Систематизираната медицинска помощ в Япония датира още от навлизането на китайската медицина през 6-ти век. Тя е причина за развитието на много изтъкнати лекари и продължава развитието си до Реставрацията Мейджи през 1868г. По това време националната политика е за придържане към западната медицина и това води до развитието на модерната медицинска система на Япония. Бързото икономическо развитие през следвоенния период допринася за значителното подобряване на жизнения стандарт, както и на забележителен прогрес във всички аспекти на общественото здраве.

    В днешни дни здравната система в Япония е на най-високо световно ниво в много отношения като например средната продължителност на живота, процента смъртност при новородените и малките деца. В същото време системата е изправена пред редица предизвикателства, като например недостатъчния брой специалисти (лекари, сестри и др.) на брой легла и високата средна продължителност на престоя в болница. През 21-ви век здравната система е изправена пред това да се справя с промени в структурата на заболяванията – промени, които включват все по-нарастващия брой психични заболявания като депресия, появяването на нови разновидности на ОРЗ, както и най-вече на значителния брой гериатрични заболявания, дължащи се на нарастващата средна възраст на населението.

    Различни фактори, като подобряването на околната среда, развитието на медицинските технологии и подобряването на условията в лечебните заведения през последните 40, 50 години допринасят за драстичните промени в спецификата на болестите на населението. Например туберколозата, която през 1950г. е причина за 146.2 смъртност на 100,000 души, в наши дни е намаляла до 2 смъртни случая на 100,000 души.

    Сърдечно-съдовите заболявания, основна причина за смъртността в периода 1960-1970г. намаляват през втората половина на 70-те години. От 80-те години болестта с най-висок процент смъртност е рака, който продължава да увеличава жертвите си всяка година. Проучване, проведено от Министерството на здравеопазването, труда и социалната политика през 2010г. разкрива, че раковите заболявания са причинител на 29.5% от смъртните случаи, следвани от сърдечни заболявания – 15.8%, сърдечно-съдови заболявания – 10.3% и пневмония – 9.9%. Здравните разходи на държавата възлизат на 36.6 трилиона йени през фискалната 2010г. или 282,400 йени на глава от населението, като се равняват на 10.61% от националния доход.

    Основата на медицинските услуги в Япония е „Обществена универсална здравно-осигурителна система”, при която всеки японски гражданин по е включен и „Система за свободен достъп”, която позволява на пациентите да избират предпочитаното от тях лечебно заведение. Системата за предоставяне на здравни грижи и изградена така че всеки гражданин, независимо от това къде живее да може със сигурност да ползва медицински грижи. Усилия, също така се полагат за експерименталното въвеждане на нови медицински услуги за гражданите, живеещи в отдалечени и планински райони с цел те да могат да ползват медицински услуги посредством интернет и други комуникационни технологии.

    Според изменения Закона за социално осигуряване, влязъл в сила през 1961г. всички японски граждани, както и пребиваващи чужденци имат право да изберат един от 6 здравно-осигурителни плана. От тях основни са два – Здравно осигуряване за работещи лица, която покрива основно заетите в частния сектор и Национално здравно осигуряване, която включва самонаетите, не заетите и лицата, получаващи пенсия и др. Останалите планове покриват застраховането на моряци, лица заети в сектора на държавните обществени услуги, учителите и служителите в частните училища.

    Според японските здравно-осигурителни планове 20% от медицинските разходи се поемат от деца до предучилищна възраст, 30% - от ученици в начален курс до лица на 69 години, 20% - лица от 70 до 74 години (като от 2010 е намалено на 10%). Лицата над 75 години са включени в отделна система - Здравна система „Дълъг живот” . Осигуреното лице заплаща полагаемите се суми директно към доставчика на услугата (болница, клиника, лекар) според ценова база, регламентирана от Министерството на здравеопазването, труда и социланата политика.

    Универсалната здравно-осигурителна система предоставя на всички граждани достъп до подходящата медицинска помощ като по този начин допринася в голяма степен за спокойствието на гражданите и повишава здравето на цялото общество.

    Процентът на японските граждани над 65 години е бил 7% през 1970г. Само 41 години по-късно през 2011г. процентът вече е повече от 23.2%. Към април 2011 в Япония има 29.76 милиона възрастни хора. Днес един от всеки пет жители на Япония е над 65г., а през 2050 съотношението се очаква да бъде един на трима. През 2008г. медицинските разходи за тази група от населението са били 18.99 трилиона йени или 54.6% от общата сума. На човек от населението се падат 673,400 йени, докато на човек от населението под 65г. – 158,900 йени. С напредването на медицинските технологии става възможно предоставянето на най-доброто възможно лечение, но понякога това може да е причина за удължаване периода за лечение. В допълнение на това, засилващата се тенденция на нуклеарни семейства и все по-нарсатващия брой на работещите жени е причина грижата за възрастните хора става все по-трудна. В същото време се наблюдава и недостиг на институции за настаняване на възрастни хора. Това често води до по-дълъг престой в болниците на възрастни хора, които не се нуждаят от постоянна медицинска помощ като това от своя страна води до увеличаване на медицинските разходи. С цел да се подобри качеството на грижите за възрастни хора, да се осигури допълнително финансиране и да се елиминира не достатъчната ефективност, породена от смесването на медицинските и социалните услуги през 2000 правителството въвежда дългосрочна осигурителна система. Тази система събира задължителните осигурителни вноски от голям процент от населението (всички лица над 40г.) и поема разнообразни грижи като домашни посещения, посещения в медицински институции, както и по-продължителен престой на възрастни хора, страдащи от деменция или обездвижени в съответните центрове за престой и лечение. Във всеки един индивидуален случай необходимостта от подобни грижи следва да бъде установена от съответната административна институция в града или селото. Осигуровката, дължима от лица над 65г. (осигурени лица тип 1) се събира от местната администрация под формата на удръжки от пенсията на лицето, докато осигуровките на осигурени лица тип 2 на възраст 40-64г. се събират заедно със здравните осигуровки като единна сума. Ползващите системата трябва да са най-малко на 40г. и трябва да плащат допълнително 10% от необходимите услуги към стандартната осигурителна вноска. Японската система за грижи за възрастни хора се финансира от правителство (25%), префектурите и местното управление (по 12.5%) и дела от осигуровката (50%)

    Според промяна в Закона за осигуряване при дългосрочна медицинска помощ от 2005г. се поставя специален акцент върху превенцията, насочена към лечение на заболяванията, още в ранен стадий , за да се избегне по нататъшно влошаване, изискващо дългосрочно лечение. Координирането на превантивната мед. грижа се осъществява от обществени центрове за подпомагане.

    Системата на здравеопазване в Япония се намира в повратна точка. С цел да създаде здравна система, която да е устойчива за дълъг период, правителството продължава да проучва и прилага разнообразни методи. Стойността на общественото здравеопазване рязко се повишава. От 2009 г. насам здравните разходи за лица над 65г. са се увеличили с около 55%. Средният размер на разходите за лица над 75г. са с около 5 пъти по-висок от тази за лица под 65г. Изправено пред тази ситуация правителството представи през 2008г. Система за здравеопазване на много възрастни хора – нова схема, създадена специално за по-възрастния сегмент от населението, насочен към цялостно администриране на здравните услуги. В последствие системата търпи някои корекции, включително и промяна на името си на: „Доживотна система на здравеопазване”, с цел да се реагира на негативните нагласи към израза много възрастни хора.

    Независимо от това, че напоследък фокуса около здравеопазването е насочен към въпросите на финансирането не трябва да се забравя, че усилия също така се полагат в посока цялостното повишаване на нивото на здравеопазването.