28.03.2007
Авторът е Директор на Софийската филхармония, основател на фондация “Млади музикални дарования” и Директор на магистърска програма “Управление в културата” на НБУ. В статията споделя впечатленията от специализацията си в Япония по програма на Японската фондация http://www.jpf.go.jp
Свикнали сме да мислим за Япония като за страна, различна от всички останали. Икономически богата е колкото САЩ, социално сигурна - колкото Западноевропейските страни, колективистична - колкото Китай, духовно индивидуалистична и самовглъбена като целия будистки свят и близо до природата като никой друг. Страна - бутик, където сред небостъргачите, на няколко квадратни метра човекът пресъздава природата, за да запази място за собствените си мисли и чувства; където до входа на големите корпорации, бълващи продуктите на високите технологии към целия свят, плуват големи цветни риби като символ на мълчаливото спокойствие на природата и връзката с нея.
Практиките в Япония, подобно на стоките в луксозен бутик, изглеждат недостъпни: интересни, но неприложими. Привидно те влизат в противоречие със западното мислене, където индивидът е по-важен от групата, а групата – по-важна от обществото. Но това е на повърхността. При по-внимателно вглеждане става очевидно, че разликата не е в индивидуалистичните ценности, а в идеята за неразривната, при това реципрочна връзка на индивида с неговата среда. От тази гледна точка Японските практики престават да бъдат недостъпни и се превръщат в източник на богат и поучителен опит.
Много неща могат да смутят съня на европейски мислещия изследовател в Япония. Връзката на корпорациите с обществото е едно от тях.
В Киото се намира седалището на корпорацията “Rohm”, която разработва, произвежда и продава електронни компоненти. Историята й започва в края на 50-те години, когато нейният основател патентова метод за производство на резистори. Новият метод позволява да се повиши качеството и да се намали размерът на резисторите. Следват множество пробиви в технологиите, които позволяват на първоначално малката фирма да се разрасне така, че да увеличи повече от 20 пъти нетните си продажби, установявайки се трайно на световните пазари. В момента в рамките на корпорацията са включени множество развойни центрове в Азия, един в Европа (Франция) и един в САЩ. Основните продуктови линии включват транзистори, диоди, лазерни диоди, сензори, резистори, дисплеи, глави за принтери и т.н.
На пръв поглед корпорацията “Rohm” не се различава от която и да било корпорация по света. Тя се стреми да отговори на нуждите на пазара и ориентацията към клиента е основната й стратегия в приспособяването към глобалния пазар. Като следствие от тази корпоративна логика корпоративният мениджмънт се справя с три основни показателя: паричната възвръщаемост, професионалното развитие на заетите и клиентската удовлетвореност. Мениджмънтът на корпорацията “Rohm” си поставя няколко основни цели:
да осигури разумна печалба (това е изразът, използван в основните корпоративни документи) чрез програма, гарантираща качеството,
да развива водещи в глобален мащаб продукти като подобрява технологиите,
да подбира способни човешки ресурси и да ги развива като съзидателна основа за дългосрочен просперитет. Тези основни елементи на корпоративния мениджмънт са развити в конкретни програми за осигуряване на качеството и за развитие на персонала.
Дотук сякаш приликите с традиционните корпорации свършват, защото гледната точка към клиента е много различна. Корпорация “Rohm” си поставя за цел не да го открие там някъде сред хората с относително висока покупателна способност, а да го създаде, като формира потребности и предоставя възможности за тяхното удовлетворяване. Така фирмата сама твори средата за успешното си бизнес представяне.
Наред с грижата за разумната печалба, водещите в технологично отношение продукти и способните човешки ресурси, в мениджърската политика на корпорация “Rohm” е включена още и необходимостта да допринася за развитието на обществото, като поддържа здравословния и активен стил на живот и повишава интелекта и хуманитаризма. Мисията на компанията е формулирана по следния начин: “Качеството е нашият основен приоритет. Нашата цел е да допринасяме за напредъка и прогреса на нашата култура като предлагаме при всякакви обстоятелства висококачествени продукти в големи обеми на глобалния пазар”. И това не са просто цели, които остават в стратегическите документи. Тези намерения са превърнати в конкретни програми, станали неразривна част от корпоративните дейности и насочени основно към опазване на околната среда, развитие и разпространение на духовната култура и музикалното изкуство /специално създадена Rohm Music Foundation/, развитие на градската среда и на масовия спорт. Корпорация “Rohm” е въвела в мисленето си и в действията си концепцията за устойчивото общество, в което икономическият, социалният и природният капитал вървят ръка за ръка.
Мениджмънтът на корпорация “Rohm” е склонен да обяснява поведението на фирмата с личностните качества на своя президент. Сигурно и това има значение. Но в подобно корпоративно поведение се крие дълбок рационален смисъл, който не ни позволява да търсим обяснението единствено в моралните ценности и ангажименти на конкретния човек.
Високите технологии се развиват в среда на високо образовани потребители, там, където хората мислят не само за материалните си, но и за духовните си потребности. Идеята, че за духовността се сещаме, когато материалните потребности са удовлетворени, т.е доходите са достатъчни, не само че не е вярна, но в много случаи е вредна. Защото тя, претворена в практиките, забавя общественото развитие и се превръща в спирачка за високите технологии.
В европейските практики посредник в обществото са държавата и политическите партии. Те си поставят и отговарят на въпросите, как корпорациите да работят по-добре и да предлагат по-висококачествени продукти и как хората да живеят по-добре и да имат възможност да потребяват тези продукти. Това разделение в обществените роли е превърнало корпорациите в организации, които създават полза за собствениците си и за заетите в тях, но не и за обществото като цяло. Ако корпорациите в западната цивилизация отделят пари за култура и благотворителност, то в преобладаващата част от случаите това става или с рекламна цел или води до непосредствена печалба. Вярно е, че парите все пак се дават за публични цели, но резултатът е друг. Защото в тези случаи парите следват клиентите и не формират високи потребности, а отговарят на съществуващите масови нужди. Затова в тези условия има пари за шоу, но не и за класическа култура. Последната се превръща в грижа на политическите институции.
Японските практики показват, че има пресечна точка между обществените и частните интереси и че точно там се ражда успехът - както общественият, така и частният. Трудно е да определим дали социалните дейности на корпорация “Rohm” са във връзка с бизнес успеха й. Това, което със сигурност можем да кажем е, че те не са й пречили, въпреки че са съпътствали цялостното й развитие - от създаването й като малка фирма до сегашното й състояние на глобална корпорация. Нейната корпоративна стратегия има четири, а не три опорни точки: към традиционните - печалбата, персонала и клиентите, е прибавено и обществото. Сигурно това е резултат на особената азиатска култура. Очевидно е също така, че не е лесно просто да пренесем тези практики, защото никакъв Закон за меценатството няма да помогне. Но поне можем да помислим над идеята, че щастливи корпорации има само в щастливи общества. Каквото и да значи това. И че осъществяването на частния, вкл. корпоративния интерес, минава през общественото благоденствие. Зад всичко това стои почтеността на японската нация - в труда, в личните и обществени отношения.
Япония - корпоративни стратегии през погледа на един музикант
Явор Димитров
Авторът е Директор на Софийската филхармония, основател на фондация “Млади музикални дарования” и Директор на магистърска програма “Управление в културата” на НБУ. В статията споделя впечатленията от специализацията си в Япония по програма на Японската фондация http://www.jpf.go.jp
Свикнали сме да мислим за Япония като за страна, различна от всички останали. Икономически богата е колкото САЩ, социално сигурна - колкото Западноевропейските страни, колективистична - колкото Китай, духовно индивидуалистична и самовглъбена като целия будистки свят и близо до природата като никой друг. Страна - бутик, където сред небостъргачите, на няколко квадратни метра човекът пресъздава природата, за да запази място за собствените си мисли и чувства; където до входа на големите корпорации, бълващи продуктите на високите технологии към целия свят, плуват големи цветни риби като символ на мълчаливото спокойствие на природата и връзката с нея.
Практиките в Япония, подобно на стоките в луксозен бутик, изглеждат недостъпни: интересни, но неприложими. Привидно те влизат в противоречие със западното мислене, където индивидът е по-важен от групата, а групата – по-важна от обществото. Но това е на повърхността. При по-внимателно вглеждане става очевидно, че разликата не е в индивидуалистичните ценности, а в идеята за неразривната, при това реципрочна връзка на индивида с неговата среда. От тази гледна точка Японските практики престават да бъдат недостъпни и се превръщат в източник на богат и поучителен опит.
Много неща могат да смутят съня на европейски мислещия изследовател в Япония. Връзката на корпорациите с обществото е едно от тях.
В Киото се намира седалището на корпорацията “Rohm”, която разработва, произвежда и продава електронни компоненти. Историята й започва в края на 50-те години, когато нейният основател патентова метод за производство на резистори. Новият метод позволява да се повиши качеството и да се намали размерът на резисторите. Следват множество пробиви в технологиите, които позволяват на първоначално малката фирма да се разрасне така, че да увеличи повече от 20 пъти нетните си продажби, установявайки се трайно на световните пазари. В момента в рамките на корпорацията са включени множество развойни центрове в Азия, един в Европа (Франция) и един в САЩ. Основните продуктови линии включват транзистори, диоди, лазерни диоди, сензори, резистори, дисплеи, глави за принтери и т.н.
На пръв поглед корпорацията “Rohm” не се различава от която и да било корпорация по света. Тя се стреми да отговори на нуждите на пазара и ориентацията към клиента е основната й стратегия в приспособяването към глобалния пазар. Като следствие от тази корпоративна логика корпоративният мениджмънт се справя с три основни показателя: паричната възвръщаемост, професионалното развитие на заетите и клиентската удовлетвореност. Мениджмънтът на корпорацията “Rohm” си поставя няколко основни цели:
да осигури разумна печалба (това е изразът, използван в основните корпоративни документи) чрез програма, гарантираща качеството,
да развива водещи в глобален мащаб продукти като подобрява технологиите,
да подбира способни човешки ресурси и да ги развива като съзидателна основа за дългосрочен просперитет. Тези основни елементи на корпоративния мениджмънт са развити в конкретни програми за осигуряване на качеството и за развитие на персонала.
Дотук сякаш приликите с традиционните корпорации свършват, защото гледната точка към клиента е много различна. Корпорация “Rohm” си поставя за цел не да го открие там някъде сред хората с относително висока покупателна способност, а да го създаде, като формира потребности и предоставя възможности за тяхното удовлетворяване. Така фирмата сама твори средата за успешното си бизнес представяне.
Наред с грижата за разумната печалба, водещите в технологично отношение продукти и способните човешки ресурси, в мениджърската политика на корпорация “Rohm” е включена още и необходимостта да допринася за развитието на обществото, като поддържа здравословния и активен стил на живот и повишава интелекта и хуманитаризма. Мисията на компанията е формулирана по следния начин: “Качеството е нашият основен приоритет. Нашата цел е да допринасяме за напредъка и прогреса на нашата култура като предлагаме при всякакви обстоятелства висококачествени продукти в големи обеми на глобалния пазар”. И това не са просто цели, които остават в стратегическите документи. Тези намерения са превърнати в конкретни програми, станали неразривна част от корпоративните дейности и насочени основно към опазване на околната среда, развитие и разпространение на духовната култура и музикалното изкуство /специално създадена Rohm Music Foundation/, развитие на градската среда и на масовия спорт. Корпорация “Rohm” е въвела в мисленето си и в действията си концепцията за устойчивото общество, в което икономическият, социалният и природният капитал вървят ръка за ръка.
Мениджмънтът на корпорация “Rohm” е склонен да обяснява поведението на фирмата с личностните качества на своя президент. Сигурно и това има значение. Но в подобно корпоративно поведение се крие дълбок рационален смисъл, който не ни позволява да търсим обяснението единствено в моралните ценности и ангажименти на конкретния човек.
Високите технологии се развиват в среда на високо образовани потребители, там, където хората мислят не само за материалните си, но и за духовните си потребности. Идеята, че за духовността се сещаме, когато материалните потребности са удовлетворени, т.е доходите са достатъчни, не само че не е вярна, но в много случаи е вредна. Защото тя, претворена в практиките, забавя общественото развитие и се превръща в спирачка за високите технологии.
В европейските практики посредник в обществото са държавата и политическите партии. Те си поставят и отговарят на въпросите, как корпорациите да работят по-добре и да предлагат по-висококачествени продукти и как хората да живеят по-добре и да имат възможност да потребяват тези продукти. Това разделение в обществените роли е превърнало корпорациите в организации, които създават полза за собствениците си и за заетите в тях, но не и за обществото като цяло. Ако корпорациите в западната цивилизация отделят пари за култура и благотворителност, то в преобладаващата част от случаите това става или с рекламна цел или води до непосредствена печалба. Вярно е, че парите все пак се дават за публични цели, но резултатът е друг. Защото в тези случаи парите следват клиентите и не формират високи потребности, а отговарят на съществуващите масови нужди. Затова в тези условия има пари за шоу, но не и за класическа култура. Последната се превръща в грижа на политическите институции.
Японските практики показват, че има пресечна точка между обществените и частните интереси и че точно там се ражда успехът - както общественият, така и частният. Трудно е да определим дали социалните дейности на корпорация “Rohm” са във връзка с бизнес успеха й. Това, което със сигурност можем да кажем е, че те не са й пречили, въпреки че са съпътствали цялостното й развитие - от създаването й като малка фирма до сегашното й състояние на глобална корпорация. Нейната корпоративна стратегия има четири, а не три опорни точки: към традиционните - печалбата, персонала и клиентите, е прибавено и обществото. Сигурно това е резултат на особената азиатска култура. Очевидно е също така, че не е лесно просто да пренесем тези практики, защото никакъв Закон за меценатството няма да помогне. Но поне можем да помислим над идеята, че щастливи корпорации има само в щастливи общества. Каквото и да значи това. И че осъществяването на частния, вкл. корпоративния интерес, минава през общественото благоденствие. Зад всичко това стои почтеността на японската нация - в труда, в личните и обществени отношения.
