Каратедо, което означава "пътят на празната ръка", възниква преди около хиляда години в Китай. Преди много векове изкуството било пренесено на остров Окинава (независимо царство) като вид самоотбрана без оръжие. В останалата част на Япония изкуството идва по-късно, където е пренесено от Фунакоши Гичин през двадесетте години на XX век.
При карате всяка част на тялото може да се превърне в оръжие. Не по-малко важни са и техниките за защита, използвани за блокиране на ударите на противника.
Един от тренировачните методи включва многократно удряне на макива-ра, стълб покрит със слама, за заздравяване на кокалчетата на пръстите, китките, глезените и други части на тялото. Напредналите каратисти често демонстрират силата си чрез чупене на дъски или керемиди, но това не се препоръчва за начинаещите.
По време на състезания каратистите обикновено носят предпазни принадлежности и внимават да не се наранят случайно. Състезателите избягват ударите по главата и задържат ритниците и юмручните удари. В спаринг мачовете, наречени кумитеджиай, се отбелязват точки при нанасяне на удари и ритници. Ката включва серия определени движения и се използва за оценка на стила и концентрацията на състезателя.
Едновременно с усвояване на тънкостите на бойното изкуство, инструкторите по карате обръщат особено внимание на поведението на учениците си.
Днес все повече жени се занимават с карате. Заедно с китайските и корейските бойни изкуства, с които много си прилича, карате е популярен спорт по целия свят. Общият брой на трениращите карате по света е 23 милиона, а над 10% от носителите на отличия не са японци.