Ускоряване на икономическата глобализация продължава да разширява и задълбочава търговските и инвестиционни отношения на Япония със страните от Северна Америка, Азия и Европа. Търговията, която е в основата на икономическия просперитет на Япония през втората половина на 20-ти век, стана възможна благодарение на напредъка на многостранната либерализация на търговията, напредък, който до голяма степен се дължи на работата на Общото споразумение за митата и търговията (GATT) и Световната търговска организация (СТО). От края на 1990-те години, обаче, преговорите в рамките на СТО са в застой, който отчасти се дължи на диверсификацията на въпросите, които се разглеждат, както и на разнообразните и често противоречащи си интереси на нарастващите членове на СТО. При липса на глобални споразумения в рамките на СТО, тенденцията през последните години е да се преговаря за споразумение за свободна търговия (FTA).

    Непосредствено след Втората световна война, опустошаването на Япония предизвика продължителен външнотърговския дефицит, както и хроничната липса на чуждестранна валута. През 1952 г., обаче, Япония се присъединява към Международния валутен фонд (МВФ) и три години по-късно се присъединява към GATT. Между края на 1950 г. и края на 1960, въвеждането на съвременни технологии и изграждането на развита вътрешна индустриална инфраструктура значително увеличава способността на страната за износ. През този период в Япония, търговията е по вертикалния модел на завода за преработка, който внася суровини и изнася готови продукти. През 1964 г. Япония обявява своето съответствие с член осем от Хартата на МВФ, която предвижда премахване на всички ограничения върху обмяната на валута. Това допълнително ускорява модернизацията и предизвиква висок растеж. Търговския баланс на Япония започна да показва излишък, през втората половина на 1960-те, въпреки че петролните кризи през 1973 и 1979 г. причиняват временни търговски дефицити. През 1980 г., японската търговия бързо се пренасочва към хоризонтален модел, характеризиран с вноса и износа на промишлени продукти.

    От 1990 г. делът от общата световната търговия на вноса и износа от източноазиатските страни се разширява значително. Това води и до разширяване на зависимостта на Япония към търговията в Източна Азия, и особено с Китай.

    От началото на 21 век, вноса и износа се развиват гладко в на фона на прегряване на икономиката на САЩ и икономическата жизненост на Китай. Въпреки това, с глобалната икономическа криза след есента на 2008, японския износ претърпява спад. Освен това, цената на петрола и други внос ни продукти се увеличава, което кара Япония, за да запише търговски дефицит за първи път от 28 години.

    От края на 1950 г., фокуса на износа на Япония се измества от текстилни и леки промишлени продукти към тежки индустриални продукти. През 1970 г., акцента се прехвърля върху продукти с висока добавена стойност и износа на индустриалните суровинни материали като химикали и стомана намалява за сметка на износа на машини и електронни продукти.

    От 1980 до началото на 1990те, износът на технологично-интензивни продукти като компютри, полупроводници, битова електроника, машини, факс машини и автомобили и други транспортни съоръжения нараства бързо. Темпът на увеличаване на износа се забавя значително в средата на 1990-те години, отчасти заради отварянето на задгранични производствени мощности от японските компании. Търговското напрежение кара производителите на автомобили и други компании да изградят фабрики в САЩ и Европа. С цел поддържане на ценова конкурентоспособност след качването на курса на йената, много компании преместват производството на трудоемки части и продукти в Китай и в други страни в Азия. Японското производствено присъствие в Китай значително ускорява износа на оборудване, компоненти и части за тази страна.

    Непосредствено след военната ера, първите вносни стоки включват главно суровини влакна, които са били обработвани в текстилни продукти. През 1960-те и 1970-те години, след преминаването към тежката индустрия, главния внос включва въглеводородни горива и метални руди. В резултат на двете петролни кризи през 1970-те г., цените на суровия петрол скачат и през 1980 г. минералните горива са приблизително 50% от общия внос на Япония. През последните години вноса на горива варира между 15% и 20% от общия внос, отчасти в резултат на промени в цените на суровия петрол.

    Съотношението на производствени продукти от общия внос се увеличава от 20% през 1970-те г. до 50% през 1980-те г. и до 60% от 1990-те години. Това съотношение практически съвпада с тенденциите на развитите западни икономики. Важен фактор за увеличението на вноса на промишлени стоки е износа за Япония от производствените мощности, които японските компании изграждат в чужбина от 1980 г. насам - главно в Китай и останалата част от Азия.

    Търговията с Китай се разраства от края на 1990-те години. Японските компании ускоряват своите операции в Китай, след като търсенето на вътрешния пазар на тази държава се разширява и след присъединението й към Световната търговска организация през 2001 г..

    Вносът на компютри и други продукти на информационните технологии са се увеличили. За някои продукти, като телевизори, продажбите в Япония на вносните модели надвишават тези на моделите произведени в страната.

    Въпреки че Япония внася висок процент от горивото, храните и суровините, използвани от различните отрасли на икономиката, те често се изнасят под формата на стоки с добавената стойност, които са спечелили голям дял на пазара в много страни. Това понякога води до търговско напрежение, което е повтарящ се проблем, от средата на 1950-те години.

    До началото на 1980 г., напрежението се изразяваше предимно в усилия за контрол на повишаването на японския износ в отговор на обвиненията за "дъмпинг" (продажба на продукти в чужбина на по-ниски цени, отколкото в страната на произход). Жалби от САЩ водят до Япония да постави доброволни ограничения на износа си за САЩ на памучни стоки (1957), стомана (1969), вълна и синтетични влакна (1972), цветни телевизори (1977), както и автомобили (1981). Япония също така се съгласява да ограничи износа си на стомана за Европа през 1972 г..

    От друга страна, от началото на 1980-те г. фокуса на търговското напрежение, по-специално със Съединените Щати се премества към по-честите опити за увеличаване на износа към Япония от чуждестранни компании – по-свободен достъп до японския пазар и премахване на така наречените „нетарифни бариери”. С цел либерализиране на вноса, Правителството на Япония предприема политически стъпки като едностранни съкращения на тарифите, премахване на ограниченията за внос, реформа на системата за сертифициране на стандартите и кампании за насърчаване на вноса. Либерализацията на вноса на селскостопанските продукти, което е политически чувствителен въпрос, води до премахване или намаляване на ограниченията за говеждо месо, цитрусови плодове, както и много други хранителни продукти.

    Недоволни от темпото на отваряне на пазара от тези мерки, през първата половина на 1990-те години Съединените Щати искат предварително определен дял на японския пазар за такива продукти, като полупроводници, автомобили и автомобилни части. Това доведе до спорове за количествени цели, които бяха яростно оспорвани от страна на Япония. От средата на 1990-те години, усилията за решаване на търговското напрежение постепенно се изместват на международната сцена и при Световната търговска организация (СТО), където много страни са включени в преговорите.

    Търговският дефицит на САЩ с Япония достига 70,8% от общия търговски дефицит на САЩ през 1981 г., и постепенно намалява от 1992 г. насам, падайки до 10,5% през 2007 г.. С намаляването на търговския дефицит на САЩ, засилване инвестиционните отношения, както и подобрения на системата на СТО за уреждане на спорове, напрежението между Япония и САЩ в икономическо отношения е заменено с хармонични отношения и конструктивен диалог.

    Непосредствено след военната ера, участието на японските предприятия в чуждите икономики се ограничава до износа на стоки. През 1980-те г. преките инвестиции в чужбина от страна на бизнеса започват да растат. Сред причините зад тази промяна са търговското напрежение, както в случая с американския и европейските пазари за автомобили, смяната в котировките на японската йена, което води до преместване на заводите в Югоизточна Азия и Китай в търсене на високо качество и ниска цена на труда, както и преместване на производствени мощности в страни като Китай, с цел разработване на пазари, където има потенциал за големи увеличения във вътрешното търсене. През 1980-те г. голяма част от преките чуждестранни инвестиции от Япония са насочени към Северна Америка и Европа. През 1990-те г. съотношението на инвестициите към Азия се покачва. Според Министерството на финансите и централната банка на Япония, чуждестранните инвестиции през 2008 г. възлизат на 13,23 трилиона йени, което е рекорд и 52% повече в сравнение с предходната фискална година. Мерките насочени към насърчаване на инвестициите в областта на транспорта, производството на машини, инструменти и други области на промишлеността са до голяма степен са отговорни за тази тенденция.

    Въпреки че японските предприятия, в сравнение с предприятията в Съединените Щати, се превърнат по-бавно в многонационални компании, ефектите на глобализацията продължават.

    Най-често използвания компонент на изпълнението на платежния баланс е търговския баланс, който се определя от разликата между износа и вноса на една нация. От средата на 1960-те години, Япония регистрира постоянен тече излишък, който бързо се разширява през 1980-те. Този излишък достигна нов връх от 12,39 трилиона йени през 1994 г., преди да падне до 6,74 трилиона йени през 1996 г.. Впоследствие, стагнацията на японската икономика води до спад във вноса, и това, съчетано със силата на щатския долар, изпраща търговския излишък през 1998 г. до нов рекорд от 15,99 трилиона йени. Оттогава излишъка плава и през 2003 г. възлиза на 12,26 трилиона йени.

    През 1996 г. Япония ревизира метода, използван за изчисляване на международния си платежен баланс, и започва да посочва официалната статистика само в йени, а не в йени и щатски долари. Промяната води до комбиниране на стоки, търговия и обслужване в баланса на стоки и услуги, както и до премахването на диференциацията между дългосрочни и краткосрочни категории в баланса на капиталовата сметка. Тези промени отразяват нарастващото значение на търговията и международните капиталови потоци.

    В баланса по текущата си сметка, Япония е имала хроничен дефицит в сегашния си трансферен баланс и търговския баланс при услугите. Принос към търговския дефицит при услугите са отрицателните салда в Япония по отношение на транспортни такси, лицензионни такси и туризма (около 16,6 милиона японски туристи са пътували в чужбина през 2010 г.). През 2003 г. търговския дефицит на Япония при услугите пада значително, което отчасти се дължи на спад в задгранични пътувания, причинени от ТОРС и отчасти се дължи на увеличение на приходите от патентите, притежавани от производителите на автомобили и други японски компании в чужбина. Балансът по текущата сметка също беше засегнат от глобалната икономическа криза, която избухна през есента на 2008.