Към 2010 г. населението на Япония възлиза на над 127 милиона души, като в лингвистично отношение това е една почти напълно хомогенна нация, тъй като 99% от населението говори на един език. Това означава, че японският език е шестият най-използван език в света. Въпреки това, той не се говори почти никъде другаде извън Япония. Има много теории за произхода на японския език. Някои учени твърдят, че той е сходен с турския и монголския, а близостта на синтаксиса му с корейския език е всепризната. Доказано е, че морфологията и речниковият състав на езика са били повлияни в древността от малайските и полинезийските езици . Японската писменост произхожда от Китай, въпреки че двата езика са напълно различни. Към китайското писмо, въведено през V или VI век били прибавени още два вида фонетично писмо – това са двете фонетични азбуки хирагана и катакана, които произхождат от китайските йероглифи. Много от диалектите в Япония все още в употреба. Докато стандартният японски, произхождащ от токийското наречие, постепенно се разпространява в цялата страна чрез радиото, телевизията и киното, диалектите от Киото и Осака продължават да имат висок обществен статут в тези области и се говорят от много хора.

    Говорещите испански и италиански език ще открият прилики между своите езици и японския при произнасянето на кратките гласни а, i, u, е и о. Съществуват и дълги гласни с двойна продължителност на изговарянето спрямо късите. Разликата между едните и другите е от съществено значение за смисъла на думата. Съгласните са k, s, sh, t, ch, ts, n, h, f, m, y, r, w, g, j, z, d, b и p. Липсват съгласните l и v. Особеност на японския език е и липсата на ударение като това в идно-европейските езици. Японският не е тонален език.

    Основната структура на японското изречение е подлог-допълнение-сказуемо. Например, Taro ga ringo o tabeta буквално означава "Таро ябълка изяде".

    В японския език често се изпуска подлогът или допълнението, или дори и двете, когато те се подразбират от контекста. В такъв случай горното изречение ще добие вида: Ringo o tabeta ("изяде ябълка") или просто Tabeta ("изяде").

    В японския подредбата на думите в изречението не играе граматическа роля. Съществителните имена нямат различни падежни форми, както в други езици. Граматическата функция се изпълнява от частиците, които следват съществителното име, като най-важните са: ga, wa, o, ni и no. Частицата wa е особено важна, защото определя вида и смисъла на изречението.

    В японския език глаголите не се спрягат по род и число. В съвременния език основната форма (императив) на всички глаголи завършва на u. Така глаголът taberu означава "ям", както и "ще ям". Някои флексивни форми на глагола са tabenai ("не ям" или "няма да ям"), tabeyo ("да ядем" или "може би яде"), tabetai ("искам да ям"), tabeta ("ядох"), tabereba ("ако ядеш") и tabero ("яж!").

    Докато китайците използват своите йероглифи (идеограми) за всяка дума от езика си, японците създават два различни вида фонетично писмо, наречено кана, което използват в комбинация с китайските йероглифи. Понякога в писмения език се използват и латински букви, например съкращения като IВМ, производствени номера, понякога цели чужди думи, така че за изписването на съвременния писмен японски език са необходими четири вида писмо.

    Китайските йероглифи канджи са идеограми, като всеки знак символизира предмет или идея. Обикновено един знак канджи се състои от повече от един звук. В Япония те се използват за писане както на думи от китайски произход, така и за японски думи.

    Сричковото писмо кана има два вида. Първият се нарича хирагана и в миналото се е използвал главно от жени. Състои се от 48 знака и служи за писане на японски думи, частици, глаголни окончания, както и за думи от китайски произход, които не могат да се напишат с официално приетите йероглифи.

    Другият вид писмо кана, наречен катакана, също се състои от 48 знака. Използва се главно за чуждици, които не са от китайски произход, за подчертаване на думи, за звукоподражание и за научни термини.

    И двата вида кана са по-лесни за писане, отколкото китайските йероглифи.

    Въпреки че в пълните речници на японския език са дефинирани 50 000 йероглифа, броят на използваните в реалния живот е много по-малък. През 1946 г. Министерството на образованието определя 1 850 знака необходими за всекидневния език и официална употреба, 996 от които се изучават в началното и основното училище. През 1981 г. този списък е увеличен на 1 945 знака. Само вестниците са задължени да се придържат към този списък. Много читатели могат да разчитат значително повече знака от изучаваните в училище.

    Обикновено японският се пише и печата под формата на вертикални линии, които се четат от горе надолу. Колоните започват отдясно на страницата, поради което книгите обикновено се отварят обратно на западните печатни издания. Изключение правят книгите и списанията с научна или техническа тематика, които се печатат в редове и се четат от ляво на дясно. В наши дни се забелязва тенденцията книгите да се печатат в редове. Тези книги се отварят като западните печатни издания.

    В японския език има много думи от китайски произход. Днес тези заемки са част от всекидневния език и не се считат за чуждици. Поради силното културно влияние на Китай повечето думи, свързани с философията, науката и изкуството, имат китайски произход. Новите идеи, навлезли от Запада в края на деветнадесети и началото на двадесети век, често се превеждат като комбинации от китайски йероглифи и тези думи представляват значителна част от речниковия фонд на съвременния японски. Към тези чуждици се прибавят много думи от английски и други европейски езици. Обикновено новите западни чуждици навлизат в японския език непроменени по форма, например volunteer "newscaster" и други. Японците измислят псевдоанглийски думи като "nighter" за нощни игри и "salaryman" за работещ на заплата. Напоследък тази тенденция се засилва. Макар и много по-малко, съществуват известен броя японски думи, навлезли и утвърдили се в западните и други езици. Такива примери са аниме, гейша, хайку, камикадзе, караоке, кимоно, манга, нинджа, самурай, оригами, саке, суши, карате, джудо, сумо, судоку, икебана, харакири, цунами и др.

    Японците са развили цяла система от почтителни езикови стилове, наречена кейго, която изразява уважението на говорещия към човека, на когото говори. Това включва различни езикови стилове и широк обхват от думи и изрази. Изкусното използване на кейго позволява да се постигне необходимата степен на учтивост. Едно просто изречение понякога може да се формулира по 20 различни начина в зависимост от социалното положението на говорещия спрямо адресанта.

    Изборът на правилното ниво на учтивост е твърде труден, тъй като той се определя от сложна комбинация от фактори като социално положение, длъжност, възраст, пол, дори направени услуги или дължими услуги към адресанта. Има неутрално средно езиково ниво, което се използва, когато двама души се срещат за първи път и имат сходно социално положение (няма съществена разлика в облеклото или държанието). По принцип жените са по-любезни от мъжете и използват учтив езиков стил в повечето случаи.

    Постигане на съвършенство в кейго не е лесно и някои японци са много по-добри от други. Безбройни са начините за постигане на необходимото ниво на любезност като се използват различни части на речта - съществителни имена, прилагателни, глаголи и наречия. Хвалебствия се използват, когато се обръщаме към адресанта или говорим за неговите роднини, къщата или вещите му. И точно обратното, говорещият използва думи и изрази, изразяващи смирение, когато говори за себе си. Тези две противоположности определят изразяването на необходимото уважение към адресанта.

    Японците имат фамилни и собствени имена, които се пишат и произнасят именно в тази последователност. Във вестниците и списанията, издавани в Япония на английски език обаче, обикновено се изписват първо собствените имена и после фамилните, както е прието на Запад. Когато се обръщаме към някого, обикновено използваме „сан” - равностойно на „господин”, „госпожа” или „госпожица” - след фамилното име. Наставката „чан” често се прибавя към детските имена и собствените имена на близки приятели. Други титли като „сенсей” за "учител" или "доктор" също се прибавят като наставки след фамилното име. Собствените имена и съответните китайски йероглифи, с които те се изписват, се избират според доброто им значение, с надеждата, че ще донесе късмет на детето. Към 2010 г. правителството е одобрило общо 2 930 йероглифа, които могат да се използват в собствени имена.

    Навремето машинописът на японски език изискваше обемисти машини. Първата текстообработваща програма на японски език излиза на пазара през 1978 г. и дава възможност японският език да се пише фонетично чрез клавиатура. След въвеждането на японските думи в текстообработващата програма, може да се използват, както кана, така и латиница. Програмата IME (Input method editor) думите с едно и също фонетично звучене и дава възможност на потребителя да направи правилния избор.

    Използването на мобилните телефони (кейтай) за изпращане на текстови съобщения по e-mail или просто като съобщения, е изключително популярно в Япония, особено след младите хора. Въвеждането на текста става най-вече с използване на палеца, с помощта на който се натиска няколко пъти клавиатурата на телефона и се избира нужния йероглиф или кана. При писането на мейли от компютър се наблюдава тенденция за честа употреба на съкращения, знаци и символи, които започват активно да се използват и при „кейтай” съобщенията. Японците разполагат с огромен набор от емотикони „каомоджи” и с многобройни графични изображения „емоджи”, които лесно могат да бъдат вмъкнати в текстовете на телефонните съобщения вместо цели думи и фрази.

    Когато децата, които като малки активно са комуникирали с помощта на мобилните телефони и компютрите, израстват и започнат работа, те неизбежно привнасят своите писмени навици и променят намина на употреба на писмения японски език.