През декември 1996 г. японското правителство подготви плана за равенство между половете 2000 и това доведе до приемането на основния закон за равенство между половете през 1999. Петте основни принципи, обхванати в този закон са: зачитане на човешките права на жените и мъжете, отношение към социалните системи или практики, съвместно участие в планирането и определянето на политики, съвместимост на дейностите от семейния живот и други дейности и международно сътрудничество.

    Въз основа на разпоредбите на закона от 1999 г., Министерския съвет одобри Основния план за равенство между половете през декември 2000 г.. Този план включва следните 11 приоритетни цели: увеличение на броя на жените участващи в процесите на вземане на решения, преразглеждане на социалните системи и практики от гледна точка на равенство между половете, осигуряване на равни възможности и отношение в областта на Заетосттта, установяване на равенство между половете в селските райони, подкрепа на усилията на жените и мъжете за хармонизиране на работата със семействата и социалния им живот, създаване на благоприятни условия, които позволяват на възрастните хора да живеят спокойно, премахване на всички форми на насилие срещу жените, подкрепа за здравето на жените, уважение към правата на жените в медиите, образование и обучение, които насърчават равенството между половете и допринасят за равенството, развитието и мира в световната общност.

    В резултат на централна реорганизация на правителството, осъществена през януари 2001 г., е създаден Офиса на Кабинета и Съвета за равенство между половете и Бюрото за равенство между половете са били поставени в рамките на Кабинета. Като един от четирите основни съвети в Кабинета, Съветът за равенство между половете разглежда и обсъжда основните политики и други важни въпроси, касаещи равенството между половете, следва напредъка в постигането на равенство между половете, както и проучва въздействието на политиките на правителството върху равенството между половете. Бюрото за равенство между половете служи като секретариат на Съвета за равенство между половете. То е упълномощено да формулира цялостната координация и планиране на въпроси, свързани с насърчаването на равенство между половете, както и насърчаването на Основения план за равенство между половете, както и формулиране и изпълнение на планове, които не попадат под юрисдикцията на някое определено министерство.

    Всяка изминала година се чуват все повече призиви за по-голямо участие на жени в управлението и политиката. Правителството е приело политика на увеличаване на броя на жените в държавните съвети и комисии.

    Закона за равни възможности за работа за мъже и жени, който влезе в сила през април 1986 г., бе ревизиран през юни 1997 г. с цел да се ускорят мерките за противодействие на дискриминацията между половете. Ревизираните разпоредби от 1999 г., забраняват половата дискриминация при наемане на работа, на работното място, при разпределянето на определени задачи, при повишения. Те правят работодателите отговорни за предотвратяването на сексуален тормоз. Тези промени дават насока за поставяне на много ясна отговорност върху работодателите за случаи на дискриминация въз основа на пола.

    Заедно с преразглеждането на Закона за равните възможности за работа за мъже и жени, Закона за трудовите стандарти беше преработен по такъв начин, че да бъдат премахнати специалните ограничения върху работа, извършена от жените извън работното време, по време на празници или късно през нощта. Това преразглеждане подчертава идеята, че специално отношение за жените е вид дискриминация. Въпреки че условията на труд за мъжете и жените биват изравнени, в действителност има многобройните твърдения, че жените в по-голямата част все още са отговорни за извършването на домакинска работа и отглеждането на децата. Премахването на разпоредби, които предоставят на жените специална защита биха могли да увеличат, а не облекчат социалната тежест, която жените поемат.

    През 2010 г. 42,6% от всички заети лица във всички отрасли на промишлеността в Япония са били жени. През 1975 г., съответният процент е бил 32,0%, след което все повече и повече жени намерат работа, особено в сектора на услугите и хранително-вкусовата промишленост, търговия на едро и дребно, както и производството на електрическо оборудване.

    Повече от десетилетие на икономическа стагнация в Япония е довело компаниите да намалят наемането на нови висшисти, което създава много трудна среда за младите жени, както и млади мъже, търсещи работа. Заетосттта на завършилите висше образование е почти равна - 91% за мъжете и 91,2% за жените са успели да намерят работа през 2010 г.

    Това показва една положителната картина, с тази малка разлика, че повече жени с висше образование биват наети на непълно работно време. Факт е, че докато много предприятия правят срещи и извършват други дейности за набиране на персонал, в които участват студентки, те не биват предлагани подходящи или равни възможности за Заетостт. Реалността показва, че повечето жени усещат една невидима бариера, която предстои да бъде премахната. Остава надеждата, че при следващото преразглеждане на Закона за равните възможности за мъже и жени от 1997 г. ще продължат усилията в тази насока.

    От средата на 1990-те години, процентът на мъжете и жените работещи на непълен работен ден е нараснал значително, от около 20,0% през 1996 г. до около 34,3% през 2010 г. Дерегулацията ускори тази тенденция, като значително увеличи обхвата на длъжностните категории, в които компаниите могат да използват временни "изпратени" работници вместо редовни служители.

    От 1980 г. процентът на домакинствата, в които са заети както съпругът, така и съпругата постепенно се увеличава. С изключение на 1995 и 1996 г., от 1992 г. насам броят на тези домакинства надвишава броя на тези, в които само един член от семейството е нает на пълен работен ден.

    Увеличението на средната възраст за сключване на брак както при мъжете, така и при жените и увеличаване на броя на хората, които са несемейни са основните фактори за намалението на раждаемостта. Работещите жени, които не желаят да имат деца, поради неадекватността на обществените системи, които биха помогнали за съвместимостта на работата и отглеждането на деца, също е фактор. Министерството на здравеопазването, труда и социалните грижи установи при проучване, че повече от 70% от анкетираните майки са работили в рамките на една година преди раждането на първото им дете, а над 70% не работят шест месеца след раждането. В допълнение към липсата на желаните работни места, друга пречка за майките, които биха искали да работят извън дома е, че мъжете все още участват относително малко, когато става въпрос за домакинска работа и грижи за децата. Това донякъде може да дължи дълбоко вкоренени нагласи, че домакинската работа и грижите за децата са "женска работа," но друга част от проблема е, че все повече и повече мъже, особено на възраст между 25 и 40 години полагат все по-дълги и по-дълги часове извънреден труд.

    Правителството счита, че проблема с ниската раждаемост изисква спешно внимание, и през 1991 г. бива приет Закона за грижите за детето, в които е предвидено, че работодателите не могат да откажат молба от мъже или жени да вземат отпуска от редовните графици за работа, за да се грижат за деца на под една година.

    Впоследствие, този закон претърпява промени няколко пъти и сега позволява на лица, които отговарят на определени критерии, да се грижат за детето докато е на една и половина години. Съществуват също и разпоредби, позволяващи на родителите на дете в пред-училищна възраст до получават до пет дни почивка всяка година, за да се грижат за детето в случаи на болест.

    Освен спада на раждаемостта, друг фактор зад застаряването на обществото е повишаването на средната продължителност на живота. Населението на Япония има най-дългата продължителност на живота в света при 86,39 години за жените и 79,64 години за мъжете (данни от 2010 г.). Жените представляват малко по-малко от 60% от населението на възраст 65 и нагоре и над 70% от населението на възраст 85 и нагоре. За да се помогне за грижите за нарастващото население на възрастните хора, дългосрочна система за осигуряване на грижи беше въведена през 2000 година.

    Когато има нужда от грижи за възрастните роднини в дома, по-голямата тежест обикновено се поема от жената в семейството, независимо дали работи или не. Заради нуждите на работещите хора в тази ситуация, семейни разпоредби за отпуск за грижи бяха добавени в Закона за грижите за детето през 1995 г., и той беше преименуван на Закон за получаване на отпуск за грижи за детето и семейството. Тази промяна, която влезе в пълна сила през 1999 г., дава възможност на работниците да напуснат своите редовни работни места за определено време, в случай на необходимост от специални грижи за съпруг, родител, дете в предучилищна възраст, зет или снаха.

    В Япония, процентът на жените, които продължават своето образование след гимназията е много висок. През 2010 г. 55,9% от жените, завършващи гимназия влизат в университети или колежи, в сравнение с 52,7% от мъжете. Нараства броят на жените, които искат да работят на равни начала с мъжете след завършване на висше учебно заведение. В резултат на това, концепцията на брака като цел на живота на една жена остава на по-заден план, в сравнение с миналото. Според проучване, проведено от Националния институт на населението и социалните изследвания в областта на сигурността, сред неженените мъже и жени последователно смятат, че бракът би довел до ограничаване на техните действия, начин на живот и взаимоотношения с приятели, и че също така ще добавят психологически тежести, свързани с издръжката на семейство. Вследствие на това, все повече хора предпочитат да се оженят късно или да останат несемейни през целия си живот.

    През 1980 г. процентът на тези, които не са сключили брак на възраст между 25 и 29 години е 55,1% за мъжете и 24,0% за жените. През 2005 г. тези проценти са се покачи до 72,6% за мъжете и 59,9% за жените. Националния институт на населението и социалните изследвания в областта на сигурността изготви доклад, който посочва, че 1/7 от жените, които са на по-малко от 16 години ще останат неомъжени през целия си живот.

    През 2010 г. средната възраст при сключване на първи брак е 28,8 години за жените и 30,5 години за мъжете. Друг показател за промените в Япония е нарастващ процент на разводите. Процентът на разводите на всеки 1000 брака нараства от 1,22 през 1980 г. до 1,99 през 2010 г.

    Междувременно, отношението сред мъжете също се променя. В миналото много мъже се фокусират върху кариерата си и към осигуряване на техните семейства. Повечето мъже са оставяли домакинска работа и грижи за децата на съпругите си, но днес все повече мъже се ангажират със своите семейства. Освен това, с промените в режима на работа, домакинства с двама работещи съпрузи са мнозинство.

    Съществува и нова тенденция в обществото за осигуряване на подкрепа за мъжете, които помагат с домакинските задължения като готвене и грижата за деца. Много фирми окуражават мъжките служители да вземат отпуск за грижи за децата, а общинските власти предлагат родителски курсове за мъжете, както и семинари на теми свързани с психическа подготовка на бъдещи родители.