11.06.2014

На 2 юни 2014 г. беше представен новият научен труд на япониста Братислав Иванов, заместник-директор на 18 СОУ „Уилям Гладстон“ в София и директор на Българо-японския културен и образователен център към училището. На представянето на книгата присъства съветникът на посолството на Япония Тошио Сугиура, който прочете поздравителен адрес от името на японския посланик.

Братислав Иванов е носител на японския държавен Орден на изгряващото слънце – златни лъчи с розетка, връчен му през 2009 г. за големите му заслуги за популяризиране на японския език и култура в България чрез активна преподавателска и издателска дейност.

Несъмнено новата книга на Братислав Иванов ще допълни и обогати познанията на българската аудитория за японската религия и световъзприятие.

По-долу поместваме кратко представяне на „Японската религия“, любезно предоставено ни от самия автор.

 

Книгата "Японската религия" е първото цялостно изследване от български автор, посветено на японските религиозни вярвания. Историята на японската религия е разделена на два основни периода, като първият обхваща времето от древността до официализирането на будисткото учение през 538 г., а вторият – от 538 г. до наши дни.

Изконната японска религия, наречена шинто (букв. път на боговете) и приела в западния свят названието шинтоизъм, възниква на базата на вярвания и култови практики от най-ранната история на японския народ, водеща началото си още от времето преди новата ера. Приблизително от VІ в. върху развитието на шинтоизма значително влияние оказва континенталната култура (будизмът, даоизмът и конфуцианството), но той запазва своята идентичност, основни характеристики на която са политеизмът, анимизмът, концепцията за невидимостта на сакралните обекти и устната традиция за предаване на сакралното знание.

Представа за същността на японската религия дава образното сравнение, според което шинто, конфуцианството и будизмът образуват единство, но не от типа на сплав, а по-скоро като плат, изтъкан с нишките на будизма и конфуцианството върху основата на шинтоизма. Всяка нишка от тази тъкан може да бъде изследвана самостоятелно, но само в своята съвкупност те представят японската религия. Опитите да се акцентира върху едно за сметка на останалите води до разрушаване на цялото. Това е причината японците да възприемат с неразбиране въпроси, свързани с конфесионалната им принадлежност. В различни моменти от своя живот те се обръщат към будизма или шинтоизма, а конфуцианската етика изпълнява ролята на основен поведенчески регулатор в японското общество. Някои от идеите на Конфуций се сливат с изконните шинтоистки концепции и се превръщат в морални императиви, а съвременната корпоративна етика е основана изцяло върху конфуциански принципи.

Според основоположника на японското сравнително религиознание Като Генчи (1873–1965), тъй като японският будист по рождение е японец, той е също така и шинтоист. В съзвучие с тази постановка е и основната теза на автора на "Японската религия", че шинтоизмът е онази духовна константа в историята на японския народ, благодарение на която от различните религиозни традиции се синтезира единна етнокултурна цялост. На базата на шинтоизма е формиран и традиционният модел на хронотопа – митико-религиозните представи за времето и пространството, зададени са основните ценностни ориентири за истина, добро и красота. Будизмът пък внася в японската култура идеята за кармата – следствията от помислите, постъпките и деянията, които преминават от съществуване в съществуване. Кармата е въздаване за минали грехове и в този смисъл човек е отговорен не само за личната си съдба, но и за съдбата на следващите поколения.

Религиозният синкретизъм, резултат от многовековния стремеж за хармонизиране на отношенията между шинтоизма, будизма и конфуцианството, предопределя и синкретизма на духовния живот като цяло. Ако се обърнем към връзката между религията и формирането на самурайската етика, отново ще се убедим в невъзможността шинто, будизмът и конфуцианството да бъдат разделени. Идеалът за благородния мъж и отношението към дълга и честта са заети от конфуцианството, презрението към смъртта се формира под влияние на будизма, от дзен е взет самоконтролът, а безграничният патриотизъм – от шинто.

Братислав Иванов