Япония има ограничени вътрешни енергийни ресурси и в съчетание с огромното си потребление на енергия означава, че има зависимост от външни източници за около 80% от своите енергийни доставки. Вносът на суров петрол представлява най-голямата част от този внос.

    С изключение на периодите след петролните кризи от 1973 и 1979 г., потреблението на енергия в Япония непрекъснато расте. През десетилетията след кризите, потреблението на енергия от индустрията е останало сравнително стабилно, докато потреблението на гражданите и с търговска цел и за превоз на пътници и товари има тенденция да се увеличава, независимо от икономическите тенденции.

    От края на 1980-те години, вноса на петрол от азиатски страни като Индонезия и Китай намалява и Япония разчита все повече на петрола от Близкия изток, който в момента осигурява около 90% от вноса на петрол за Япония. Световното търсене на горива, особено в Азия, се очаква да продължи да нараства, а петрола е вероятно да остане като основен източник на енергия в света. Сега, когато петролните резерви намаляват в някои от районите на света, много страни е вероятно да станат още по-зависими от огромния капацитет на производството на петрол, който все още съществува в Близкия изток.

    Като се има предвид, че Япония вече разчита на Близкия изток за около 90% от своя нефт и също зависи от вноса на повечето от своите непетролни енергийни ресурси, то е ясно, че енергийната структура в страната е дори по-крехка от тази на други индустриални нации . При тези условия, намаляване на енергийната риск чрез осигуряване на стабилни източници ще продължи да бъде важен въпрос за енергийната политика на Япония. За да се намалят енергийните рискове и за да има готовност при извънредни ситуации, Япония взима мерки за складирането на петрол, насърчаване на независимо развитие на ресурсите, както и насърчаване на сътрудничеството със страните производителки на петрол.

    През 2002 г. правителството прие основния Закон за енергийната политика с цел насърчаване на всеобхватни и интегрирани енергийни политики. Този закон определя основните принципи на енергийната политика на "осигуряване на стабилни доставки на енергия", "хармонизиране с околната среда", и "използване на пазарните механизми", и също така предвижда подготовка на "Основен Енергиен План", който насърчава системния, дългосрочен и всеобхватен подход към политиките по отношение на търсенето и предлагането на енергия.

    Парниковия ефект, който е главно в резултат на въглероден двуокис, които са отделя при изгарянето на изкопаеми горива като петрол и въглища, се превърна в сериозен глобален проблем. В края на 1997 г., се проведе третата сесия на Конференцията на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP3) в Киото.

    В търсене на технологии и съоръжения, които намаляват емисиите на парникови газове, вниманието бе обърнато към потенциала на ядрената енергетика и природните енергийни източници. Докато производството на ядрена енергия не произвежда въглероден диоксид, ядрения сектор се сблъсква с все по-големи проблеми при осигуряването на места за изграждане на нови електроцентрали и съоръжения за съхранение на отработено ядрено гориво. Затова, активното развитие на природните енергийни източници е много желателно, въпреки че разпространението и популяризирането на тези нови енергийни технологии все още създават много проблеми.

    Още през 1974 г., Министерството на международната търговия и промишлеността (сега Министерство на икономиката, търговията и промишлеността) обявява проекта „Sunshine” за разработване на нови енергийни технологии, насочени към справяне с енергийната криза и изграждане на общество, което не замърсява околната среда. През 1993 г. този проект претърпява фундаментални промени, които водят към новата програма „New Sunshine”, целта на която е разработването на иновативни технологии за създаване на устойчив растеж и решаване на проблемите в енергетиката и околната среда.

    В новия енергиен сектор, генериране на енергия от слънчева светлина прави стабилни крачки напред. Япония е един от лидерите в тази област, а до края на 2004 г. тя е на първо място в света по въвеждане на слънчевата енергия. През 2009 г., Япония бе класирана на трето място в света по отношение на мощности на слънчевите централи. През януари 2009 г. правителството отново въведе система за субсидиите на слънчевата енергия, и още същата година обемът на слънчеви панели продадени в Япония започна да се увеличава.

    Друга стратегическа технология в разработването на нови енергийни източници са водородните горивни клетки. Тези горивни клетки имат широк спектър от приложения, най-видно използвани като източник за захранване на автомобили. Няколко японски компании вече произвеждат автомобили задвижвани от горивни клетки. Въпреки това, остава да бъдат решени много проблеми, свързани с превозни средства, работещи с водород, като високите производствени разходи и отделянето на въглероден диоксид по време на производството на водород. През 2004 г. японските компании разработиха нов електромотор, което допринесе за по-бързото въвеждане на електрическите превозни средства. Електрическите превозни средства имат капацитет за съхранение на енергия и представляват обещаваща технология за решаване на енергийните проблеми и опазването на околната среда. През 2009 г. правителството започна програма за субсидии за потребителите, които купуват екологично чисти превозни средства, което добави нов тласък за популяризиране на електрическите превозни средства.

    Като се имат предвид трудностите свързани с надеждното осигуряване на доставките на нова енергия в голям мащаб, няма как ядрената енергия да не играе важна роля като основен вид енергия, която не произвежда въглероден диоксид. Ядрената енергия е важен източник на енергия за Япония, която е страна с малко естествени подземни богатства, тъй като технологията дава възможност на страната за производство на електроенергия. Това е позицията на японското правителство, което предприе мерки за подобряване на нивото на самодостатъчност и разнообразяване на вида на източниците и доставките на енергия, с цел укрепване на енергийната безопасност и сигурност. Ядрената енергия е избрана като начин за намаляване на зависимостта от петрола и японското правителство работеше върху осигуряването на безопасността на атомната енергия.

    Въпреки това, голямото земетресение в Източна Япония и последвалото го цунами през март 2011 г. стават причина за инцидент във АЕЦ Фукушима 1 на Tokyo Electric Power Company. Няколко експлозии, за които се смята, че са водородни, водят до повреда на централата и в резултат се стига до изпускане на радиоактивни вещества в атмосферата и натрупване и изтичане на замърсени води. Аварията в атомната електроцентрала Фукушима 1, както и спирането на термичните централи, води до внезапното намаляване на захранването в източна Япония.

    Тези събития отново извеждат на преден план проблемите с уязвимостта на националната система за енергийните доставки срещу природните бедствия и безопасността на атомната енергия. Правителството се зае да преразгледа Основния енергиен план за да се създаде по-голяма стабилност на енергийните доставки и структурата на търсенето. Пет месеца след бедствието през август 2011 г., бе приет закон за насърчаване на въвеждането на възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна и геотермална енергия.

    През последните години се наблюдава постоянно облекчаване на нормативната уредба в областта на енергийната индустрия в Япония. В петролната индустрия, вноса на суров петрол, за да се преработка в бензин, нафта и мазут е бил почти изцяло монополизиран от петролните рафинерии. От април 1996 г., обаче, този внос става възможен от всяко предприятие, стига то да отговаря на определени стандарти за безопасно съхранение и контрол на качеството. През април 1998 г. бе вдигната забраната за самообслужване при помпите на бензиностанции. Като част от поредица на дерегулационни мерки, през януари 2002 г. нормативните документи за контрол на баланса между търсенето и предлагането бяха елиминирани и нова система бе въведена за текущото събиране на информация, за да се използва в случай на извънредни ситуации. Тези мерки за дерегулация помагат да се стимулира реорганизацията на петролната индустрия в Япония чрез корпоративни сливания и съюзи.

    Дерегулацията се осъществява и в електроенергийния сектор. В съответствие с преразглеждане на Закона за Електрическите Предприятия, от декември 1995 г. конкуренцията бива въведена на пазара за производство и доставка на електроенергия. Въвеждането на пазар на едро за електроенергия през 1996 г. прави възможно дружества, различни от електрическите енергийни компании да продават електроенергията, която те генерират на електроразпределителните дружества. През март 2000 г. продажбата на електрическа енергия бе дерегулиран, с цел да се осигурят стабилните доставки и да се преодолее глобалното затопляне. Впоследствие систематични реформи на електрическата енергетика бяха приложени, което допринесе за стабилното нарастване на размера на продадената електрическа енергия от страна на доставчиците, различни от електрическите енергийни компании.

    В отговор на аварията във Фукушима 1 на Tokyo Electric Power Company, причиненa от голямото земетресение и цунами в Източна Япония през март 2011 г., правителството започна преразглеждането на основния план за енергетиката и обмисля по-нататъшно либерализиране на регламентите за енергийния сектор.