Следвоенната икономика на Япония се разви от останките от промишлена инфраструктура, която претърпява мащабно унищожаване по време на Втората световна война. През 1952 г., в края на съюзническата окупация, Япония е "по-слабо развита страна"с консумация на глава от населението около 1/5 на Съединените щати. През следващите две десетилетия, Япония развива среден годишен темп на прираст от 8% и това дава възможност тя да стане първата страна, която се превръща от "по-слабо развита" в "развита" страна в следвоенната ера.

    Причините за това са високи проценти на лични спестявания и инвестициите в частния сектор, работна ръка със силна работна етика, достъп до евтин петрол, иновативни технологии и ефективна намеса на правителството в частния сектор. Япония е основен бенефициент на бързия растеж, постигнат от следвоенната световна икономика в съответствие с принципите на свободната търговия развити от Международния валутен фонд и Общото споразумение за митата и Търговия. През 1968 г. икономиката на Япония става втората най-голяма икономика в света след тази на Съединените щати.

    Между 1950 и 1970 г., процентът на японците, живеещи в градовете се увеличи от 38% на 72%, което засили индустриалната работна сила. Конкурентната сила на японската индустрия постепенно се увеличи, а износът нарасна средно с 18,4% на година през 60те години на миналия век. След средата на 1960-те години, излишък по текущата сметка беше постигнат всяка година с изключение на няколко години след петролната криза през 1973 година. Икономическият растеж в тази ера, подкрепен от силните инвестиции в частния сектор на базата на висока лични спестявания, бе съпроводен със значителни промени в индустриалната структура на Япония. В миналото, основни опори на икономика са били селското стопанство и леко производство, фокусът се измества към тежка индустрия. Желязо и стомана, корабостроене, машинни инструменти, моторни превозни средства и електронни устройства започват да доминират в индустриалния сектор.

    През декември 1960 г., министър-председателя Икеда Hayato обявява план за удвояване на доходите , която е поставя за цел годишен ръст от 7,8% през десетилетието от 1961 до 1970г.. Държавното икономическо планиране, насочено към разширяване на промишлената база се оказа изключително успешно, и до 1968 националните доходи се удвояват, постигайки среден годишен ръст от 10%.

    Основният икономическия и социален план на министър-председателя Танака Какуей (февруари 1973 г.) прогнозира продължението на високите темпове на растеж за периода 1973-1977. Въпреки това, през 1973 г. вътрешната макроикономическа политика довежда до бързо нарастване на паричното предлагане, което води до спекулации с недвижими имоти и на вътрешен стокови пазари. Япония вече страда от двуцифрена инфлация, когато през октомври 1973 г., избухването на войната в Близкия Изток довежда до петролната криза. Енергийните разходи се увеличават рязко, а обменния курс на йената, който до тогава не е отразявал истинската й сила, бива сменен с плаващ курс. Произтичащата от това рецесия свали очакванията за бъдещ растеж, което доведе до намаляване на частните инвестиции. Икономическият растеж се забавя от предишните нива на средно 3,6% през периода 1974-1979 г. и 4,4% през 80-те години.

    Втората петролна криза през 1979 г., допринася за фундаментална промяна в индустриалната структура на Япония от акцент върху тежката промишленост до развитие на нови сектори, като полупроводниковата индустрия VLSI. До края на 70те години на миналия век, компютрите, полупроводници и други технологии и информационни индустрии навлизат в период на бърз растеж.

    Както по време на епохата на бърз растеж, износът продължава да играе важна роля в икономическия растеж на Япония през 1970-те и 1980-те години. Въпреки това, търговското напрежение, което придружава излишъка на платежния баланс на Япония води до все по-изострените призови към Япония за по-нататъшно отваряне на вътрешните пазари и да се съсредоточи повече върху вътрешното търсене като двигател на икономическия растеж.

    След Плаза споразумението от 1985, стойността на йената се покачва рязко, достигайки до 120 йени към щатския долар през 1988, което представлява тройно увеличение, в сравнение със стойността й през 1971 г.. Последвалото увеличение на цените на японски стоки за износ намалява конкурентоспособността им в задграничните пазари, но финансови мерки на правителството допринасят за растежа на вътрешното търсене.

    Корпоративните инвестиции рязко се повишават през 1988 г. и 1989 г. При по-високи цени на акциите, стойността на новите емисии на акции бързо нарастват, което ги прави важен източник на финансиране за корпорации, докато банките търсят отдушник за средства в пазара за недвижими имоти. Предприятията, от своя страна, използват своите имоти като обезпечение за спекулации на фондовата борса, което през този период води до удвояване на стойността на цените на недвижимата собственост и 180% ръст на борсовия индекс Токио Nikkei.

    През май 1989 г., правителството затяга паричната политика, за да потисне нарастването на стойността на активите, като например земя. Въпреки това, по-високите лихвени проценти, изпращат цените на акциите в низходяща спирала. До края на 1990 г., фондовия пазар в Токио пада с 38%, унищожавайки 300 трилиона йени (2,07 трилиона щатски долара) от стойността на акциите, а цената на земята пада рязко от спекулативния си пик. Това явление е известно още като „спукване” на „икономическия балон”.

    Рецесията след „икономическия балон” продължи през втората половина на 1990-те години и в новото хилядолетие. Някои признаци на съживяване се наблюдават през 1995 г. и 1996 г.. Временното подобрение на икономическите перспективи отчасти се дължи на спад в стойността на йената и допълнителното търсене, генерирани от усилията за възстановяване след голямото земетресение в Кобе през януари 1995 г. През 1997 г., обаче, разнообразие от фактори, включително повишаване на ставката ДДС, намаляване на държавните инвестиции и фалити на големи финансови институции, бързо се влошават рецесията. Обременени с огромен обем на лоши дългове, утежнени от падащите цени на земята, финансови институции затягат кредитната си политика, като по този начин принуждават компаниите да намалят инвестициите в нови машини и съоръжения. Това, съчетано с намаляването на износа, причинен от азиатската икономическа криза, води до свиване на печалбите в почти всички сектори. Заетостта, заплатите и възнагражденията също падат, допълнително свивайки потребителските разходи, и през 1998 г. японската икономика е претърпява отрицателен растеж.

    През 1998 г. правителството създава рамка за финансиране в размер 60 трилиона йени за предоставяне на публични средства, необходими за насърчаване на икономическото възстановяване, а също така отпусна допълнителни 40 трилиона йени за спешни мерки, за справяне с намаляващото кредитиране от финансовите институции. Националният бюджет за фискалната 1999 включва голямо увеличение на разходите за публични проекти, както и действия за намаляване на данъците, като увеличение на данъчните кредити за купуване на домове. От февруари 1999 г. централната банка на Япония формира политика на образуване на краткосрочна лихва от 0%, за да се улесни предлагането на пари. През март правителството наля 7,5 трилиона йени държавни средства в 15 големи банки.

    В резултат на тези мерки и нарастващото търсене на японски продукти в Азия, в края на 1999 и 2000 се появяват признаци на възстановяване, като например увеличаващите се цени на акциите и ръст на приходите в някои сектори. През 2001 г., обаче, икономиката се плъзга отново в рецесия заради вътрешни проблеми - свито вътрешното търсене, дефлация и лошите дългове, които продължават да са в тежест на японските банки, както и международни фактори, които включват спад в японския износ, поради влошаване на икономиката на САЩ. Безработица, който беше само 2,1% през 1990 г., се покачва до 4,6% през 2011 година.

    Икономиката достига до своето дъно през началото на 2002 г. и навлиза в период на бавно, но стабилно възстановяване, който продължава до средата на десетилетието. След като продължават повече от 10 години, негативните последствия от разпадането на икономическия балон в голяма степен най-накрая са преодолени. Съотношението на необслужваните заеми в големите банки пада от над 8% през 2002 г. до под 2% през 2006 г., и това допринася за възстановяването на кредитния капацитетна банките, тъй като банките отново са в състояние напълно да функционират като финансови посредници.

    Налице е нарастващо безпокойство относно последствията, които застаряването на японското общество ще има върху икономиката. През 2011 г. около 23 на сто от населението е на 65 или повече години, но през 2055 тази цифра се очаква да достигне около 41%. За да бъдат сведени до минимум последиците от свиването на населението в трудоспособна възраст, ще е необходимо повишаването на производителността на труда и насърчаването на заетостта на жените и хората над 65-годишна възраст. В допълнение, основните реформи ще бъдат необходими в пенсионната и други социални системи, за да се избегнат големи неравенства между поколенията по отношение на родените тежести и получените ползи.

    Делът на произведените стоки, като процент от целия японски внос значително се увеличи от средата на 1980-те години, и достига над 50% през 1990 г. и 60% в края на 1990-те години, и това предизвика страхове за изчезването на японската индустрия. Разрастващото се търговско напрежение през втората половина на 1980-те години и рязкото покачване в стойността на йената подтиква много компании в ключови сектори за износа, и по-специално на електрониката и автомобили, да преместят производството си в чужбина. Производителите на продукти като телевизори, видеокасетофони и хладилници отварят монтажни заводи в Китай, Тайланд, Малайзия и други страни в Азия, където качеството на работа е високо, а труда евтин. За такива продукти, пазарният дял на внесените стоки надхвърля този на произведените в Япония.

    През последните години, бързото нарастване на вноса от Китай бе причина за особено безпокойство. Между 2001 и 2005 г., вноса от Китай за Япония е нараснал с 170%. През същия период износът на Япония за Китай нарасна с още по-бързи темпове, 235%.

    Освен това делът на японската търговия с Китай е нараснал до 19,4% през 2010 г., надминавайки 15,4% на Съединените щати, за да се превърне в най-големия търговски партньор на Япония. Японският износ на цифрова електроника за бита и автомобилни е стабилен с общ годишен износ за Китай от над 100 милиарда щатски долара от 2007 г. насам. От 1988 г. Япония е в непрекъснат търговски дефицит с Китай. Въпреки това, голяма част от японския износ за Хонг Конг в крайна сметка се изнасят за Китай, и ако това е взето под внимание, то тогава в търговията си с Китай, Япония реализира търговски излишък.

    Увеличаване на обема на износа и вноса с Китай и останалата част на Азия е отчасти резултат от международното разделение на труда, явяващ се като част от глобализацията на производството. Японски компании изнасят капиталови стоки (машини) и междинни стоки (компоненти и т. н.) за производствените съоръжения, изградени чрез техните преки инвестиции в Китай. След това те внасят готовата продукция обратно в Япония. В момента все още е налице вертикално разделение на труда, където Япония в специализирана в модули и процеси интензивно изискващи знания и технологии, а Китай специализира в трудоемки модули и процеси. Тъй като Китай и други развиващи се страни продължават да подобряват своите технически възможности, предизвикателството за Япония е да запази сравнителното си предимство по отношение на секторите изискващи високи технологии и знания.