На 24 март 2009 г., г-н Цунехару Такеда,  извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България, изнесе лекция  пред  Атлантическия клуб в България по негова покана на тема: „Япония и България: Партньорство в бъдещето”. Лекцията, по повод  „2009 –година на приятелството между Япония и крайдунавските страни” и 50-годишния юбилей от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, бе посветена на двустранните отношения след началото на прехода в България, а също и на бъдещето им развитие и перспективите пред тях.

От българска страна, в качеството на почетен домакин, присъстваше г-н Соломон Паси, председател на парламентарната комисия по външна политика, бивш министър на външните работи и настоящ кандидат за главен секретар на НАТО. Сред гостите бяха парламентаристи от Групата за приятелство на България с Япония, представители на японо-българската смесена икономическа комисия, интелектуалци, представители на медиите, общо над 115 души, с подчертан интерес към японската външна политика.




Резюме на лекцията на Посланик Цунехару Такеда:

Икономическата помощ и техническо сътрудничество от около 1 милиард Евро, отпуснати от Япония имат значителен принос за насърчаване на двустранните отношения. След присъединяването на страната към ЕС и нейното отпадане от списъка на реципиентите по линия на OECD/DAC , размерът на икономическата помощ от Япония ще бъде намален. В края на март приключва дейността на представителния офис на JICA в България. Двустранните отношения навлизат в качествено нов етап, в който частният сектор ще играе все по-важна роля.

Неотдавнашното посещение в Япония на президента Първанов през януари т.г. и предстоящата визита на Принц и Принцеса Акишино в България през май ще насърчат още повече двустранните отношения. В контекста на отношенията между Япония-ЕС и Япония-НАТО, Япония като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, подкрепян от българското правителство, ще работи в тясно сътрудничество с него по глобални въпроси от взаимен интерес, вкл. ускоряване на реформите в Съвета за сигурност на ООН.

В подкрепа на усилията на България към демокрация и пазарна икономика, Японското правителство оказваше помощ във вид на заеми, техническо сътрудничество, безвъзмездна помощ и други. Помощта допринесе за икономическото развитие на страната и нейното присъединяване към ЕС, като всяка една област на сътрудничество се превърна в символ на японо-българското приятелство. Помощта от Япония приближава към своя край, но тя ще продължи и занапред в хуманитарната и социална сфери на местно равнище.

След края на икономическата помощ от Япония, ключът се крие в привличането на частни японски инвеститори. За съжаление, обемът на инвестициите е все още нисък. Една от причините се състои във факта, че японските делови среди не разполагат с достатъчно информация за благоприятния инвестиционен климат в България. Миналата година в Дюселдорф, където са концентрирани редица японски фирми, Българската агенция за инвестиции заедно с JETRO организира инвестиционен семинар. Високо се оценява решението за разкриване на представителен офис на Българската агенция за инвестиции в Токио. За привличане на инвестиции от японски фирми е необходимо да се подобри инвестиционната среда като се оптимизират административните процедури, бъде постигната по-голяма прозрачност и предсказуемост за взимането на делови решения, бъдат увеличени правомощията на Българската агенция за инвестиции и се създаде по-добра инфраструктурата, в т.ч. и транспортна.

Културният обмен е още един важен фактор на японо-българските отношения. Независимо от различието в политическите системи през определени периоди, Япония и България винаги са провеждали активен културен диалог за представяне на всяка една от културите на двете страни. Освен това, Япония съдейства за съхраняване на българското културно-историческо наследство. Изучаването на японски език, отпускането на държавни стипендии за обучение на българи в Япония, всичко това насърчава двустранните връзки. Сътрудничеството в областта на културата, спорта с безспорните постижения на Котоошу, обменът между побратимените градове, всичко това несъмнено допринася за взаимното разбирателство. Обменът между специалисти по японски език и Япония, научни дейци и изследователи от двете страни могат да се насърчават, включително като се подкрепят техните съвместни разработки. Радостно е, че и след приключване на техническото сътрудничество на JICA, японското правителство ще продължи да изпраща доброволци за разпространението на японската култура.