С напредването на медицинските технологии и подобряването на храненето и здравните услуги средната продължителност на живот на японците значително се увеличава. Увеличаването на броя на възрастни хора неминуемо води до повече обездвижени и болни от старческа деменция лица. Към 2005г. възрастните хора в Япония съставляват 40.5% от японското население, което значи че всеки на 2.5 души е над 65 години. Като резултат ще се увеличава и броя на възрастните хора, исискващи постоянни грижи. Много семейства, отчасти поради тенденцията на намаляване на разширените и увеличаването на нуклеарните семейни структури, все повече не могат да полагат грижи за по-възрастните, което се превръща в задълбочаващ се обществен проблем. В отговор на тези обстоятелства правителството реорганизира системата за социални грижи и здравните услуги предназначени за възрастни хора. Като част от тази реорганизация през 2000г. осигурителната система за дългосрочни грижи полага началото социално-осигурителна система от нов тип.

    Мерките в сферата на социалните грижи в полза на възрастните хора са осъществени на базата на Закона за социалните грижи, предназначени за възрастни хода (Роджин фукуши хо), приет през 1963г. Закона за здравните услуги, предназначени за възрастни хора (роджин хокен хо), приет през 1982г., също е насочен към по-качествена грижа за съхраняване на физическото и психическото здраве на възрастните хора.

    Мерките в областта на социалните грижи, насочени към възрастното население, децата и хората с увреждания като цяло се администрират от органите за местно управление и по специално службите за социално подпомагане (фукуши джимушо). С цел предоставяне на подходяща помощ и консултация тези служби наемат сертифицирани социални работници (шакай фукуши шуджи), притежаващи необходимите знания и умения. Освен това са назначени и доброволци (минсей иин), които се стремят да се запознаят с различните проблеми на възрастните хора, живеещи в различни райони и също така да съдействат в работата на социалните работници. Специализираните социални заведения за възрастни хора включват дневни центрове, домове за гледане на възрастни хора (кайго роджин хокен шисецу), специализирани домове за гледане на възрастни хора (токубецу його роджин хому), групови домове за възрастни хора, страдащи от деменция (чихосей корейша гурупу хому)

    За да се справи с тенденцията на застаряване на населението през 21 век, Японското правителсво въвежда „10 годишна стратегия за развитие на здравните и социалните грижи, предназначени за възрастни хора”, наричана още „Златен план”. До фискалната 1999 „Златният план” въвежда редица подобрения, включващи увеличаване броя на домашните помощници на възрастни хора, повишаване капацитета на институциите за кратък престой с цел прием за периоди, изискващи специални грижи, подобряване на услугите, предоставяни от дневните центрове като качеството на храната и физическите упражнения, разширяване на вида услуги, предоставяни по домовете – посещения на лекари и сестри, които да предоставят специални грижи, физически тренинг чрез специални упражнения за раздвижване. Три различни постановления, насочени към създаване на дългосрочна осигурителна система за възрастни хора са приети от парламента през 1997г., а новата система е действаща от април 2000г. От тогава, използването на повечето от по-горе изброените социални заведения и услуги се осигурява чрез дългосрочната осигурителна система.

    Друг нов план, известен като „Златен план 21” стартира през 2000г. Мерките предвидени в него са: (1) Подобряване фундамента на услугите, свързани с дългосрочните грижи; (2) Засилване на мерките за подпомагане на възрастните хора в особено тежко положение; (3) Подобряване на мерките за лечение на възрастните хора; (4) Развитие на системата за подпомагане в отделните общности; (5) Развитие на услуги, свързани с дългосрочните грижи, които защитават хората и се ползват с доверието им; (6) Създаване на социална база на здравеопазването и социалните грижи, насочени към възрастните хора.

    Първият значим закон, свързан с децата и социалните грижи за деца е Закона за социалните грижи, предназначени за децата (джидо фукуши хо) влязал в сила през 1947г. Според този закон „дете” (джидо) е дефинирано като „млад човек под 18 години”. Посочват се 3 подкатегории: деца под 1 година, които се наричат пеленачета (нюджи), деца между 1 година и предучилищна възраст (йоджи), деца от начално училище до 17 години – (шонен).

    Според Закона за социални грижи, предназначени за деца, всички 47 префектури в Япония имат по няколко Детски консултативни центъра (джидо соданджо). Във всеки център работят детски социални работници (джидо фукушиши) , които имат специална квалификация и са на разположение за всякакъв род консултации засягащи въпросите, свързани с децата от районите, за които центровете отговарят. След систематични проучвания те предлагат професионални решения, дават необходимите насоки на наставниците на децата и оторизират организирането на временни попечителства от приемни родители, настаняване на деца в неравностойно положение в подходящи социални заведения. Всички тези процеси се случват в тясно сътрудничество на социалните работници и медицински центрове (хокенджо)

    Областният град, по-малкият град или селото назначават доброволци за работа с деца (джидо иин), които в сътрудничество със социалните работници се стараят максимално добре да се запознаят с жизнената среда на децата, бременните и родилките, които имат нужда от помощ. Обществените заведения, предоставящи специализирани грижи на деца, включват Домове за новородени(нюджиин), дневни ясли (хоикушо) и клиники за деца с някои психически и физически увреждания.

    През 1997г. Закона за социални грижи, предназначени за деца претърпява сериозни промени. Те са направени с цел да се отговори на промените в жизнената среда на децата през последните 50 години. Пример за подобна промяна е преобладаващата тенденция и двамата съпрузи да работят; все по-разпространения модел на нуклеарно семейство, съставено от не повече от две поколения; намаляващия брой на децата, с общ процент на раждаемост (среден брой деца, падащи се на всяка жена) 1.37 през 2009г. Поправките в Закона за социални грижи, предназначени за деца акцентират върху това усилията да бъдат насочени не само към защита и помощ в критични ситуации, а и към това децата да станат социално, психически и икономически уверени в самите себе си до момента, когато се превърнат в младежи.

    Поправките в закона допринасят за създаването на Центрове за подпомагане на семейства с деца (джидо катей шиен сента), които си сътрудничат с Детските обучителни центрове, като предлагат различни видове консултации и насоки, предназначени за децата. Името и дейността на някои соц. институции биват променени с цел акцентиране върху идеята за самостоятелност (жирицу) за сметка на чужда помощ. На пример „Домовете за тренинг и обучение на малолетни престъпници” (кьогоин) са преименувани на „Детски центрове за поощряване на самостоятелността” . Също така „Домовете за семейства без бащи” (боширьо) стават „Заведения в помощ на майки с деца” (боши сейкацу шиен шисецу).

    Мерки за подпомагане семействата на самотните майки са залегнали както в Закона за социални грижи, предназначени за деца така и в Закона социални грижи, предназначени за самотни майки и вдовици (боши оьоби кафу фукуши хо) приет през 1964г.

    Преди промените в Закона за социални грижи, предназначени за деца, 10 годишен план с пълно наименование ”Основни насоки за подпомагане отглеждането на деца”, но по-известен като „Ангелски план” е стартиран през 1995г. от Министерствата на образованието, здравопазването, труда и строителството. Тъй като една от причините за тенденцията към по-малобройни семейства е растящият брой работещи жени този нов план има за цел да създаде среда, в която ще е възможно жените да се чувстват уверени, че могат да се грижат за децата си без да напускат работа. Сред различните предложени мерки са увеличаването на капацитета на дневните центрове за деца, удължаване на работното време на дневните центрове и увеличаване в голяма степен броя на центровете подпомагащи отглеждането на децата (косодате шиен сента) на територията на цяла Япония.

    „Ангелският план” е редактиран през 1999г., което води до създаването на „Нов ангелски план”, което води до числено увеличение на различни детски заведения. През 2003 е приет Закон за марки в подкрепа развитието на следващото поколение (джиседай икусей шиен тайсаку суишин хо). Покриващ период от 10 години, започващ от 2005г. законът дава насоки за формиране на стратегия от правителството, местното управление и бизнес сектора с цел развитието на среда, необходима за отглеждането на здрави деца.

    Превенцията срещу насилието над деца се превръща във все по-сериозен проблем, имайки предвид броя на регистрираните случаи на насилие, нарастващ с бързи темпове през последното десетилетие. Законът за превенция срещу насилието над деца е приет през 2000г. и преработен през 2004г. Приетите поправки в закона разширяват критериите според които хората могат да докладват в съответната социална иституция при съмнения за насилие, както и предоставят правомощия на социалните работници за провеждане на проверки на място.

    Държавните мерки, свързани със социалните грижи за хора с увреждания се осъществяват на базата на Закона за социални грижи, предназначени за хора с увреждания (шинтай шогайша фукуши хо) приет през 1949г; Закона за социални грижи, предназначени за хора с психически увреждания (читеки шогайша фукуши хо) приет през 1960г; Закон за базовата политика, относно хората с увреждания (шогайша кихон хо) приет през 1970г. Тези закони се отнасят за лица в неравностойно положение над 18г., тъй като лицата под тази възраст се третират от Закона за социални грижи, предназначен за деца.

    Мерките, свързани със социалните грижи за хора с увреждания се администрират от органите за местно управление, отчасти чрез консултативните центровете за социални грижи и рехабилитация, предназначени за хора в неравностойно положение (шинтай шогайша косей соданджо). В тези кабинети и центрове, служители със специална квалификация консултират лица в неравностойно положение. Те си сътрудничат с доброволци (минсей ин) и консултанти (шинтай шогайша содан ин) назначени пряко от управата на града или селото.

    Лицата със статут на хора в неравностойно положение имат право на ползване на редица социални услуги, включващи консултации, специална рехабилитация и медицински услуги, поправка и смяна на помощните устройства, настаняване в различни рехабилитационни центрове. За тези, които са със сериозни увреждания са предвидени субсидии или заеми за набавяне на специални вани, гърнета, легла, речеви преобразуватели, както и осигуряване на домашни помощници и специализиран медицински персонал за грижи в домашни условия.

    Със стремеж да помагат на хората с увреждания да бъдат по-независими в обществото централните и местните органи за управление предоставят икономическа подкрепа чрез закупуването на предмети, изработени от хората с увреждания. Също така се създават различни дейности, отговарящи на нуждите на хората в неравностойно положение с цел улесняването на тяхната социализация. Паричните помощи, предназначени за хората с увреждания (токубецу шогайша теате) се осигуряват с цел подпомагане на икономическата независимост на хората, като също така се отпускат специални пенсии за подпомагане нуждите на лица с психически и физически увреждания.

    Когато се касае за деца с физически или психически увреждания се осигуряват специални помощи за отглеждане на дете(токубецу джидо фуьо теате), които се изплащат на законния попечител, за да се подпомогне отглеждането на детето в къщи. Размера на помощите се определя според степента на заболяването. Образователните институции включват училища за незрящи, училища за лица с нарушен слух, интернати със специализирани грижи, специализирани класове в рамките на държавните училища. През последните години все по-често деца с увреждания се обучават наравно с останалите деца.

    Акцентира се също така върху мерките за възможна превенция на проблема. На пример според Закона за здравето на майката и детето в сила от 1965г. се предвиждат медицински прегледи и консултации на бременните жени.

    В Япония, подобно на други страни, идеята за „нормализация” привлича все повече внимание през последните години. Целта на т.нар нормализация е създаването на общество, което предоставя равни удобства, където хората с увреждания да могат максимално да разчитат на себе си и да се включват свободно в социалните дейности на общността, в която живеят. Работейки в тази посока, през декември 1995г. Японското правителство създава Национален план предназначен за хората с увреждания - седем годишна стратегия за нормализация. В рамките на този план се полагат усилия за подпомагане независимостта на хората в неравностойно положение и живота им в общността, наравно с останалите граждани. Нов план се приема през 2003г., който продължава работата в тази посока и числено увеличава домашните помощници, дневните центрове, груповите домове и др.

    Универсалното проектиране се основава на идеята всяко място да бъде свободно и лесно достъпно за всеки. В областта на обществения транспорт са инсталирани асансьори на гарите, автобусите са с улеснен достъп, без да е необходимо изкачване или слизане по стъпала. Тези мерки правят ползването на обществения транспорт удобно за всички. Правителството осигурява финансова подкрепа на желаещите да приспособят дома си към стандартите за ползване от хора с увреждания, също така са приети стандартни спецификации за достъпност на терените за обществено ползване. Съоръженията в паркове и други обществени територии също са приспособени – премахнати са входните стъпала, разликата във височина на тротоарите, изградени са санитарни помещения с улеснен достъп за всички.

    Местните органи на управления в цяла Япония също подкрепят инициативи за подпомагане на общините във връзка с въвеждането на универсалното проектиране. Освен това, частните фирми все повече се насочват към развитието на продукти, базиране на универсалното проектиране, което води до увеличаване на продукти лесни за употреба в различни сектори.

    Социални помощи, покриващи ежедневните разходи на хора с финансови затруднения се осигуряват на базата на Закона за обществено подпомагане (сейкацу хого хо), приет през 1950г. Основният принцип на този закон е да гарантира минималните средства за прехрана на хора, които живеят в бедност в следствие на обстоятелства извън техния контрол , като целта е да им се помогне постепенно да постигнат независимост.

    Тази подкрепа се инициира на базата на постъпление от страна на лице в нужда, от законен настойник или от роднина, пребиваващ на същия адрес като титуляря. По принцип, помощта се отпуска на конкретно семейство.

    Социални помощи, покриващи ежедневните разходи се координират от съответните центрове за социални грижи, като се контролират от сертифицирани социални работници.

    Когато се касае за социални дейности, свързани с деца, хора в неравностойно положение или възрастни хора,социалните работници си сътрудничат с доброволци, назначени от местната администрация.

    Видовете социални помощи попадат в 8 категории: (1) помощи за храна, дрехи и други вещи за ежедневна употреба. (2) помощи за образование, включващи средства, необходими задължителното образование – учебници, хранене в училище, училищни такси и др. (3) помощи за жилищни разходи (4) помощи за медицински разходи и лекарства (5) помощи за раждане на дете. (6) помощи за осигуряване на оборудване за работни цели (7) помощи за погребение (8) помощи за дългосрочно лечение.