20.12.2006
“Дъга на свобода и просперитет: новите дипломатически хоризонти на Япония”
30 ноември, 2006
След 3 години, Японският институт по международна политика (ЯИМП) ще посрещне важен етап от своята история – 50 години от основаването си. През 1959 г., когато бяха положени основите на института, аз бях първокурсник в университета. Вероятно по това време със всички сили съм се радвал на студентския живот, но в същност тогава аз знаех за Шигеру Йошида много по-малко, отколкото когато като дете го виждах през почивните дни в Оисо.
Но както се подготвих да говоря пред вас, днес аз напълно съзнавам положението тогава, да, това бяха времената, когато дядо ми Шигеру Йошида създаваше ЯИМП.
Днес ще говоря за “дипломация, ориентирана към ценностите” и за “дъга на свобода и просперитет”. Това са две новосъздадени фрази и аз се надявам, че вие ще ги запомните и след като си тръгнете оттук.
Основата на японската външна политика е заздравяване на японо-американския съюз, както и заздравяване на връзките ни с нашите съседи като Китай, Република Корея и Русия. Тези факти, разбира се, дори няма нужда да се споменават изрично. Това, което искам да ви кажа днес, е че ние се стремим да изградим нов опорен стълб, около който да се развива за в бъдеще нашата външна политика.
На първо място стои дипломацията, ориентирана към ценностите, с което се поставя акцент на универсалните ценности като демокрация, свобода, зачитане на човешките права, власт, опираща се на закона и принципите на пазарната икономика.
На второ място поставям дъгата от успешно новосъздадени демократични общества, които формират външната рамка на Евро-азиатския континент. Япония иска да изгради дъга на свобода и просперитет и аз вярвам в нейната необходимост.
• Япония притежава необходимите качества и е готова за действие
Зная, че ще има и такива, които ще кажат, че западният модел не е приемлив за Япония, да не си въобразява един японец с дървени гета , че е облечен с европейски костюм. Ще има и такива, които ще възразят: “Как така една страна, която е била разгромена през Втората световна война и е причинила толкова неприятности на околните държави, изведнъж излиза с лозунги като “добродетелна съвест” и се опитва да поучава околните?”
На такива бих казал, че не е нормално, когато някой се оглежда в огледало, да твърди, че това, което се вижда е фалшиво или измислено отражение.
Можете да забравите всичко друго, което ще чуете днес. Но запомнете едно - Япония вече е достатъчно “голяма” и това, от което имаме нужда е да се отърсим от този начин на мислене, който ни кара да се колебаем пред отражението си в огледалото. Ние трябва да можем спокойно да гледаме в него без да се чувстваме неудобно. Така мисля аз.
По принцип най-правилното отношение към този въпрос, няма нищо общо нито с арогантността, нито със сервилността. И ако ние, освободени от всички досегашни наслоявания, погледнем на нещата, ще разберем, че очевидно съвременна Япония е това, което е, благодарение на дълъг низ от исторически събития.
Демокрацията има нужда от много опит и провали, за да достигне своята зрялост. Що се отнася до Япония, обикновено казваме, че демокрацията започва през периода Мейджи , макар че концепции от типа на “власт, опираща се на законност” и “спазване на договорните отношения” съществуват в Япония от много по-рано. Водят се оживени дискусии по въпроса кой документ точно би трябвало да се приеме за истинската стартова точка, дали Конституцията от 17 члена, създадена преди 1400 г. или кодекса Джоей Шикимоку, формулиран преди 800 г. през периода Камакура.
Все пак смятам, че най-същественият момент е възникването на градската цивилизация и култура през периода Едо.
Да вземем за пример японските книжарници, в които книгите са се давали под наем. Един книжар имал обикновено над стотина клиенти. Когато на пазара излизало ново заглавие, той го слагал в плик и го пускал на своите клиенти. А те трябвало да разчупят печата, за да вземат в ръце новото издание. Всъщност, оттук произлиза и думата за “последно издание”, а именно фукири, която буквално означава “разчупване на печата”, а в последно време се използва за премиери на нови филми.
От различни реклами, отпечатани някога на страниците на самите книги, както и от други писмени материали научаваме, че четенето на книги е обхващало най-широки слоеве от обществото – от самураите до градските жители и техните жени и деца. И нещо повече – това не е било явление, ограничено единствено в рамките на Едо или Осака, по всичко личи, че е имало и книжари, които са обикаляли всеки кът на страната.
При такова разпространение на четива и книги сред хората не е изненада и разцвета на комиксите манга в съвременна Япония.
Във всяко отношение Япония от периода Едо е представлявала общество, чиито основни характеристики са били мира и добронамереността и то до такава степен, че можем да кажем, че е било едно истинско изключение. Ако перифразираме с думите на нашето време, можем да кажем, че това е било едно общество с относително добро управление. И именно на тези здрави основи успешно е била реализирана и модернизацията на Япония. Така виждам нещата аз.
Когато стане дума за свобода, демокрация, човешки права или спазване на законите, мисля, че няма нито една държава на тази планета, която да може да се похвали, че е съвършена. И все пак, като погледнем назад в историята, ще видим, че по отношение на зачитането на тези основни ценности, Япония с право може да бъде призната за един от истинските ветерани в тази област.
Освен това, от края на Втората световна война насам Япония направи значими крачки към опазването на световния мир, така че никой не би могъл да я упрекне в нищо. Посочете ми поне още една държава, която да има структура подобна на Японските сили за самоотбрана, които за 60-годишното си съществуване не са изстреляли нито един артилерийски залп или куршум от оръжие.
През последните години японските сили за самоотбрана дават своя принос към световния мир в Ирак и в други точки на света. Благодарение на тези усилия представата за японците “в униформа” се е променила значително. Японските войници са престанали да бъдат страшни и са се превърнали в усмихнати и ентусиазирани хора. Японците се възприемат като хора, които застават редом до обикновените граждани и им помагат в техните трудности.
При такова минало и такива постижения, когато става въпрос за универсални ценности като демокрация, мир, свобода или човешки права, Япония няма да се колебае повече да заяви открито своите позиции. Именно това имам предвид, когато говоря за “дипломация, ориентирана към ценностите” и моето обръщение към вас днес се състои както от декларация на нашата квалифицираност за това, така и от израз на нашата готовност.
• Ангажимента на Япония да се превърне в “помощен бегач” за всички демократични общества по света
А сега бих искал да насоча вниманието ви към страните от външната дъга на Евразия. Този пояс претърпя големи промени след края на Студената война и края на конфронтацията между Изтока и Запада.
Именно в тези страни ние се надяваме да построим дъгата на свобода и просперитет, за която вече споменах, и на която сега искам да се спра по-подробно.
А защо не Африка, ще кажете. Ами Латинска Америка? Със сигурност много важен регион, ще възразите вие, обръщайки поглед и към други части от земното кълбо.
Ще говоря за това по-подробно малко по-късно, но едно от съображенията на Япония е стремежът ни да заздравим сътрудничеството ни с ЕС и НАТО. Това, за което се сещам съвсем спонтанно при споменаването на този факт е групата страни, които оформят тази дъга. Регионът включва страни, които претърпяха големи промени след края на конфронтацията между Изтока и Запада. Наша задача е да превърнем този регион в “дъга на свобода и просперитет”.
Разбира се регионът на Близкия изток също се намира в тази дъга. Със сигурност ще бъде необходимо да произнеса още една реч относно нашата политика спрямо този регион и затова тук няма да се спирам повече в детайли.
Като пример за това веднага мога да дам Камбоджа, Лаос и Виетнам, които понякога се обозначават като един общ регион с инициалите “КЛВ”.Освен това могат да се посочат и страните от Централна Азия и страните от Кавказкия регион като Грузия и Азербайджан, които са от изключителна важност като източници на природни ресурси за света. По-нататък идва Украйна, която посетих това лято и чиято столица Киев вече носи атмосферата на столица на една от големите световни сили.
Япония търси редовни контакти с тези страни, като например срещи на ниво външни министри. По този начин става по-лесно възприемането на съвременната ситуация в тези държави.
Ако трябва да го формулирам в едно изречение, ще кажа, че много държави вървят по пътя на “мир и щастие чрез икономически просперитет и демокрация”. И както аз обичам да казвам, това именно е пътят, който измина Япония след войната и пътят, по който в момента вървят страните от АСЕАН.
Демокрацията е един безкраен маратон. А както всички знаем, най-трудни са първите 5 километра. Това именно е и този етап от развитието на младите демокрации, през който те произвеждат огромни количества от това, което образно бихме могли да наречем “хормон на растежа”. Той би могъл да се пренасочи към създаването на системи за позитивно регулиране на обществените процеси. Но понякога в тези първи години често се случва импулсът за разрушение да преобладава.
Това по никакъв начин не означава, че говоря само за другите. Преди една година в една своя реч, посветена на азиатската дипломация, аз отбелязах, че и преди и след войната Япония много пъти е преживявала всевъзможни драматични събития, които са разтърсвали японското общество и благодарение на този свой опит е постигнала стабилността и спокойствието, на които се радва в момента.
А сега бих искал да изкажа публично своята обвързаност спрямо тези държави, в качеството си на външен министър на Япония.
Ще работя, за да може в бъдеще Япония да послужи като “помощен бегач” в подкрепата си за страните от широката дъга, започваща от Североизточна Азия и обхващаща Централна Азия, Кавказкия регион, Турция, Централна и Източна Европа и Балтийските държави – страни, които току-що са започнали истинския безкраен маратон.
Уверен съм, че страните от обширните територии, които попадат в тази дъга, малко по малко ще откриват своята свобода, демокрация, законност, зачитане на човешките права, растейки по същия начин, по който малкият коралов риф с времето става остров, а по-късно дори планинска верига.
Подпомагайки тези страни по пътя им напред, Япония има за цел да допринесе за един по-спокоен и мирен свят.
Япония е една от основните световни сили, чиито жизнено важни интереси са свързани със стабилността на света. Следвайки своите собствени национални интереси – своята цялост, стабилност и просперитет, е ясно, че голяма държава като Япония не може да остане настрана от световните събития и процеси.
Имайки всичко това предвид, аз съм твърдо убеден, че Япония трябва да заздрави своите връзки с приятелски държави, с които споделя общи възгледи и интереси, а именно САЩ, както и Австралия и Индия, и със страните-членки на ЕС и НАТО, като в същото време работи с тези свои приятели за разширяване на “дъгата на свобода и просперитет”.
Тук ми позволете да добавя още нещо. Ако например сравним двустранните отношения между Япония и Индия и Япония и Китай ще видим, че вторите са доста по-интензивни. По отношение на двустранния човешки обмен виждаме, че Япония и Китай имат ежегоден обмен от 4, 17 млн. души, докато с Индия – само 150 хил. души. И докато броят на китайските студенти, обучаващи се в Япония е 80 хил.души годишно, то броят на индийските е само една малка част от тази цифра – едва 400 души годишно. И още – редовните директни полети между Япония и Китай са 676 седмично, а между Япония и Индия те са само 11. Имайки предвид тези факти съм убеден, че в рамките на следващите няколко години трябва да предприемем стъпки за коренна промяна и подобряване на ситуацията.
• Да облечем езика на жестовете с думи и имена
Мисля, че вече разбирате какво имам предвид под “дъга на свобода и просперитет”, но тук съвсем естествено ще ме попитате “Всичко това е добре, но какво конкретно трябва да се предприеме?”. Ситуацията не трябва да се възприема просто като една поза от страна на Япония , неподкрепена от предишни постижения на страната ни в тази насока, които да укрепят позицията й.
Преди10 години по време на срещата на най-високо равнище в Лион през 1996 г. Япония обяви своята политика на “Партньорство за демократично развитие” или ПДР за по-кратко, както я нарече тогавашния японски министър на външните работи. ПДР беше начин да се подаде ръка на младите демокрации по пътя им към изграждане на механизмите на демократично управление.
Като част от тези постижения може да се изтъкне приносът на Япония, осигурила целева помощ за изграждането на фундаментални основи на нациите, която е особено видима при формирането на правна и съдебна система в страни като Камбоджа, Лаос и Виетнам, както и в Монголия и Узбекистан. Всички тези държави са преживели трудностите на прехода към демокрация и пазарна икономика. Подобна помощ обаче представлява само една малка част от цялостния замисъл на ПДР. Но ако вие не знаете какво още включва, това би означавало колко малко сме свършили ние, японските политици, за да направим посланието на ПДР достояние на широката общественост.
Позволете ми тук да се спра на още нещо във връзка с недостатъчното познаване на това послание. В последните месеци на Студената война, Япония осигури огромни помощи за страните от Източна Европа, за което също искам да ви разкажа сега.
През лятото на 1989 г. Берлинската стена все още не беше паднала, но признаците на това събитие ставаха все по-осезаеми с всеки изминал ден. В този период правителството на Япония се възползва от възможностите, които предостави срещата на най-високо равнище в Лион, за да заяви своето предложение и готовност да предостави мащабна финансова помощ на Полша и Унгария.
През януари следващата година по време на пътуване до Берлин, когато градът буквално преживя срутването на стената, тогавашният премиер на Япония Тошики Кайфу обяви финансовата помощ за Полша и Унгария, възлизаща на 1 млрд. 950 млн. щ. д. или 280 млрд. японски йени, като по този начин беше оправдано предварително направеното обещание пред обществото.
Освен това на Босна и Херцеговина по време на последните седмици от конфликта през 1995 г. Япония отпусна финансова помощ в размер на 500 млн. щ. д. Това беше второто по мащабността си дарение след това на САЩ и реакциите по онова време бяха “Защо Япония трябва да стига чак дотам?”. Днес обаче се приема, че именно Япония е осигурила най-необходимата част от помощта.
Ако това не е пример за “дипломация, ориентирана към ценностите”, тогава как би могло да се нарече? Япония има зад себе си забележителни успехи по отношение на своите усилия за формиране на “дъга на свобода и просперитет” и тези усилия са съществували дълго преди някой да ги формулира точно с тези думи.
Бих казал, че постиженията на японската дипломация в Азия също са забележителни. В периода 1997-1998 година Корея и други страни от АСЕАН преживяха валутна криза. По това време Япония бе на дъното на дефлационната си рецесия. Въпреки това, през октомври 1998 Япония предостави на страните в криза финансова помощ на стойност 30 млрд. щ. д., което възлиза на около 4 трилиона японски йени, като Корея получи 8.4 млрд. щ. д., Индонезия 3 млрд., и пр. Оттогава са минали около 10 години, а резултатите сочат, че Корея и страните от АСЕАН са се превърнали в едни от първенците в “дъгата на свободата и просперитетът”.
С други думи, новата ос на нашата дипломация, за която говоря днес, не е нещо ново за Япония. По-скоро тя е ново име, дадено на дипломатическите постижения на Япония през последните 16-17 години, както и новото й позициониране в общата ни дипломация.
А без да й дадем ново име, самите ние няма добре да съзнаваме с какво точно сме се заели. Политиките, които са останали неназовани, много бързо са били забравяни от общата публика – както в страната, така и извън нея. Ето защо, това име е от особена важност. Обновяването на съзнанието ни за този факт и ясното наименуване на тази дипломация са всъщност истинското “ново” нещо в дипломатическата ос, за която говоря днес.
• Към страните от ГУАМ и групата на Общността на Демократичния Избор
Срещата на високо равнище между групата КЛВ (Камбоджа, Лаос, Виетнам) и Япония, както и между министрите на тези страни, диалогът между страните от Централна Азия и Япония, както и диалозите с Вишеградската четворка, а именно Чешката република, Унгария, Полша и Словакия, са някои от ключовите срещи досега. За Япония е от изключителна важност да създаде диалози с тези групи, да установи редовни срещи с тях, както и да положи усилие за пълната реализация на възможностите, които дават провеждащите се редовни срещи. На двустранно ниво Япония е започнала този процес с Афганистан.
В такива случаи, най-разумният за нас начин да градим тези връзки е да разчитаме на съседните страни, които разбират Япония на по-дълбоко ниво. Два примера за това са Турция – истинска съкровищница за знания относно Близкия Изток и Централна Азия, както и Полша – която е от особена важност за разбирането на държава като Украйна.
Никога не съм имал честта да посетя Полша, но бившият министър-председател Джуничиро Коизуми бе там през август 2003 и имаше удоволствието да открие, че Полша не е само родината на Шопен.
Андржей Вайда, световноизвестният режисьор на филми като “Пепел и диаманти”, използва парите, получени заедно с наградата “Киото” от д-р Казуо Инамори от корпорацията Киосера за построяването на Манга център за японско изкуство и технологии в неговия роден град Краков. Думата манга в името на този център се отнася именно до Хокусай манга, а центърът е дом и на японски графики укиое, които младият Вайда е събирал от различни колекционери.
Наистина е невероятно колко популярна е станала японската манга в Полша. В собствената си колекция дори имам един брой на полското издание на “Ину Яша”, което ми е подарък от полския министър на външните работи.
В Полша бе открит Полско-японският институт за информационни технологии. Този университет, в съдействие с Програмата за развитие на обединените нации е спечелил като финансова помощ от Япония около 350 хил. щ. д. и ползва тези финанси, за да осъществи проекта “Трансфер на ИТ технологии в Украйна”. Целта на този проект е да установи учебна система от разстояние с помощта на модерни технологии.
С други думи, ние се стараем да увеличим съвместната си работа със страни, които разбират Япония и които имат географски и културни предимства в стратегическото подпомагане на обещаващите страни от “дъгата на свободата и просперитета”. Съвместната работа с такива страни, като например Полша, е особено плодотворна.
Много бивши социалистически страни като Полша, Унгария и трите Балтийски републики, се присъединиха към ЕС през 2004 г. и така се превърнаха от страни, които получават помощи в дарители.
С разрастването на “дъгата на свобода и просперитет” към Балтийско море, е важно да няма пропуски и затова е важно да се внесе стабилност в така наречената група ГУАМ – Грузия, Украйна, Азербайджан, и Молдова.
Осъзнаването на този факт събра Украйна, Грузия, Литва и Румъния заедно в “Общност на Демократичния Избор” преди година. Целта на тази общност е да се положат по-сериозни основи на демокрацията в Балтийско-черноморския регион, както и в областта на Каспийско море, тоест, именно района, който описах като “дъгата на свобода и просперитет”.
Япония е на мнение, че трябва да се възползваме от колкото се може повече възможности за контакт с тези държави. Отново бих искал да кажа, че в такъв случай според нас е най-разумно е да се потърси взаимодействие със страни, които са способни на партньорство с Япония.
Междувременно, Япония в момента работи за увеличаване на броя на дипломатическите си мисии по света, както и на броя на служителите си в чужбина като част от усилията си за оптимизиране на японската дипломация. Според мен в момента Япония не разполага със задоволителни дипломатически функции в страните от групата ГУАМ, които споменах по-рано, както и в редица други страни. Смятам обаче, че е от особена важност нивото на дипломацията ни да се повиши и то колкото се може по-рано.
• Защо на дипломацията й е необходима визия
В края на речта си бих искал да спомена няколко последни мисли.
Всички познаваме онзи стих на английският поет Киплинг, който гласи така:
“О, Западът си е Запад, а Изтокът - Изток,
и не ще се те доближат”.
Ако се перифразира малко този стих, може да се каже, че Изтокът и Западът нямат допирни точки.
Въпреки това, миналия май, посетих щаб квартирата на НАТО в Брюксел и тогава изнесох доста подробна реч. Заявих, че японските сили за самоотбрана и НАТО със сигурност ще могат да увеличат възможностите си за взаимно сътрудничество за предотвратяване на конфликти и миротворчески мисии по света. Също предложих, че с оглед на това, ние трябва да започнем съвместно взаимодействие колкото е възможно по-скоро.
Изтокът и Западът все повече се приближават един към друг, така че вече не е изненадващо близкото сътрудничеството между НАТО и Япония в региона на Индийския океан, Афганистан и други точки на света..
Днес ви говоря за силното желание на японската страна за построяването на “дъга на свобода и просперитет” във външния кръг на Евразия чрез дипломация с подчертани ценности.
Никоя друга страна не цени свободата, демокрацията, уважението на човешките права и спазването на закона както Япония. Бих бил много щастлив, ако Япония посвети първата половина на 21 век на осъществяването на контакти и сътрудничество с държави, които споделят същите идеали. Между тези страни, разбира се, са САЩ, Австралия, все повече Индия, както и страните членки на ЕС и НАТО.
Ако сте останали с впечатлението, че всъщност днес ви описвам наивните си надежди, позволете ми да приключа речта си с две неща. Дори и нашата нагласа да изглежда като наивна надежда, искам да ви уверя, че всяка истинска визия в началото изглежда като наивна надежда. А това, от което японската дипломация най-много се нуждае, е истинска визия.
А дипломатическата визия на Япония всъщност е образът на Япония и нейния народ. С други думи, образ, с който всеки отделен японец може да уважава и да се гордее с него.
Една от задачите на дипломацията е да възпита у гражданите земно, реалистично и спокойно чувство на себеуважение. Като министър на външните работи, аз търся начини да нося на японския народ надежда и увереност и именно това ще продължа да правя и занапред.
Политическа реч на японския министър на външните работи Таро Асо
Реч на Таро Асо, министър на външните работи на Япония
“Дъга на свобода и просперитет: новите дипломатически хоризонти на Япония”
30 ноември, 2006
След 3 години, Японският институт по международна политика (ЯИМП) ще посрещне важен етап от своята история – 50 години от основаването си. През 1959 г., когато бяха положени основите на института, аз бях първокурсник в университета. Вероятно по това време със всички сили съм се радвал на студентския живот, но в същност тогава аз знаех за Шигеру Йошида много по-малко, отколкото когато като дете го виждах през почивните дни в Оисо.
Но както се подготвих да говоря пред вас, днес аз напълно съзнавам положението тогава, да, това бяха времената, когато дядо ми Шигеру Йошида създаваше ЯИМП.
Днес ще говоря за “дипломация, ориентирана към ценностите” и за “дъга на свобода и просперитет”. Това са две новосъздадени фрази и аз се надявам, че вие ще ги запомните и след като си тръгнете оттук.
Основата на японската външна политика е заздравяване на японо-американския съюз, както и заздравяване на връзките ни с нашите съседи като Китай, Република Корея и Русия. Тези факти, разбира се, дори няма нужда да се споменават изрично. Това, което искам да ви кажа днес, е че ние се стремим да изградим нов опорен стълб, около който да се развива за в бъдеще нашата външна политика.
На първо място стои дипломацията, ориентирана към ценностите, с което се поставя акцент на универсалните ценности като демокрация, свобода, зачитане на човешките права, власт, опираща се на закона и принципите на пазарната икономика.
На второ място поставям дъгата от успешно новосъздадени демократични общества, които формират външната рамка на Евро-азиатския континент. Япония иска да изгради дъга на свобода и просперитет и аз вярвам в нейната необходимост.
• Япония притежава необходимите качества и е готова за действие
Зная, че ще има и такива, които ще кажат, че западният модел не е приемлив за Япония, да не си въобразява един японец с дървени гета , че е облечен с европейски костюм. Ще има и такива, които ще възразят: “Как така една страна, която е била разгромена през Втората световна война и е причинила толкова неприятности на околните държави, изведнъж излиза с лозунги като “добродетелна съвест” и се опитва да поучава околните?”
На такива бих казал, че не е нормално, когато някой се оглежда в огледало, да твърди, че това, което се вижда е фалшиво или измислено отражение.
Можете да забравите всичко друго, което ще чуете днес. Но запомнете едно - Япония вече е достатъчно “голяма” и това, от което имаме нужда е да се отърсим от този начин на мислене, който ни кара да се колебаем пред отражението си в огледалото. Ние трябва да можем спокойно да гледаме в него без да се чувстваме неудобно. Така мисля аз.
По принцип най-правилното отношение към този въпрос, няма нищо общо нито с арогантността, нито със сервилността. И ако ние, освободени от всички досегашни наслоявания, погледнем на нещата, ще разберем, че очевидно съвременна Япония е това, което е, благодарение на дълъг низ от исторически събития.
Демокрацията има нужда от много опит и провали, за да достигне своята зрялост. Що се отнася до Япония, обикновено казваме, че демокрацията започва през периода Мейджи , макар че концепции от типа на “власт, опираща се на законност” и “спазване на договорните отношения” съществуват в Япония от много по-рано. Водят се оживени дискусии по въпроса кой документ точно би трябвало да се приеме за истинската стартова точка, дали Конституцията от 17 члена, създадена преди 1400 г. или кодекса Джоей Шикимоку, формулиран преди 800 г. през периода Камакура.
Все пак смятам, че най-същественият момент е възникването на градската цивилизация и култура през периода Едо.
Да вземем за пример японските книжарници, в които книгите са се давали под наем. Един книжар имал обикновено над стотина клиенти. Когато на пазара излизало ново заглавие, той го слагал в плик и го пускал на своите клиенти. А те трябвало да разчупят печата, за да вземат в ръце новото издание. Всъщност, оттук произлиза и думата за “последно издание”, а именно фукири, която буквално означава “разчупване на печата”, а в последно време се използва за премиери на нови филми.
От различни реклами, отпечатани някога на страниците на самите книги, както и от други писмени материали научаваме, че четенето на книги е обхващало най-широки слоеве от обществото – от самураите до градските жители и техните жени и деца. И нещо повече – това не е било явление, ограничено единствено в рамките на Едо или Осака, по всичко личи, че е имало и книжари, които са обикаляли всеки кът на страната.
При такова разпространение на четива и книги сред хората не е изненада и разцвета на комиксите манга в съвременна Япония.
Във всяко отношение Япония от периода Едо е представлявала общество, чиито основни характеристики са били мира и добронамереността и то до такава степен, че можем да кажем, че е било едно истинско изключение. Ако перифразираме с думите на нашето време, можем да кажем, че това е било едно общество с относително добро управление. И именно на тези здрави основи успешно е била реализирана и модернизацията на Япония. Така виждам нещата аз.
Когато стане дума за свобода, демокрация, човешки права или спазване на законите, мисля, че няма нито една държава на тази планета, която да може да се похвали, че е съвършена. И все пак, като погледнем назад в историята, ще видим, че по отношение на зачитането на тези основни ценности, Япония с право може да бъде призната за един от истинските ветерани в тази област.
Освен това, от края на Втората световна война насам Япония направи значими крачки към опазването на световния мир, така че никой не би могъл да я упрекне в нищо. Посочете ми поне още една държава, която да има структура подобна на Японските сили за самоотбрана, които за 60-годишното си съществуване не са изстреляли нито един артилерийски залп или куршум от оръжие.
През последните години японските сили за самоотбрана дават своя принос към световния мир в Ирак и в други точки на света. Благодарение на тези усилия представата за японците “в униформа” се е променила значително. Японските войници са престанали да бъдат страшни и са се превърнали в усмихнати и ентусиазирани хора. Японците се възприемат като хора, които застават редом до обикновените граждани и им помагат в техните трудности.
При такова минало и такива постижения, когато става въпрос за универсални ценности като демокрация, мир, свобода или човешки права, Япония няма да се колебае повече да заяви открито своите позиции. Именно това имам предвид, когато говоря за “дипломация, ориентирана към ценностите” и моето обръщение към вас днес се състои както от декларация на нашата квалифицираност за това, така и от израз на нашата готовност.
• Ангажимента на Япония да се превърне в “помощен бегач” за всички демократични общества по света
А сега бих искал да насоча вниманието ви към страните от външната дъга на Евразия. Този пояс претърпя големи промени след края на Студената война и края на конфронтацията между Изтока и Запада.
Именно в тези страни ние се надяваме да построим дъгата на свобода и просперитет, за която вече споменах, и на която сега искам да се спра по-подробно.
А защо не Африка, ще кажете. Ами Латинска Америка? Със сигурност много важен регион, ще възразите вие, обръщайки поглед и към други части от земното кълбо.
Ще говоря за това по-подробно малко по-късно, но едно от съображенията на Япония е стремежът ни да заздравим сътрудничеството ни с ЕС и НАТО. Това, за което се сещам съвсем спонтанно при споменаването на този факт е групата страни, които оформят тази дъга. Регионът включва страни, които претърпяха големи промени след края на конфронтацията между Изтока и Запада. Наша задача е да превърнем този регион в “дъга на свобода и просперитет”.
Разбира се регионът на Близкия изток също се намира в тази дъга. Със сигурност ще бъде необходимо да произнеса още една реч относно нашата политика спрямо този регион и затова тук няма да се спирам повече в детайли.
Като пример за това веднага мога да дам Камбоджа, Лаос и Виетнам, които понякога се обозначават като един общ регион с инициалите “КЛВ”.Освен това могат да се посочат и страните от Централна Азия и страните от Кавказкия регион като Грузия и Азербайджан, които са от изключителна важност като източници на природни ресурси за света. По-нататък идва Украйна, която посетих това лято и чиято столица Киев вече носи атмосферата на столица на една от големите световни сили.
Япония търси редовни контакти с тези страни, като например срещи на ниво външни министри. По този начин става по-лесно възприемането на съвременната ситуация в тези държави.
Ако трябва да го формулирам в едно изречение, ще кажа, че много държави вървят по пътя на “мир и щастие чрез икономически просперитет и демокрация”. И както аз обичам да казвам, това именно е пътят, който измина Япония след войната и пътят, по който в момента вървят страните от АСЕАН.
Демокрацията е един безкраен маратон. А както всички знаем, най-трудни са първите 5 километра. Това именно е и този етап от развитието на младите демокрации, през който те произвеждат огромни количества от това, което образно бихме могли да наречем “хормон на растежа”. Той би могъл да се пренасочи към създаването на системи за позитивно регулиране на обществените процеси. Но понякога в тези първи години често се случва импулсът за разрушение да преобладава.
Това по никакъв начин не означава, че говоря само за другите. Преди една година в една своя реч, посветена на азиатската дипломация, аз отбелязах, че и преди и след войната Япония много пъти е преживявала всевъзможни драматични събития, които са разтърсвали японското общество и благодарение на този свой опит е постигнала стабилността и спокойствието, на които се радва в момента.
А сега бих искал да изкажа публично своята обвързаност спрямо тези държави, в качеството си на външен министър на Япония.
Ще работя, за да може в бъдеще Япония да послужи като “помощен бегач” в подкрепата си за страните от широката дъга, започваща от Североизточна Азия и обхващаща Централна Азия, Кавказкия регион, Турция, Централна и Източна Европа и Балтийските държави – страни, които току-що са започнали истинския безкраен маратон.
Уверен съм, че страните от обширните територии, които попадат в тази дъга, малко по малко ще откриват своята свобода, демокрация, законност, зачитане на човешките права, растейки по същия начин, по който малкият коралов риф с времето става остров, а по-късно дори планинска верига.
Подпомагайки тези страни по пътя им напред, Япония има за цел да допринесе за един по-спокоен и мирен свят.
Япония е една от основните световни сили, чиито жизнено важни интереси са свързани със стабилността на света. Следвайки своите собствени национални интереси – своята цялост, стабилност и просперитет, е ясно, че голяма държава като Япония не може да остане настрана от световните събития и процеси.
Имайки всичко това предвид, аз съм твърдо убеден, че Япония трябва да заздрави своите връзки с приятелски държави, с които споделя общи възгледи и интереси, а именно САЩ, както и Австралия и Индия, и със страните-членки на ЕС и НАТО, като в същото време работи с тези свои приятели за разширяване на “дъгата на свобода и просперитет”.
Тук ми позволете да добавя още нещо. Ако например сравним двустранните отношения между Япония и Индия и Япония и Китай ще видим, че вторите са доста по-интензивни. По отношение на двустранния човешки обмен виждаме, че Япония и Китай имат ежегоден обмен от 4, 17 млн. души, докато с Индия – само 150 хил. души. И докато броят на китайските студенти, обучаващи се в Япония е 80 хил.души годишно, то броят на индийските е само една малка част от тази цифра – едва 400 души годишно. И още – редовните директни полети между Япония и Китай са 676 седмично, а между Япония и Индия те са само 11. Имайки предвид тези факти съм убеден, че в рамките на следващите няколко години трябва да предприемем стъпки за коренна промяна и подобряване на ситуацията.
• Да облечем езика на жестовете с думи и имена
Мисля, че вече разбирате какво имам предвид под “дъга на свобода и просперитет”, но тук съвсем естествено ще ме попитате “Всичко това е добре, но какво конкретно трябва да се предприеме?”. Ситуацията не трябва да се възприема просто като една поза от страна на Япония , неподкрепена от предишни постижения на страната ни в тази насока, които да укрепят позицията й.
Преди10 години по време на срещата на най-високо равнище в Лион през 1996 г. Япония обяви своята политика на “Партньорство за демократично развитие” или ПДР за по-кратко, както я нарече тогавашния японски министър на външните работи. ПДР беше начин да се подаде ръка на младите демокрации по пътя им към изграждане на механизмите на демократично управление.
Като част от тези постижения може да се изтъкне приносът на Япония, осигурила целева помощ за изграждането на фундаментални основи на нациите, която е особено видима при формирането на правна и съдебна система в страни като Камбоджа, Лаос и Виетнам, както и в Монголия и Узбекистан. Всички тези държави са преживели трудностите на прехода към демокрация и пазарна икономика. Подобна помощ обаче представлява само една малка част от цялостния замисъл на ПДР. Но ако вие не знаете какво още включва, това би означавало колко малко сме свършили ние, японските политици, за да направим посланието на ПДР достояние на широката общественост.
Позволете ми тук да се спра на още нещо във връзка с недостатъчното познаване на това послание. В последните месеци на Студената война, Япония осигури огромни помощи за страните от Източна Европа, за което също искам да ви разкажа сега.
През лятото на 1989 г. Берлинската стена все още не беше паднала, но признаците на това събитие ставаха все по-осезаеми с всеки изминал ден. В този период правителството на Япония се възползва от възможностите, които предостави срещата на най-високо равнище в Лион, за да заяви своето предложение и готовност да предостави мащабна финансова помощ на Полша и Унгария.
През януари следващата година по време на пътуване до Берлин, когато градът буквално преживя срутването на стената, тогавашният премиер на Япония Тошики Кайфу обяви финансовата помощ за Полша и Унгария, възлизаща на 1 млрд. 950 млн. щ. д. или 280 млрд. японски йени, като по този начин беше оправдано предварително направеното обещание пред обществото.
Освен това на Босна и Херцеговина по време на последните седмици от конфликта през 1995 г. Япония отпусна финансова помощ в размер на 500 млн. щ. д. Това беше второто по мащабността си дарение след това на САЩ и реакциите по онова време бяха “Защо Япония трябва да стига чак дотам?”. Днес обаче се приема, че именно Япония е осигурила най-необходимата част от помощта.
Ако това не е пример за “дипломация, ориентирана към ценностите”, тогава как би могло да се нарече? Япония има зад себе си забележителни успехи по отношение на своите усилия за формиране на “дъга на свобода и просперитет” и тези усилия са съществували дълго преди някой да ги формулира точно с тези думи.
Бих казал, че постиженията на японската дипломация в Азия също са забележителни. В периода 1997-1998 година Корея и други страни от АСЕАН преживяха валутна криза. По това време Япония бе на дъното на дефлационната си рецесия. Въпреки това, през октомври 1998 Япония предостави на страните в криза финансова помощ на стойност 30 млрд. щ. д., което възлиза на около 4 трилиона японски йени, като Корея получи 8.4 млрд. щ. д., Индонезия 3 млрд., и пр. Оттогава са минали около 10 години, а резултатите сочат, че Корея и страните от АСЕАН са се превърнали в едни от първенците в “дъгата на свободата и просперитетът”.
С други думи, новата ос на нашата дипломация, за която говоря днес, не е нещо ново за Япония. По-скоро тя е ново име, дадено на дипломатическите постижения на Япония през последните 16-17 години, както и новото й позициониране в общата ни дипломация.
А без да й дадем ново име, самите ние няма добре да съзнаваме с какво точно сме се заели. Политиките, които са останали неназовани, много бързо са били забравяни от общата публика – както в страната, така и извън нея. Ето защо, това име е от особена важност. Обновяването на съзнанието ни за този факт и ясното наименуване на тази дипломация са всъщност истинското “ново” нещо в дипломатическата ос, за която говоря днес.
• Към страните от ГУАМ и групата на Общността на Демократичния Избор
Срещата на високо равнище между групата КЛВ (Камбоджа, Лаос, Виетнам) и Япония, както и между министрите на тези страни, диалогът между страните от Централна Азия и Япония, както и диалозите с Вишеградската четворка, а именно Чешката република, Унгария, Полша и Словакия, са някои от ключовите срещи досега. За Япония е от изключителна важност да създаде диалози с тези групи, да установи редовни срещи с тях, както и да положи усилие за пълната реализация на възможностите, които дават провеждащите се редовни срещи. На двустранно ниво Япония е започнала този процес с Афганистан.
В такива случаи, най-разумният за нас начин да градим тези връзки е да разчитаме на съседните страни, които разбират Япония на по-дълбоко ниво. Два примера за това са Турция – истинска съкровищница за знания относно Близкия Изток и Централна Азия, както и Полша – която е от особена важност за разбирането на държава като Украйна.
Никога не съм имал честта да посетя Полша, но бившият министър-председател Джуничиро Коизуми бе там през август 2003 и имаше удоволствието да открие, че Полша не е само родината на Шопен.
Андржей Вайда, световноизвестният режисьор на филми като “Пепел и диаманти”, използва парите, получени заедно с наградата “Киото” от д-р Казуо Инамори от корпорацията Киосера за построяването на Манга център за японско изкуство и технологии в неговия роден град Краков. Думата манга в името на този център се отнася именно до Хокусай манга, а центърът е дом и на японски графики укиое, които младият Вайда е събирал от различни колекционери.
Наистина е невероятно колко популярна е станала японската манга в Полша. В собствената си колекция дори имам един брой на полското издание на “Ину Яша”, което ми е подарък от полския министър на външните работи.
В Полша бе открит Полско-японският институт за информационни технологии. Този университет, в съдействие с Програмата за развитие на обединените нации е спечелил като финансова помощ от Япония около 350 хил. щ. д. и ползва тези финанси, за да осъществи проекта “Трансфер на ИТ технологии в Украйна”. Целта на този проект е да установи учебна система от разстояние с помощта на модерни технологии.
С други думи, ние се стараем да увеличим съвместната си работа със страни, които разбират Япония и които имат географски и културни предимства в стратегическото подпомагане на обещаващите страни от “дъгата на свободата и просперитета”. Съвместната работа с такива страни, като например Полша, е особено плодотворна.
Много бивши социалистически страни като Полша, Унгария и трите Балтийски републики, се присъединиха към ЕС през 2004 г. и така се превърнаха от страни, които получават помощи в дарители.
С разрастването на “дъгата на свобода и просперитет” към Балтийско море, е важно да няма пропуски и затова е важно да се внесе стабилност в така наречената група ГУАМ – Грузия, Украйна, Азербайджан, и Молдова.
Осъзнаването на този факт събра Украйна, Грузия, Литва и Румъния заедно в “Общност на Демократичния Избор” преди година. Целта на тази общност е да се положат по-сериозни основи на демокрацията в Балтийско-черноморския регион, както и в областта на Каспийско море, тоест, именно района, който описах като “дъгата на свобода и просперитет”.
Япония е на мнение, че трябва да се възползваме от колкото се може повече възможности за контакт с тези държави. Отново бих искал да кажа, че в такъв случай според нас е най-разумно е да се потърси взаимодействие със страни, които са способни на партньорство с Япония.
Междувременно, Япония в момента работи за увеличаване на броя на дипломатическите си мисии по света, както и на броя на служителите си в чужбина като част от усилията си за оптимизиране на японската дипломация. Според мен в момента Япония не разполага със задоволителни дипломатически функции в страните от групата ГУАМ, които споменах по-рано, както и в редица други страни. Смятам обаче, че е от особена важност нивото на дипломацията ни да се повиши и то колкото се може по-рано.
• Защо на дипломацията й е необходима визия
В края на речта си бих искал да спомена няколко последни мисли.
Всички познаваме онзи стих на английският поет Киплинг, който гласи така:
“О, Западът си е Запад, а Изтокът - Изток,
и не ще се те доближат”.
Ако се перифразира малко този стих, може да се каже, че Изтокът и Западът нямат допирни точки.
Въпреки това, миналия май, посетих щаб квартирата на НАТО в Брюксел и тогава изнесох доста подробна реч. Заявих, че японските сили за самоотбрана и НАТО със сигурност ще могат да увеличат възможностите си за взаимно сътрудничество за предотвратяване на конфликти и миротворчески мисии по света. Също предложих, че с оглед на това, ние трябва да започнем съвместно взаимодействие колкото е възможно по-скоро.
Изтокът и Западът все повече се приближават един към друг, така че вече не е изненадващо близкото сътрудничеството между НАТО и Япония в региона на Индийския океан, Афганистан и други точки на света..
Днес ви говоря за силното желание на японската страна за построяването на “дъга на свобода и просперитет” във външния кръг на Евразия чрез дипломация с подчертани ценности.
Никоя друга страна не цени свободата, демокрацията, уважението на човешките права и спазването на закона както Япония. Бих бил много щастлив, ако Япония посвети първата половина на 21 век на осъществяването на контакти и сътрудничество с държави, които споделят същите идеали. Между тези страни, разбира се, са САЩ, Австралия, все повече Индия, както и страните членки на ЕС и НАТО.
Ако сте останали с впечатлението, че всъщност днес ви описвам наивните си надежди, позволете ми да приключа речта си с две неща. Дори и нашата нагласа да изглежда като наивна надежда, искам да ви уверя, че всяка истинска визия в началото изглежда като наивна надежда. А това, от което японската дипломация най-много се нуждае, е истинска визия.
А дипломатическата визия на Япония всъщност е образът на Япония и нейния народ. С други думи, образ, с който всеки отделен японец може да уважава и да се гордее с него.
Една от задачите на дипломацията е да възпита у гражданите земно, реалистично и спокойно чувство на себеуважение. Като министър на външните работи, аз търся начини да нося на японския народ надежда и увереност и именно това ще продължа да правя и занапред.