Независимо от възрастта си, японците обичат както да спортуват, така и да наблюдават спортни състезания. В Япония спортът се счита за здравословно развлечение, което развива дисциплината, изгражда характера, поощрява честната игра и спортсменството. Японците ентусиазирано поздравяват всеки спортист, който се бори честно, независимо дали печели или губи. При спортни състезания участниците се насърчават с викове гамбатте! (давай!).
Преди въвеждането на западните спортове в Япония процъфтяват традиционните спортове, наречени будо, които произхождат от XII век и се развиват главно сред класата на воините. Те включват кендо (японска фехтовка), джуджуцу (известно днес като джудо), кюдо (стрелба с лък) и други. През периода Едо (1600-1868) тези спортове, които отдават значение на психическата подготовка, се определят като бойни изкуства. До означава "път" и от трениращите се изисква задълбочено изучаване на спорта. Традиционните изкуства будо се предават от поколение на поколение и все още се радват на широка популярност. Джудо и карате вече са международни спортове.
Може би най-популярен е японският национален спорт сумо. Той има почти 2000-годишна история като става професионален спорт още преди няколко века. В мача двама борци, облечени само с разноцветни маваши (препаски), се борят на дохьо (издигнат сламен тепих) като се бутат, блъскат и изхвърлят. Церемониите, разигравани на дохьо, са много зрелищни.
В края на периода Мейджи (1868 г.) в Япония навлизат различни западни спортове. Бейзболът е въведен през 1872 г. от един американец. През седемдесетте години на XIX век навлизат атлетиката, ръгбито, футболът и фигурното пързаляне. В 1911 г. австрийски ски инструктор обучава японската армия. Тогава западните спортове се практикували от малко хора, но чрез образователната система те се разпространили в цялата страна. Първоначално западните спортове също били третирани като вид душевна закалка, но сега японците ги приемат като развлечение.
От години в Япония отбелязват 10 октомври като Ден на спорта и национален празник.