Програмите за социално осигуряване в Япония са създадени да гарантират минималния необходим стандарт на живот и да защитят гражданите от конкретни видове социален и икономически риск. Системата за социално осигуряване се състои от четири основни компонента: обществено подпомагане, социално осигуряване, социални услуги и обществена здравна издръжка. На фона на непрекъснато растящата средна възраст на японското население поради ниския процент на раждаемост и повишаващата се продължителност на живота е неизбежен факта, че скоро населението ще започне да намалява. В тази ситуация въпросите, свързани с това как да се поемат нарастващите разходи за пенсии, здравни грижи и гледане на възрастни хора са се превърнали в сериозни проблеми и обществото търси начин за създаване на хуманна и устойчива социално-осигурителна система.

    В края на 1950г. създаването на два нови закона – Национален закон за здравното осигуряване и Национален закон за пенсиите е причина самоосигуряващите се лица, работещите в областта на земеделието и лица не включени до сега към социално-осигурителната система да могат да получават държава пенсия и здравни осигуровки. От април 1961г. стартират универсалната здравно-осигурителна и пенсионната система. Този режим на социално подпомагане се подкрепя от държавен финансов ресурс, който е съобразен с преобладаващите тенденции за бърз икономически растеж. Постепенно тази система се налага като основна, подпомагаща гражданите. 1973 година е наричана „Първата година от социалната ера”. Поправките в Закона за социално подпомагане на възрастни хора премахват здравните такси на възрастните граждани, докато поправките в законодателството, свързано с националното здравно осигуряване увеличава средствата, предназначени за здравни разходи на семействата. Поправките в законодателството, свързано с пенсионното осигуряване повишават нивото на пенсиите и въвеждат подвижна рамка (повлияваща цените на стоките за масово потребление) като облагодетелствани от промените са най-нуждаещите се.

    С петролната криза (1973-1979г.) Япония навлиза в период на социални рестрикции. През 1983г. се издава закон за здравните услуги за възрастни хора, според който ресурсите за лечение на гериатрични заболявания трябва да се покриват не само от Националната здравна осигуровка, но и от заетите лица, кооперативите и от други здравно-осигурителни планове с оглед намаляването разходите на националния резерв, предназначени за Националния здравно-осигурителен план. В добавка на това възрастните граждани трябва да плащат фиксирани цени на медицински услуги. През април 1986 се въвежда нова пенсионна система, като основната цел е тя да се приспособи към тенденцията за застаряване на населението.

    Отпуснатите по линия на социалното осигуряване средства през 2008 са 94.8 трилиона йени за фискалната 2008г. или 736,800 йени на глава от населението, като сумата е нараснала на фона на застаряването на населението. Пенсиите съставляват 52.8% от общата сума, медицинските разходи – 31.7%, социални и др. разходи – 15.5%, отпуснатите социални осигуровки за възрастни хора – 63.6 трилиона йени или 69.5% от общата сума.

    В рамките на държавните разходи, ресурсите свързани със социално осигуряване съставляват 28.7 трилиона йени от бюджета за фискалната 2011 и 31.1% от всички разходи според цялостния счетоводен отчет. Съотношението нараства до 42.3% или близо 50% ако се изключат разходите на правителството, свързани с облигации и субсидиите за местното управление. Коефициентът, който е бил 26.7% през фискалната 1980 се променя на 40% през 1999г., повлиян от бързото увеличаване на броя на възрастните хора.

    Притесненията свързани с трайната тенденция на застаряване на населението, започват да излизат на дневен ред когато през 1994г. процентът на възрастните хора нараства до 14%. По същото време процентът на раждаемост започва да стабилно да намалява. През 2005г. процентът на раждаемост достига рекордно ниско ниво от 1.26. От тогава процентът се е повишил слабо, но все още остава нисък. Резултатът от тази тенденция ще бъде значителното намаляване на дела на хората в работоспособна възраст от 15 до 64 години от 4.4 през 1995 до очакваните 2.1 през 2025, което ще доведе до увеличаване на хората над 65 години.

    На фона на бързия темп на застаряване на населението и факта, че скоро населението ще намалее поради ниската раждаемост, социално-осигурителната и пенсионната системи следва да бъдат реорганизирани. Както вече се спомена, през 1961 системата е създадена около идеята всички японски граждани да получават пенсии. Съгласно новата система пенсиите биват държавна пенсия (кокумин ненкин) за самонаети лица, пенсия за служители(косей ненкин) за работещи лица и пенсия на взаимно подпомагане (кьосай ненкин) за държавни служители. В началото на 1986г. се създава двустепенна пенсионна система с цел цялото население да може да получава държавна пенсия, а пенсията за служители и пенсия на взаимно подпомагане да се изплаща в добавка на лицата, отговарящи на изискванията за получаването им. По този начин, към момента първата степен от двустепенната система се изразява в държавната пенсия, за която лицата на възраст 20-65 г. внасят пенсионни осигуровки и която започва да се изплаща при навършване на 65 г. При получаването на държавна пенсия осигурените лица са категоризирани в три групи в зависимост от начина на плащане на пенсионните вноски, както и възможността за получаване на второстепенна пенсия. В първа категория осигурени лица попадат студентите и самонаетите лица, които сами се осигуряват. Във втора категория осигурени лица са лицата наети в държавния и частния сектор, докато в трета категория попадат съпругите на работещите втора категория осигурени лица, които са освободени от плащане на други вид осигуровки.

    Най-сериозният последващ ефект от засилващата се тенденция на ниска раждаемост е намаляването на дела от населението, внасящ здравни осигуровки. В връзка с това са и разликите в данъците и социалните осигуровки. Например, изказват се мнения относно разликите на от една страна трета категория осигурени лица (основно домакини) и от друга страна работещите неомъжени или омъжени жени. Увеличаването броя на лицата, които нито отговарят на изискванията за държавна пенсия нито плащат друг вид месечни осигуровки също се превръща в сериозен проблем.

    От средата на 90те години правителството започва прилагането на структурни реформи в социално-осигурителната система като основно се цели повдигането на въпроси, свързани с увеличаването на социалните осигуровки, стагнацията на японската икономика, влошаването на правителствените финанси, както и необходимостта от оптимизация на социално-осигурителната програма. С цел подобряване на финансовата приложимост на държавната пенсионна система през март 2000 правителството приема пакет от пенсионни закони с които се намаляват нивата на облагане и се избягва увеличаване на осигурителния дял на работещото население. От април 2000 пенсия за служители, предназначена за новопенсеионирани лица бива намалена с 5%, стъпаловидната система бива замразена, направени са промени базирани само върху индекса на потребителските цени. Освен това възрастта за получаване на пенсия за служители бива увеличена от 60 на 65 години. За мъжете пенсионната възраст ще стане 61години през 2013г., а за жените през 2018г., като след това на всеки три години ще се увеличава с по 1 година. Пределната възраст от 65 години ще бъде достигната през 2025 за мъжете и 2030 за жените. Приетите през 2004г. мерки свързани с пенсионната реформа повишават размера на пенсионните осигуровки и за държавната пенсия и за пенсията за служители и постановяват повишаването на дела на държавната пенсия, финансиран от държавната хазна от една трета на една втора през 2009г.

    Министерството на здравеопазването, труда и социалната политика официално обявяват финансов отчет, показващ установените пенсионни приходи и разходи през 2010г. Прогнозата на базата на тези данни е за голям дефицит на приходите. Ако нивото на раждаемост продължава да пада както се очаква за правителството ще е трудно да спази обещаните нива на пенсиите.

    С увеличаването на средната възраст на населението броят на възрастните хора, нуждаещи се от дългосрочни грижи расте с бърз темп. В същото време процентът на възрастни хора, живеещи заедно с по-младите членове на семейството намалява, въпреки, че в сравнение с други страни все още е висок, средната възраст на домашните помощници се увеличава. През 2010 приблизително 4.9 милиона души, официално попадат в графата нуждаещи се от дългосрочни грижи.

    В опит да насочи общественото вниманието към хората с подобни нужди през 1997г. парламента приема Закон за дългосрочно осигуряване, който води до създаване през 2000г. на осигурителна система за полагане на грижи за възрастни хора. Тази система събира задължителните осигурителни вноски от голям процент от населението (всички лица над 40г.) и покрива различни услуги като домашни посещения, посещения в медицински институции, както и по-продължителен престой на възрастни хора, страдащи от деменция или обездвижени в съответните центрове за престой и лечение. Във всеки един индивидуален случай необходимостта от подобни грижи следва да бъде установена от съответната административна институция в града или селото. Осигуровката, дължима от лица над 65г. (осигурени лица тип 1) се събира от местната администрация под формата на удръжки от пенсията на лицето, докато осигуровките на осигурени лица тип 2 на възраст 40-64г. се събират заедно със здравните осигуровки като единна сума. Ползващите системата трябва да са минимум на 40г. и следва да плащат допълнително 10% от необходимите услуги към стандартната осигурителна вноска. Японската система за грижи за възрастни хора се финансира от правителство (25%), префектурите и местното управление (по 12.5%) и дела от осигуровката (50%)

    Според промяна в Закона за осигуряване при дългосрочна медицинска помощ от 2005г. се поставя специален акцент върху превенцията, насочена към лечение на заболяванията, още в ранен стадий , за да се избегне по нататъшно влошаване, изискващо дългосрочно лечение. Координирането на превантивната мед. грижа се осъществява от обществени центрове за подпомагане.