Свободата на словото и печата е гарантирана от конституцията на Япония като основно човешко право. Високо ниво на грамотност на населението в страната и жаждата на японците за нова и стимулираща информация поддържат интереса към средствата за масово осведомяване.

    През последните няколко десетилетия напредъкът в областта на компютърните и дигиталните комуникации доведоха до много промени в съществуващите печатни и електронните медии, като същевременно се превърнаха в причина за възникването на съвсем нов тип медии, базирани в интернет.

    Първите вестници с новини от страната се появяват през 1868 г. в Токио, Осака, Киото и Нагасаки, като в началото те не излизат всеки ден. Първият всекидневник Йокохама маиничи шимбун стартира през 1871 г. Скоро броят им започва да расте. Повечето от основните всекидневници в Япония днес водят началото си от 70-те години на 19 в.

    Днес вестниците са сред основните членове на огромни медийни конгломерати, често свързвани с телевизионни компании, професионални спортни отбори и др. По данни за 2010 г. японските домакинства се абонират средно за 0.92 бр. вестници. Основните големи вестници в страната обикновено имат сутрешно и вечерно издание (с изключение на неделя), като повече от 90 % от тях се доставят директно до домовете. В допълнение към обикновените всекидневници, има и спортни вестници, издания на различни политически партии, таблоиди, специализирани вестници за промишлености търговия, както и вестници, ориентирани към свободното време.

    Петте най-големи всекидневници в Япония се разпространяват из цялата страна под формата на регионални издания и представляват повече от 50 % от вестниците, които се купуват. Според тиража си те се подреждат така - Yomiuri Shimbun, Asahi Shimbun, Mainichi Shimbun, Nihon Keizai Shimbun и Sankei Shimbun. Всички тези организации поддържат свои офиси в чужбина, а някои от тях използват комуникационните спътници, за да прехвърлят цифрови данни за отпечатване на свои всекидневници в чужбина. Много японски градове издават свои регионални вестници.

    Първоначално вестниците били продавани на консигнация в книжарниците, но практиката за доставка по домовете, започната от в. Хочи шимбун през 1903 г., скоро се налага повсеместно. През 2010 г. 95% от вестниците са доставяни директно до домове и офиси от 19 261 агенции за доставка с общо 391 832 служители в цялата страна. За сравнение, продажбите на вестници от специализираните павилиони са по-малко от 5 % от общите продажби. Друга система, характерна за Япония, е назначаването на изключителните търговски представители, които действат едновременно като разпределители и като продавачи на абонаменти. Тя придобива популярност след 1930 г. и продължава да действа и днес, като до голяма степен допринася за високия тираж на вестниците в Япония.

    Освен вестниците, две японски информационни агенции Kyodo News Service и Jiji Press поддържат свои кореспондентски офиси в страната и чужбина и споделят информация с други чуждестранни телеграфни агенции.

    В Япония се издават три англоезични всекидневника – The Japan Times, The Daily Yomiuri и International Herald Tribune /Asahi Shimbun. Някои чуждестранни вестници се отпечатват и в Япония, а други се транспортират до страната със самолет. Могат да се намерят в големите хотели и книжарници, павилионите на градските гари и станциите на метрото. Въпреки това, с нарастващото използване на Интернет и мобилните телефони, броят на хората, които се абонират за вестници, намалява, особено сред младите хора. Населението на Япония бележи отрицателен прираст, което също е причина за спада в продажбите на вестници. Наблюдава се и спад в броя на рекламите във вестниците, която принуждава тази индустрия да промени стила си на работа.

    През 2010 г. в Япония са издадени около 78 000 книги и списания с тираж около 4,7 милиарда броя. Новите книги обхващат широк спектър от области. Тези, свързани социалните науки и литературата имат дял от по 1/5, следвани от книги по изящни изкуства, технологии и индустрия, естествени науки, история, както и книги за деца. По отношение на продажбите, популярната литература като исторически и криминални романи и трилъри, чиито почитатели са главно след хората на средна възраст, преобладават сред всички останали жанрове.

    В Япония се публикува огромно разнообразие от списания – седмични, двуседмични, месечни и на тримесечие. Много от тях се издават от големите вестникарски компании, от издателски къщи, или от други независими организации или групи със специални интереси.

    Първоначално седмичните списания представлявали издания на вестникарски компании, но през февруари 1956 г. книгоиздателите също навлезли в тази сфера с началото на издаването на сп. „Weekly Shincho”. Седмичните списания се радват на широко разпространение и са добра алтернатива на по-сериозните всекидневници. Списанията покриват широк спектър от теми – всичко от политическите скандали до слухове за медийни знаменитости и сензационни криминални истории. Наричани понякога "партизанска журналистика", на списанията често им се налага да търсят защита на своята собствена свобода на печата, гарантирана им от японската конституция. Списания като Bungei shunju, Chuo koron, Sekai и други утвърдени месечни издания се радват на голям интерес и се четат предимно от високообразованите слоеве на населението. Модните списания като With и More, насочени към младата дамска аудитория, също се радват на широка популярност. През последните години списанията обръщат все по-голямо внимание на съдържанието, ориентирано към определени таргет-групи по възраст и интереси, като напр. колекционери, спортни фенове, потребители на информационни технологии и др. Предвид застаряването на населението в Япония, нараства и броят на новите списания, ориентирани към хората в следна и зряла възраст. Японски издания на чуждестранни списания също са част от пазара, като пример за това е версията на японски език на "Нюзуик", издавана от 1986 г. насам. Наблюдава се и обратната тенденция – през последните години японски списания отпечатват свои издания в чужбина, като основната им аудитория са младите жени в Китай и Южна Корея. Списания и книги с комикси, известни като манга, са изключително популярни и сред млади, и сред възрастни. Пазарът за манга е огромен – обхваща около 24л2 % от всички продажби и 39% от всички издания, продадени през 2010 г. Провокирани от световната популярност на японската анимация, все повече истории от японските комикси се превеждат на чужди езици и се издават в чужбина. Американското месечно младежко списание за комикси Shonen Jump публикува истории от японския манга седмичник Shonen Jumpu, който има тираж от 2.9 млн. копия към 2010 г. Въпреки че е все още с много малък абсолютен дял, пазарът на електронни книги бързо се разраства. Предлагат се електронни книги, форматирани за чете на компютър и персонални цифрови помощници (PDA), а през 2003 г. беше представена нова услуга, която предлага романи и други електронни книги за четене от мобилни телефони.

    Радио излъчването започва в Япония през 1926 г., но до края на Втората световна война е монопол на приближената към правителството японската медийна корпорация Nippon Hoso Kyokai (NHK). В резултат на нов закон за радио и телевизия, който влиза в сила през 1950 г., NHK е реорганизирана като корпорация със специален статут, като тя не е нито държавна, нито частна. За разлика от частните компании, дейността на NHK може да бъде обект на рестрикции от страна на правителството. Решенията, свързани с програмите и др. Въпроси, се вземат от Мениджърска комисия, управляващ орган, чиито членове се назначават от премиера на Япония, след получено одобрение от Парламента. Радио и телевизионните канали на NHK не излъчват търговски реклами. Около 98 % от приходите са постъпления от месечните такси на зрителите. Телевизията NHK прави своя дебют в Токио през февруари 1953 г. През август на същата година, първата комерсиална станция, филиал на Yomiuri Shimbun, започва своите предавания. През първите няколко години телевизията е лукс, който само малцина могат да си позволят. Големи тълпи от хора често се събират около телевизионни приемници, поставени пред ж.п. гарите и други места, за да проследят по сумо състезанията и други спортни събития. В рамките на пет години след началото на телевизионните излъчвания, броят на регистрираните собственици на приемници надхвърля 1 млн. С началото на цветната телевизия през септември 1960 г., продажбите рязко нарастват. До 1962 г. броят на собствениците на черно-бели и цветни тв приемници се увеличава 10 пъти, за да нахвърли 10 млн. – точно под половината от броя на домакинствата в страната. Олимпийските игри през 1964 г. в Токио са допълнителна предпоставка за още повече по-големия брой собственици на телевизори. Докато в края на 50-те години на ХХ в. За „трите съкровища” на дома се смятат черно-белите телевизори, пералните и хладилниците, през периода на икономически растеж на Япония за новите „три съкровища” на всяко домакинство са обявени цветните телевизори, климатиците и автомобилите. Японските цветни телевизори, известни със своето високо качество, се превръщат в един от основните експортни продукти на Япония, като техническите им показалите се подобряват непрекъснато с всяка изминала година. Япония е дала и своя международен принос към развитието на технологиите с експерименталните излъчвания на първата в света озвучителна система мултиплекс през 1978 г. и със създаването на първите в света телевизори с плазмен екран през 1992 г. Днес, Япония все още е лидер в телевизионните технологии, вкл. В производството на 3D телевизори и екрани с органични светодиоди OLED. Развитието на информационните технологии е предпоставка са смесването на радио и телевизионните медии и телекомуникациите, които до момента са съществуват като два отделни сек озвучителна система мултиплекс тора. Въвеждането на „едносегментно излъчване” през 2006 г., което позволява на потребителите на гледат телевизия на мобилните си телефони, е само един от примерите за това.

    NHK започва да излъчва изцяло сателитни предавания (BS) по два канала през 1989 г. През 1991 г. стартира първият търговски BS канал, наречен WOWOW. Аналоговите сателитни излъчвания започват през 1992 г., а дигиталните сателитни излъчвания започва най-напред PerfecTV (сега SKY PerfecTV) през 1996 г. През декември 2000 г. BS дигитални излъчвания започват да се правят по 10 телевизионни канала, а така също и по радиото и канали за пренос на данни. Наземното дигитално телевизионно излъчване позволява едновременното изпращане на голям обем от информация – звуци, картина и текст, чрез компресиране на картинния или звуковия сигнал. Това не само подобрява качеството на картината и звука, които аналоговата телевизия вече предлага, но позволява да се добавят и нови услуги. Като добавка към чист и детайлен HD образ и висококачествен звук, японският стандарт „ISDB-T” (Integrated Services Digital Broadcasting - Terrestrial) позволява трансмисията на текстови данни, които служат за текст към новините, информация за времето и пътната обстановка; едновременна трансмисия на няколко програми по един и същи канал; интерактивна телевизия и др. под. Предаването на текстова информация осигурява лесен достъп на по-възрастните зрители или хората с увреждания до важната информация. Едновременната трансмисия позволява излъчването на определени от програмата предавания като напр. пряк репортаж от спортно състезание, дори и ако то е пресрочило определеното му телевизионно време. Интерактивната телевизия дава възможност на зрителите да участват в телевизионни програми посредством интернет връзка. Стандартът ISDB-T със своите многобройни полезни характеристики се използва не само в Япония, но и по цялото земно кълбо. Телевизионните компании в Япония преминават постепенно към цифрово излъчване от 1998 г. Някои частни телевизионни компании , както и обществената японска телевизия NHK започнаха да излъчват цифров сигнал през 2003 г. През юли 2011 г. аналоговото телевизионно излъчване беше прекратено, с изключение на някои префектури, засегнати от голямото земетресение в Източна Япония и последвалото цунами от 11 март 2011 г.

    Търговските доставчици на интернет услуги се появяват в Япония през 1993 г. Изчислено е, че през 2008 г. интернет потребителите наброяват 90.91 млн. души, а разпространението на интернет е сред 75.3% от населението. Два фактора, които значително увеличават броя на потребителите на интернет услуги са старта на предлагане на интернет услуги за мобилни телефони през декември 1999 г., както и фактът, че Япония е с най-ниски такси за широколентов интернет в света. През 2010 г. 77.9% от всички японски домакинства имат достъп до широколентов интернет, като 52.2% от тях ползват услуги на основата на оптичните технологии. Широколентовият интернет заема все по-добри позиции, благодарение на повишаващото се потребление на оптичните кабели.