Националният флаг на Япония се нарича Хиномару. Името му произлиза от японската дума хиномару, която буквално означава слънчев кръг. Не е сигурно точно кога символът на слънчевия кръг е използван за първи път на флагове и знамена. През XIIв., воините самураи (буши) се появяват и по време на борбата за власт между клановете Минамото и Тайра, буши са обичали да рисуват слънчеви кръгове на сгъваеми ветрила, наричани гунсен. По време на периода на Враждуващите страни през XV и XVIв., когато различни военни фигури си съперничели за сфери на влияние, хиномару често са се използвали като военни отличителни знаци. Една рисунка на параван, изобразяваща Битката на Секигахара през 1600г. показва войска, чиито много знамена носят мотива хиномару. Въпреки, че червен кръг на бял фон е най-често срещаното, има също примери на златни кръгове на тъмносин фон.

    Употребата на хиномару като символ на държавата като цяло датира от употребата му от Тойоми Хидейоши в края на 16в. и Токугава Йеясу в началото на 17в., на флаговете на търговските кораби, изпратени в чужбина. Параван със сцени от град Едо от 17в. (днешното Токио) показва флаг хиномару, употребяван като символа на кораб, превозващ шогуна. По време на периода сакоку, или ‘националната изолация’ (1639-1854), търговията и другите отношения с чужбина, с изключение на Китай, Корея и Холандия, са били забранени, но когато шогунатът Токугава започва да търгува с други държали (включително САЩ и Русия) след 1854г., японските търговски кораби започват отново да употребяват флага хиномару.

    Шогунатът Токогава през 1854г. приема предложението на Шимазу Нариакира от владението Сацума, и се решава, че японските кораби, за да не бъдат бъркани с чужди плавателни съдове, ще използват ‘знаме хиномару с бял фон’. Флагът хиномару се вее на Канринмару, официалният кораб превозващ японски официални лица, изпратени в САЩ през 1860г.

    През 1868г. се съставя правителството на Мейджи, след като семейство Токугава губи политическата сила. Според Прокламация No. издадена от Великия държавен съвет (Даджокан) на 27 януари 1870г., Хиномару става официално флагът на Япония за употреба на търговските кораби.

    Хиномару за първи път се употребява на правителствени сгради през 1872г., годината преди лунният календар да бъде заменен със слънчевия календар. По това време, много обикновени семейства и неправителствени учреждения също изявяват желание да окачват хиномару на национални празници. В следващите години, много известия и документи се издават, които затвърждават статуса на хиномару като флагът, символизиращ Япония.

    Думите на японския национален химн ‘Кимигайо’ са взети от древна поема. На японски, текстът е следният:

Правителството представи интерпретацията си на значението на химна ‘Кимигайо’ в парламента по време на обсъждането на закон за систематезиране на националните флаг и химн на страната. На пленарната сесия на Камарата на представителите на парламента, проведена на 29 юни 1999г., министър председателят Обучи Кеидзо обясни следното: ‘Кими’ в ‘Кимигайо’, според сегашната Конституция на Япония, посочва, че императорът, който е символът на държавата и единението на народа, получава позицията по волята на народа, който въплъщава суверенната власт.; ‘Кимигайо’ като цяло описва държавата като наша страна с император, като символ на себе си и единението на народа; и е подходящо думите на химна да се интерпретират като молитва за траен просперитет и мир на нашата страна’.

    Не се знае кой първи е написал думите на химна. Въпреки, че те са в поема, съдържаща се в две анологии от японска 31-срична уака, именно, Кокин уакашу от 10в. и Уакан роеишу от 11в., името на автора на поемата не е известно.

    От много отдавна, поемата се рецитира на отбелязване на благоприятни поводи или на банкети, отпразнуващи важни събития. Думите често се акомпанират от мелодии, типични за такива вокални стилове като уокйоку (песни, части от представления Но), коута (популярни песни с акомпанимент на шамисен), джорури (драматичен разказвателен напев с акомпанимент на шамисен), саиреика (фестивални песни) и биуаута (песни с акомпанимент на биуа). Думите също са използвани в приказки и други истории, и дори се появяват през периода Едо в популярна литература, позната като укийо-дзоши и в колекции на хумористични кйока (луди рими).

    Музиката на ‘Кимигайо’
Когато периодът Мейджи започва през 1868г. и Япония дава началото си като модерна нация, все още е нямало нещо, наречено ‘национален химн’. През 1869г., британският инструктор на военния оркестър Джон Уилям Фентън, който тогава работи в Йокояма научава, че Япония няма национален химн и разказва на членовете на японския военен оркестър за британския национален химн ‘Бог да пази кралицата’. Фентън обръща внимание на необходимостта от национален химн и предлага да композира музиката ако някой му осигури текста.

    Членовете на оркестъра, след като се консултират с диригента си, възлагат на артилерийски капитан Ояма Иуао (1842-1916) от сегашната префектура Кагошима, който е добре запознат с японската и китайската история и литература, да избере подходящи думи за такъв химн. (Ояма по-късно става военен министър и фелдмаршал.)

    Фентър написва своя музика кум текста ‘Кимигайо’, избран от Ояма от биуаута със заглавие Хораисан и резултатът е бил първият химн ‘Кимигайо’. Мелодията е била напълно различна от тази, позната днес. Изпълняване е под акомпанимента на медни духови инструменти по време на армейски парад през 1870г., но по-късно е решено, че й липсва тържественост, и че има нужда от ревизия.

    През 1876г. Накамура Сукецуне, диригентът на военноморския оркестър, предлага на Военноморското министерство да се промени музиката, и въз основа на предложението му се решава, че новата мелодия трябва да е отражение на стила, използван в музикалните припеви, изпълнявани в императорския двор. През юли 1880г., четири души формират комисия за промяна на музиката: диригентът на военноморския оркестър Накамура Сукецуне, диригентът на армейския оркестър Йоцумото Йошитойо, придворният диригент на изпълнения гагаку (японска придворна музика) Хаяши Хиромори и немският инструктор с договор с флота Франц Екерт. Накрая, мелодия написана от Хаяши Хиромори е избрана въз основа на традиционната гама, използвана в гагаку. Екерт прави вокален аранжимент от четири части и новият национален химн за първи път е изпълнен в императорския дворец на рождения ден на императора Мейджи, 3 ноември 1880г. Това е началото на националния химн ‘Кимигайо’ познат днес.

    Днес Хиномару и ‘Кимигайо’ присъстват на церемони по случай национални празници, други публични чествания по тържествени поводи и на церемонии, приветстващи държавни гости от чужбина. Освен това, много японски граждани закачат Хиномару от външната страна на входните си врати на национални празници. Музиката на ‘Кимигайо’ също така се изпълнява на неофициални събития, като международни спортни събития, където участват японски отбори. По време на турнири по сумо, който се счита от много за национален спорт на Япония, националният химн често се изпълнява преди церемонията по награждаване. Разбирайки, че широката употреба на Хиномару и ‘Кимигайо’ става закономерна, правителството, в навечерието на 21в. решава, че е редно да им се даде ясна основа в писаните закони. Закон за определянето на Хиномару и ‘Кимигайо’ за национален флаг и химн е предаден на парламента през юни 1999г. Законът за националния флаг и националния химн е приет от парламента на 9 август 1999г.

    Отбелязва началото на новата година

    Този празник е в чест на младите хора, които са станали на 20 години.

    Този празник отбелязва началото на владението на легендарния пръв японски император Джимму

    Това е ден за семейни събирания и посещение на семейните гробове.

    Това е ден за размисъл за бурните дни и последващото възстановяване на периода Шова (1926-89) и за бъдещето на Япония. Това е рожденият ден на покойния император Шова.

    Този празник отбелязва влизането в сила на Конституцията на Япония през 1947г.

    Това е ден за наслаждаване на природата, за благодарност за даровете на природата и за възпитаването на богат дух.

    Това е ден, на който се пожелава здраве и щастие на децата.

    Това на е ден за благодарност за даровете на морето.

    Това е ден за оказване на уважение към възрастните.

    Това е ден за семейни събирания и посещение на семейните гробове.

    Установен през 1966г. за отбелязване на откриването на Олимпийските игри в Токио през 1964г., това е ден за насърчаване на здравето и физическата форма.

    Това е ден, на който идеалите за мир и свобода, изразени в японската конституция (обнародвана на 3 ноември 1946г.) се насърчават чрез културни дейности.

    Това е ден за оказване на благодарност на трудещите се и за отпразнуване на добрата реколта.

    На този ден през 1933г. се е родил император Акихито.