Японският архипелаг се състои предимно от острови с планински терен, които се простират от североизток до югозапад на дължина от около 2800 км.По площ (377 947 кв. км, 2009 г.), Япония е малко по-голяма от Финландия или Италия и приблизително еднаква с американския щат Монтана.Четирите големи острови са Хокайдо, Хоншу, Шикоку и Кюшу. Населението на Япония през октомври 2010 г. наброява 128 056 026 жители.

    Тази област обхваща остров Хокайдо, най-северният и втори по големина от четирите основни острова на Япония и по-малките острови наоколо. Този остров е отделен от централния Остров Хоншу, разположен на юг от пролива Цугару, но двата острова са свързани с тунел и влаков транспорт по между си. Климатът на Хоккайдо е много по-различен от останалата част на Япония.Тук обикновено лятото е прохладно, а зимата много по-студена. Хокайдо е кръстосан от планински вериги и е известен със своя красив природен пейзаж, включително девствени гори, активни вулкани и големи езера. Област Куширо, на изток от Хокайдо, е известен като рай за мигриращите птици като Японския червено-гребенест жерав. Част от полуостров Ширетоко в североизточната част на Хокайдо е обявен за обект на световното наследство през 2005 г. Хокайдо е за първия път заселен от японци през шестнадесети век, когато те започват да търгуват с коренните жители айну. Но, за първи път островът попада под пълната административна юрисдикция на администрацията Мейджи в края на деветнадесети век.

    Риболовът и горското стопанство са важна част от селското стопанство на Хокайдо и са основна част подпомагаща индустриалната дейност на острова, включително хранително-вкусовата, дървообработващата промишлености и производството на целулоза и хартия. Столицата, Сапоро, е известна с Фестивала на снежните фигури, който се провежда в началото на февруари с огромни скулптури от сняг и лед, които оживяват в интересни сюжети. Хакодате е вторият по големина град в южната част на Хокайдо, който е известен с красивите си нощни гледки. В префектуралната административна система на Япония, Хокайдо се категоризира като "верига," въпреки, че е със статут на префектура.

    Това е предимно планински район обхващащ североизточна Япония. Населените центрове се намират по протежение на бреговата линия на Тихия океан, край японско море, както и в някои речни басейни. В област Тохоку лятото е кратко, а зимата дълга, които се редуват с красивите сезони на пролетта и есента. Шираками Санчи, разположен в южната част на Префектура Аомори и Акита имат обширна девствена гора от букови дървета, които през 1993 г. са регистрирани като обект на световното наследство. Област Тохоку е предимно селскостопанска: 65% от обработваемата земя е заета от оризища, които представляват почти една четвърт от оризовите полета в цялата страна. Въпреки това, не рядко прохладно лято може да увреди добивът на ориз. Риболовът и горското стопанство са също важни отрасли. Промишлеността включва производство на електроуреди, производство на химически вещества, целулоза, преработка на цимент, рафиниране на нефт. Има и известно производство на нефт и природен газ. Сендай е най-големият град. Мацушима, която се състои от повече от 260 малки острови в префектура Мияги, е сред трите най-красивите места в Япония. Щетите в районите около Мацушима, в резултат от силното земетресение в Източна Япония през 2011 г. и вълните цунами, бяха намалени благодарение на уникалните географски особености на района. Мацушима е на около половин час от Сендай с влак. Три големи, пищни фестивали се провеждат всяка лятото в област Тохоку. Това са Небута Мацури, който се провежда в Аомори и Хиросаки; Танабата Мацури в Сендай и Канто Мацури в Акита.

    Област Канто се намира в югоизточната част на Хоншу. В него се намира равнината Канто, най-голямата японска равнина. Климатът е обикновено мек, с рязко очертани четири сезона. Тази област, която включва такива ключови градове като Токио, Йокохама, Кавасакиi, Сайтама и Чиба, е най- гъсто населеният район на Япония. В центъра на областта се намират Токио и Йокохама , където е сърцевината на японската търговия и промишленост. Промишлените зони Кейхин и Кейо, простиращи се по протежение на Токийския залив формират най-голямата индустриална зона на Япония. Сателитните квартали, в рамките на около два часа път от центъра на град Токио, се разширяват, което води до урбанизацията на голяма част на област Канто. Въпреки, че селскостопанската дейност намалява като цяло, тя все още процъфтяват в някои региони на изток и на север и допринася за икономиката на областта.

    Токио е столицата на Япония. Той е средище на най-големите местни предприятия, чуждестранни компании, както и седалище на голяма част от медиите. Токио е център на образованието.

    Градът е известен като център на културата и забавленията. Той предлага разнообразие от модерни и традиционни изкуства. Класическата и популярната музика се представят в голям брой концертни зали на Токио. Градът притежава и множество музеи и художествени галерии. Туристическите обиколки за разглеждане на града с автобус започват в точно определен час. Автобусите, наречени Хато (гълъб), посещават известни места като Токийската Телевизионна Кула, Гинза и Асакуса. В Асакуса се провеждат редица традиционни събития и фестивали. Кварталът все още е запазил атмосферата на старо Токио. Столицата Токио се състои от 23 общини, 26 града, 5 по-малки града и 8 села.

    Област Чубу се намира в централната част на Хоншу, и се простира както на Тихия океан, така и на Японско море. Климатът варира значително в зависимост от региона. Докато откъм японско море е известен със своите обилни снеговалежи, откъм Тихия океан като цяло се радва на мек климат през цялата година.

    Някои от градовете, разположени върху плата, са много популярни, тъй като в летните жеги имат прохладен климат. Японските Алпите, се състоят от няколко високи планински масива, поради което са известни като „Покрива на Япония”. Те се простират от север на юг в област Чубу. В област Чубу са едни от най-дългите реки в Япония. Това е и един от най-големите региони, известни с производството на ориз, разположени по протежение на японско море. Тя се състои от три индустриални зони: Промишлена зона Чукю, в която се намира централното управление на автомобилна компания „Тойота Мотърз”. Индустриален район Токай, където се намира седалището на Ямаха и промишлен район Хокурику, в който освен ориз се произвеждат и други селскостопански продукти като чай, мандарини,а портокали, ягоди, грозде,праскови и ябълки.

    Най-известната забележителност в тази планинска област е планината Фуджи. Това е най-високата планина в Япония (3776 метра) и най-обожествяваната, смятана за свещена от някои японци. Този вулкан с конусовидна форма е вдъхновил поколения художници и е световно известен като символ на Япония. В периода на изкачване, от 1-ви юли до 31-ви август, по неговия хребет е гъмжило от алпинисти. Друга забележителност в област Чубу е полуостров Изу префектура Шизуока, който има субтропичен климат, много красиви плажове, както и голям брой горещи извори. Друга забележителност е и добре известният храм Дзенкоджи в Нагано, който привлича голям брой посетители от всички краища на страната.

    Намира се в западната централна част на Хоншу. Кинки е втората по важност индустриална област в Япония. Древната столица Киото е също в Кинки. Тук са и градовете Осака и Кобе -едни от най-важните пристанища в Япония, които са в центъра на търговията в Западна Япония. Областта е известна с производство на ориз и цитрусови плодове. Дърводобивът и риболовът са важни за икономиката на региона. Киото, ката столица на Япония в миналото е била резиденция на императорите в периода от 794 до1868 година.

    Градът е известен със своите храмове, светилища и други исторически забележителности, официално обявени за национални съкровища и национална културна ценност. Като туристическа забележителност, Киото привлича милиони туристи всяка година от цяла Япония и от света. Историческите паметници на Древно Киото са регистрирани като световно Културно наследство през 1994 година.

    Осака е финансовият център на западна Япония. Това е индустриален център, известен с производство на химически продукти, машини, стомана, и метал. Две линии на влака –стрела- Токайдо и Саньо тръгват и пристигат на гара Шин Осака, с изключение на някои влакове от Токио, които минават през Хаката, Кюшу или Хирошима. Областта предлага една от трите най-красиви гледки на Япония, известен като Аманохашидате - пясъчен нанос в североизточната част на префектура Киото. Мястото е забележително с красотата на своите над 6000 пищно разклонени пинии. Област Кансай включва региона около градовете Осака,Киото и Кобе. Докато област Кинки е с ясно дефинирани граници, както и с официален географско наименование, то Кансай се използва в културен и историческия контекст и като противовес на Канто. Счита се , че хората, които живеят в този регион говорят с акцент, характерен за Кансай.

    Област Чюгоку, обхващаща западният край на Хоншу, е планинска, с много малки речни басейни и крайбрежни равнини. „Сетонайкай” или „вътрешно море”, който е важна област на индустрията и търговията, е най-гъсто населената част на региона. В равнините край японско море и префектура Окаяма са съсредоточени големи райони за производство на ориз. Топлият, сух климат край вътрешно море е идеален за отглеждане на портокали. Последният от трите най-живописни места в Япония, Ицукушима, известен също като Мияджима, е остров в префектура Хирошима. Известен е с портата към японски храм, който се намира в залива, Храмът Ицукушима става част от световното културно-историческо наследство през 1996 година. Два града в Япония Хирошима в област Чюгоку и Нагасаки в Кюшу са преживели атомните бомбардировки по време на Втората световна война. Близо до мемориалния парк на мира в Хирошима се издига Куполът на църквата, пострадал от атомната бомба, който е регистриран като обект на световното наследство през 1996 година.

    Шикоку е най-малкият от четирите основни японски острови. Заедно с множеството по-малки острови наоколо, тази област се простира до Сетонайкай” или „вътрешно море”. Високите, стръмни планини ограничават земеделието и са слабо населени, поради което промишлените мащаби са по-малки. Въпреки това, ново строителство бе насърчено чрез изграждането на две поредици от мостове (Сето Oхаши), които свързват Шикоку с Хоншу. Климатът от страната на Тихия океан на Шикоку е субтропичен. Проливът Наруко, свързващ префектура Токушима с Аваджишима в префектура Хього е добре известен с големите си водовъртежи.

    Кюшу е най-южният от четирите най-големи острови. Той заедно с повече от 1400 прилежащи острови, формират региона на Кюшу. Остров Кюшу е с планински пейзаж, придружен с равнини по крайбрежието, вулкани и горещи минерални извори. Климатът е субтропичен. Селското стопанство, земеделието, животновъдството и производството на риба процъфтява. Кита Кюшу е промишлена зона, в която е концентрирана тежката и химическа промишленост. Кюшу е свързан с Хоншу с пътен и железопътен транспорт чрез мостове и подводни тунели. Гара Хаката, в префектура Фукуока, е крайната точка на влака - стрела по линията на шинкансена „Саньо”. Сред забележителностите са град Бепу, в префектура Оита, известен е с топлите си минерални извори; планината Асо в префектура Кумамото; и вулканът Сакураджима в префектура Кагошима. Префектура Окинава се състои от поредица от 60 острови, разположени далеч на юг от Кюшу. Окинава, известна в миналото като Рюкю, е била независима династия до седемнадесети век. Поради това се характеризира със свой собствен различен диалект и културни традиции. След края на Втората световна война до 1972 г. Окинава е под контрола на американската армия. Туризмът е основната индустрия на островите Окинава. Поради топлия климат през цялата година са популярни морските спортове. В Окинава има множество красиви острови като Ишигаки-Джима и Миякоджима, известни със своите коралови рифове.