Образователна система
Основа за израстване и благополучиеОбразователната система в Япония е играла главна роля в успеха на страната да посрещне предизвикателствата и бързо да усвои западните идеи, наука и технологии през периода Мейджи (1868-1912). Тя е също и ключов фактор за бързото възстановяване на страната и бързия икономически растеж в първите десетилетия след края на Втората световна война. Въпреки успехите на образователната система в миналото, днес става все по-ясно, че за да запази благополучието си през 21 век, Япония се нуждае от реформа в образованието. В първите години на 21 век, обаче, японското общество е изправен пред много предизвикателства в резултат на променящите се културни норми, напредъкът в областта на науката и технологиите, икономическата глобализация и сложната бизнес среда. Насърчаването на младите хора, които могат да отговорят на тези предизвикателства е важна задача за японски образование. Посоката, която трябва да се поеме в това начинание е предмет на много дебати в правителството, на образователната общност и японското обществото като цяло.
Разбира се, обучението по писане и четене съществува под някаква форма от въвеждането на китайското писмо и Будизма през 6-ти век. През 701 г. Тайхо Коде основава училища за деца с благороднически произход както в столицата, така и в различните провинции. В началото на период Камакура (1185-1333) значителен брой деца на самураи получават официално образование, но едва след 250-те години мир на периода Едо (1600-1868) образованието се разпростира и сред висшата класа и сред простолюдието.
В началото образованието през периода Едо е базирано върху Конфуцианството, което от своя страна акцентира върху механичното наизустяване и изучаване на китайската литература. Развиват се два основни типа училища. Първият тип са така наречените владенчески училища (ханко). До края на периода те съществуват в повече от 200 владения и осигуряват образование главно на деца от класата на самураите. Вторият тип училища са училищата теракоя, в които се учат деца на обикновени хора и на самураи. Те акцентират върху нравственото обучение и предмети като четене, писане и аритметика. Обикновено училищата теракоя са ръководени от един единствен учител или съпружеска двойка и до края на периода Едо има вече десетки хиляди такива училища.
По време на разпадането на шогуната Токугава през 1868 г. нивото на грамотност в Япония е около 40 % - ниво, което може да се сравни с тогавашното ниво на грамотност при много западни нации. Без тази образователна основа бързата модернизация, постигната през следващите няколко години, би била невъзможна.
През периода Мейджи управляващите бързо правят постъпки за въвеждане на нова образователна система, с която да догонят Запада и да поощрят националното единство. Установява се триредна образователна система - начално, средно училище и университет, като началното училище е задължително е и за момчетата и момичетата.
След края на Втората световна война през 1947 г. под ръководството на Окупационните сили биват прокарани Фундаменталният закон за образованието и Законът за училищно образование. Законът за училищното образование определя система, която е в сила и днес: шест години начално образование, три години средно образование, три години гимназия и две или четири години университетско образование. Задължително е началното и средното образование. Съществуват детски градини (от една до три години), петгодишни технически колежи, специални подготвителни училища за завършващите средно образование, специализирани училища за инвалиди и университети за получаване на научни степени.
Училища и учебни програми
Училищен календарЗа повечето начални и средни училища и гимназии, учебната година в Япония започва на 1-ви април и се разделя на три учебни срока - от април до юли, от септември до декември и от януари до март. Някои училища обаче имат по два учебни срока. Училищата окончателно преминават от шест към пет учебни дни в седмицата през 2002 г. Много частни училища обаче, продължават да провеждат занятия в събота, като през последните години някои държавни гимназии отново придобиват специално разрешение за провеждане на съботни часове с цел осигуряване на повече време за покриване на учебния материал.
Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите на Япония подготвя инструкции за основните насоки на всеки предмет, който се преподава в японските училища, както и целите и съдържанието на преподавания материал във всеки клас. Тези инструкции се ревизират на всеки 10 години и се следват от училища в цялата страна
Всички начални, средни училища и гимназии са задължени да използват учебници, оценени и одобрени от Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите. Целта на официалната система за лицензиране на учебниците, която е в сила от 1886 г., е стандартизация на образованието и поддържане на обективността и неутралитета по отношение на политически и религиозни въпроси. През 1963 г. е създадена системата на безплатно ползване на учебниците за задължителното образование.
Учебниците, използвани във всеки училищен район се избират измежду одобрени от правителството издания от страна на местния съвет по образованието, въз основа на рецензия от съвета по образователните въпроси към съответната префектура. В частните училища отговорността за избора е на директора на училището.
Образованието преди началното училище се дава в детските градини (йочиен) и дневните детски центрове (хоикуен). Обществените и частните дневни детски центрове приемат деца от една до петгодишна възраст. Техните програми за деца от три до пет години съвпадат с тези на детските градини. Около 60 % от всички детски градини в страната са частни. Посещаемостта на пет годишни деца общо в детски градини и дневни детски центрове надвишава 95 %. Образователния подход в детските градини е много различен - от неструктурирана среда, която акцентира върху играта и е със слаба образователна насоченост до строго структурирана среда с фокус върху менталното обучение на детето.
Посещаването на шестгодишните начални училища е задължително. 99 % от началните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. За всеки клас отговаря един класен ръководител, който преподава всички предмети с изключение обикновена но музика и рисуване. През 2011 г. максималният брой ученици в 1-ви клас е 35, а в останалите класове – до 40. По принцип, класовете не се разделят според способностите на учениците, но по някои предмети е възможно да се разделят на групи предвид тяхното ниво. Учебната програма за начално образование включва: японски език, обществознание, аритметика, природознание, музика, изкуства и занаяти, физическо възпитание и домакинство. Включват се и допълнителни извънкласни дейности, курс по етика, както и интегрирани учебни предмети, които могат да бъдат доста широкоспектърни. Четенето и писането са може би най-важната част от учебната програма за начално образование. Освен двете сричкови японски азбуки, учениците в края на шести клас следва да знаят и най-малко 1006 китайски йероглифа.
Посещаването на тригодишните средни училища е задължително. Над 90 % от средните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Всяка година учениците получават своя класна стая, като допустимата максимална бройка е 40 ученици в един клас. За 2010 г. средния брой на учениците в клас е 29.4 души. Като цяло учениците не се разделят по способности, но някои училища са въвели системи за разделяне на учениците по групи в часовете по английски език и математика. Стандартната учебна програма включва следните задължителни предмети: японски език, обществознание, математика, наука, избираем чужд език (в повечето случаи английски), музика, изящни изкуства, здравно и физическо възпитание и трудово обучение или домакинство. Включват се още и допълнителни извънкласни дейности, курс по етика и интегрирани учебни предмети.
Гимназиалното образование не е задължително. През 2010 г. 98 % от завършилите средно училище ученици продължават образованието си в гимназии, а около 74 % от всички гимназии са държавни. Постъпването в гимназия се предхожда от изпит, като конкуренцията за някои известни гимназии е голяма. Учениците, които посещават училище, обединяващо среден и гимназиален курс на обучение, са освободени от изпитния стрес, но такива обединени училища в държавната образователна система не са много. Учебната програма включва следните задължителни предмети: японски език, география и история, граждански науки, математика, наука, здравно и физическо обучение, изкуства, чужд език, икономика на Япония и информатика. Предвиждат се извънкласни занимания и интегрирани предмети. Учениците от паралелки със специална насоченост имат повече часове по специализирани предмети като бизнес, индустриални науки, земеделие и др. за сметка на по-малък брой часове на предмети от редовната програма. Сега, когато почти всички ученици от средното училище продължават образованието си в гимназии, независимо от желанието си и готовността да учат, гимназиите търсят нови начини за намаляване на апатията към учебния процес и броя на отпадналите ученици.
Част от тези усилия е въвеждането на нови и по-разнообразни модели на гимназиално образование, които да отговорят на различните способности и интереси на отделните ученици. Примери за такива нови модели са гимназиите с въведена кредитна система, където дипломирането е възможно благодарение на натрупаните кредити, а не на чисто формалното приключване на определен брой на учебни години, или пък гимназии с интегрирана учебна програма, където учениците имат по-голяма свобода да изберат предмети, съобразени с техните индивидуални интереси и способности.
През 1993 г. 41 % от завършилите гимназия продължават образованието си в двугодишен колеж или в четиригодишен университет, а през 2010 г. този процент е 54.3%. Статистиката сочи, че от тях 47% са тези, които продължават в четиригодишен университет. По-голямата част от обучаващите се в колеж са жени. 77 % от всички университети и 93.1 % от колежите са частни. През 2010 г. 13.4 % от завършилите бакалавърска степен в университет продължават в магистърски и докторски курсове.
През последните години японската система за университетско образование претърпя значителни реформи, като особено драстични бяха промените в държавните университети. През 2004 г. 99-те държавни университета в Япония бяха реорганизирани в 87 образователни институции. Наред с това, държавните университети, които функционираха като вътрешни структури на министерството на образованието, културата, науката и технологиите, бяха трансформирани в независими административни звена с цел създаване на по-конкурентна и независима среда, в която университетите имат свободата да прилагат мениджърски похвати от частния сектор и да развиват свой собствен образователен и научен капацитет. С оглед на изграждането на кадри с разнообразни познания, съобразени с изискванията на съвременното общество, много университети са въвели специални магистърски програми по бизнес и право едновременно. Броят на чуждестранните студенти в японските университети продължава да расте като към м. май 2010 г. в японските колежи, университети и специализантски курсове се обучават общо 141 774 чужденци. Почти 96.8 % от тези студенти са от Азия.
Въпреки, че те не са част от основната образователна система, занималните (гакушуджуку) и школите за кандидатстудентска подготовка (йобико) също играят съществена роля в образователния процес в Япония. Школите „йобико” са стриктно фокусирани върху подготовката на учениците за приемните изпити на университета, докато занималните имат по-базова роля в общото подпомагане на ученика в учебния процес, като често предлагат повече от учебния материал в училище и често също наблягат на изпитната подготовка. Според данни на японското министерство на образованието, културата, науката и технологиите за фискалната 2008 г., тези школи и занимални се посещават от 29л5 % от ученици от държавните начални училища и от 53.5 % от ученици от средните държавни училища.
Японската образователна система набляга върху корпоративното поведение, груповата дисциплина и придържането към стандартите. Тя послужи добре на страната и осигури обучена индустриална работна ръка, благодарение на която през 20 век Япония стана световна икономическа сила. Успехът на системата се потвърждава и от факта, че повечето японци се смятат за принадлежащи към средната класа и възприемат образованието като път към успеха на децата си.
В последните години, обаче, се наблюдава голям обществен дебат и често противоположни предложения за посоката, която образователната система трябва да поеме, за да отговори на предизвикателствата на 21 век. През 2002 г. е въведена нова учебна програма, която да промени „унифицираното и пасивното” в „независимо и креативно”. Вземат се мерки за намаляване на броя на учебните часове и създаване на една по-релаксираща образователна среда. Последвали сравнителни проучвания спрямо други държави показаха обаче, че налице е спад с академичните способности на японските деца, което доведе до призиви за връщане на старата система и увеличаване броя на часовете по определени предмети.
През 2006 г. правителството прие първата досега поправка в Основния закон за образованието от 1947 г. поправките включат разпоредби за образованието, което трябва да възвишава общественото съзнание, да възпитава уважение към традициите и културата и любов към родината. През 2008 г. насоките за учебната програма също бяха преразгледани с цел подобряване на образованието чрез насърчаване на основни знания и умения, в това число и чрез увеличаване на учебните часове. Следващите нови насоки ще бъдат представени през 2012 г. за началните и през 2013 г. за средните училища.