От древните традиции до съвременния спорт
Повечето от японските бойни изкуства будо произхождат от древността. Ябусаме, езда и стрелба с лък, може да се проследи назад до VII век. С издигането на класата на воините през XII век буши или самураи (воини) се обучавали в дисциплините кенджуцу (саблено изкуство), иаиджуцу (изкуство на изтегляне на сабя), джуджуцу (невъоръжена борба), кюджуцу (стрелба с лък); соджуцу (бой с копие), баджуцу (езда) и суиджуцу (плуване). Постепенно те се стандартизирали в отделни стилове и школи, които продължили съществуването си и след края на феодализма в късния период Едо (1600-1868 г.).
През периода Мейджи класовата система изчезнала и воините вече не властвали над селяните, занаятчиите и търговците (системата ши-но-ко-шо). С навлизането на модерните оръжия някои от изкуствата загубили значението си. През 1895 г. след войната между Китай и Япония била създадена организация, наречена Дай Нипон Будо Кай (Асоциация на великите японски бойни изкуства). Тя централизирала бойните изкуства и спомагала за въвеждането им като образователни дисциплини. Това довело до съживяване на много от позабравените бойни изкуства.
След Втората световна война окупационните власти наложили петгодишна забрана за практикуване на бойни изкуства, защото те подхранвали бойния и патриотичен дух, довел до милитаризма. Забраната била премахната през 1950 г. Като усилено се положителните им страни и били тренирани като спортове а не бойни изкуства