 2009г. Първото дело по новата система се проведе на 3 август в Токийския районен съд.