Джудо
Джудо, което значи "нежния път", произхожда от по-старото изкуство джуджуцу,в което не се използва оръжие. Школите Теншин Шяньо и Кито са в основата на съвременното Кодокан Джудо, създадено от Кано Джигоро (1860-1938г.), който кръстил спорта на първия си спортен салон (доджо). Кано организира система на обучение, базираща се на съвременните атлетични принципи като променя правилата, позволявайки хвърляне и боричкане на тепиха.
Трениращите са облечени в джудоги, дреха сходна на тази носена от каратистите само горната й част е направена от по-плътен плат. Въпреки че някои карате техники също включват вкопчване и дърпане, те не трябва да се бъркат с джудо, където не е позволено удряне или ритане на противника.
От всички японски спортове джудо е спечелил най-широка международна популярност. През 1952 г. бе основана Световната федерация по джудо, а през май 1956 г. Токио бе домакин на първия Световен шампионат по джудо. Първоначално приет за мъжки спорт на олимпиадата в Токио през 1964 г., по-късно като олимпийска дисциплина се включва и джуди за жени. Днес 5 милиона души по целия свят тренират джудо.
Между най-популярните джудисти (джудока] са Ямашита Ясухиро (1957- ) златен медалист от олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. и Тамура Рьоко, шампионка на Япония.
